Да, според някои учени, защото има ген на изневярата. Според други не, защото верността зависи от коефициента на интелигентност.
Да се открият научни публикации за мъжката вярност хич не е лесно - такива изследвания почти не са правени и това за сетен път доказва колко дълбоко вкоренено е убеждението, че всеки мъж е полигамен. Дори напротив, за да докажат, че моногамията е изначално чужда на Адам, учени от Аризонския университет в Туксон започнали да търсят доказателство, че откакто свят светува мъжът прави секс с когото му падне. Те анализирали генетичен материал, събран от 6 района на света, включително от затворени общности в Китай и Папуа Нова Гвинея. И стигнали до извода, че още от древността за силния пол е свойствена не моногамията, а полигинията, т.е. многоженството. "Тези данни обаче - подчертава Майкъл Хамър, ръководител на екипа от Аризонския университет - не бива да служат за оправдание на никого, тъй като говорим за еволюционни механизми отпреди хиляди години."
Хормонът на свалячествотоВ животинския свят моногамията е безсмислена и напълно безполезна от гледна точка на еволюцията. Примерите за "съпружеска" вярност сред животните се броят на пръсти. Но защо да сравняваме Хомо сапиенс с животните, които са водени единствено от инстинкти, докато ние, хората, сме мислещи и умеем да контролираме поведението си? Да, ама не, възразяват физиолозите от Калифорнийския университет, според които всичко в организма е химия и именно тя е "виновна" за човешкото поведение. Под ръководството на проф. Шимон Сапфир-Бернщайн учените от университета са изяснили, че полигамията, а и въобще изневярата и от страна на мъжа, и от страна на жената, се провокира от хормон, наречен аргинин-вазопресин. Той се произвежда и натрупва в резултат на стреса, предизвикан от страха, че в даден момент двойката ще се разпадне. Учените още не са наясно точно какви процеси отключва хормонът, но очевидно той помага по някакъв начин да се преживее раздялата и индивидът да се подготви за намиране на нов партньор.
Производството на хормона обаче не започва в момента на раздялата, а далеч преди това, особено ако във връзката е настъпила умора или ако партньорите често са разделени поради някакви причини. Всичко това също се възприема подсъзнателно като опасност за съществуването на двойката. Получава се омагьосан кръг - още преди дори да помисли за изневяра, човек се подготвя за нея, като натрупва хормона и така сам създава реална заплаха за връзката си. "За щастие хормоналната система е неотделима от нервната - казва Шимон Сапфир-Бернщайн - затова личностите с високо самосъзнание могат да спрат похотливите пориви и дори самото изработване на хормона на изневярата."
Генетичната предразположеностДо още по-изненадващ извод стига в изследванията си Хасе Валум от Каролинския институт в Швеция. Работейки с колеги над разшифроването на човешкия геном, той установил, че при някои мъже склонността към изневери е вродена. Нещо повече, изчислил, че е така при 20% от представителите на силния пол. Причината е в ген, една от вариациите на който провокира неудовлетвореност и недоволство от брачно обвързване и поддържане на стабилни отношения. Вариациите на гените се наричат алели. Ако един мъж притежава чифт от въпросните алели, той е генетично предразположен към изневяра. Наличието на един алел или пълното му отсъствие (както е при всеки трима от петима мъже) означава, че мъжът по рождение е моногамен. "Разбира се - отбелязват ехидно колегите на Хасе Валум, - ние не препоръчваме да се правят генетични експертизи въз основа на тези изводи. В крайна сметка генетичната предразположеност не означава окончателна присъда."
Кръшкат само глупацитеИзследванията на Сатоси Канадзава, професор в Лондонското училище по икономика и политология, внушават в прав текст, че на жените си изневеряват само глупаците. Изводът се базира на дългогодишно статистическо проучване, чрез което Канадзава се опитва да открие връзка между коефициента за интелигентност(IQ) и религиозно-политическите възгледи на човека. Наред с тестовете за IQ, всеки участник в изследването решавал серия от логически и нравствени задачи. Очертала се интересна зависимост - хората с IQ над 107 (доста висока стойност) по-често изповядват либерални възгледи и не вярват в Бог. И което е още по-интересно, почти всички от тях избират моногамията като най-добра и единствено оправдана форма на интимни отношения. При това те не просто декларират своята вярност към половинката си, но при решаването на определени задачи доказват, че умеят да се съобразяват с чувствата на своите партньори и да пресичат в зародиш всякакви пориви за изневяра. "Не съм учуден от резултатите - коментира професорът, - тъй като в случая става дума за съзнателен избор и за висока нравственост. Всеки човек с високо IQ е склонен към порядъчен живот." Друг любопитен извод, до който стигнал Канадзава, е, че религиозността няма нищо общо с порядъчността и верността.
Щастливи и с една, но без бракПоне така мислят мъжете. До този извод (вероятно с въздишка на съжаление) е стигнала Микаела Бензевал, шефка на отдела за социално и обществено здраве към Съвета за медицински изследвания в Лондон. Тя е инициаторка на мащабно изследване на семейни и несемейни двойки от различни европейски страни. В резултат били събрани интригуващи данни, според които средностатистическата жена е по-щастлива, ако се омъжи за първата си любов, докато мъжът е най-щастлив, ако е преживял поредица от две и повече моногамни връзки, всяка с продължителност от поне година и половина. Данните се отнасят до субективната оценка за щастие, като всеки участник в изследването бил подлаган на стандартен клиничен тест за депресия. Най-далече от депресивни състояния се оказали мъжете с моногамна, но неузаконена с брак връзка.
Как да познаете заклетия ергенМного са мъжете, които ценят сексуалната свобода, както и свободата да си хвърлят мръсните чорапи, където им е удобно. Но нежеланието да се обвързват и да градят стабилна връзка рядко е продиктувано от тези техни ценности. Най-вероятната причина за заклетия ергенлък е интимофобията, смятат специалистите. В психиатрията така се нарича патологичният страх от секса като физиологичен акт и обикновено заболяването се дължи на дълбока травма в детството. Случаите на толкова сериозна интимофобия са клинични и се нуждаят от сериозно лечение.В психологията под интимофобия се подразбира страх от близки отношения с друг човек, включително страх от семейно обвързване. Подобен страх, според психолозите, изпитват 25-30% от съвременните мъже. Ето някои признаци, по които лесно може да познаете дали някой се бои от сериозна връзка и е по-склонен да си остане вечния ерген.

• Не понася каквото и да било нахлуване в личното му пространство. Ще се ужаси например, ако му предложите да оставите някои лични вещи в жилището му.
• Дълбоко в себе си се бои да не бъде изоставен, затова поддържа неангажиращи връзки, които бързо приключва - само за да се убеди за пореден път, че любовта е невъзможна.
• Постоянно и бързо сменя партньорките и сякаш не може да спре да го прави. Той просто не си разрешава да открие единствената, идеалната, неповторимата, макар че доста настойчиво я търси. Всъщност се опитва да превърне количеството в качество.
• Има и точно обратен вариант и това е търсачът на идеала - за него никоя Ева не е достойна да бъде издигната на високия пиедестал на вечната любов, която той постоянно възхвалява с поетичен патос.
• Страда от манията, че жените го преследват единствено от алчност и постоянно говори, че Евините щерки се интересуват само от дебелината на мъжкия портфейл.

"Всичко за семейството"

Те ни дебнат всеки ден, на всяка крачка. Пият времето ни и опропастяват всяко намерение да отметнем много работа. Дан Кенеди, предприемач, автор на 13 книги, консултант по маркетинг, ги описва и съветва как да се отървем от тях.

"Една минутка"
Най-коварният сред вампирите, защото изглежда безобидно да отговориш на "само един малък въпрос". Не, този господин/госпожа не заслужава вежливо отношение. Той демонстрира, че вашето време не е ценно и винаги може да ви прекъсне. Така че без капка жалост забийте дървен кол в сърцето му: "Зает съм в момента. Да се срещнем утре в 16 ч., ще отделя 15 минути да обсъдим всички въпроси."

"Дреболия"
Този времепиец не умее или не желае да различава важното от маловажното. Кажете му, че днес графикът ви е много натоварен и имате време само за суперважни неща. Сигурен ли е, че неговото е такова? Вампирът ще се обиди. И толкова по-добре.

"Отворена врата"
В зората на предприемаческата си дейност държах вратата си отворена. По цял ден се точеше безкрайна верига от хромовампири. Идваха с въпроси, които прекрасно биха решили и без моя помощ. Тоест свободният достъп едновременно снижаваше и моята, и тяхната продуктивност. Затова тактиката ми от години вече е банална недостъпност.

"Телефон"
Хората мислят, че задължително трябва да вдигнеш, когато телефонът звъни. Дори ако вече си вкъщи. Нищо подобно. Ако отговоряте на всички позвънявания, ще прекъсвате работата си над задача с ясна степен на важност заради въпрос или лице с неизвестна степен на важност.

"Неточност"
Силно мое убеждение е, че на човек, който не е способен да се яви в определеното време, да изпълни планирани задължения или да се придържа към разписание, не си струва да се гласува доверие. Човешката непорядъчност има много проявления, но неточността без съмнение е един от симптомите и умни, влиятелни и успешни хора са наясно с този факт и го използват, за да решат кого да наемат, с кого ще си партнират, на кого ще помагат. Те вярват, че има само две уважителни причини за закъснението: първата - вие сте умрели, втората - вие искате да умрете!
В. "Всичко за семейството"

Как да откриете идеалния партньор и да създадете успешна връзка обяснява лайф коучът Ева Кулева
Въпреки свободата на нравите или точно заради нея, голяма част от съвременните хора не успяват да открият подходящия за тях партньор. Някои остават сами завинаги, други преминават от заблуда към заблуда. Защо се случва така и как да излезете от омагьосания кръг на разочарованията?
"Работата по привличането на идеалния партньор започва от себепознаването", смята Ева Кулева, лайф коуч с дългогодишен опит. Най-напред е добре да опишете себе си по няколко важни критерия, за да определите основите на ценностната си система. Преценете на какво безусловно държите и с какво бихте могли да направите компромис. Помислете искате ли брак, деца, какво е отношението ви към религията, политиката, парите. Отбележете също възрастта, външността, образованието, начина, по който прекарвате свободното си време, житейския си сценарий (например дали сте разведен/а с две деца или сте не-обвързан/а кариерист/ка), миналото си (от какво семейство произхождате, страдали ли сте от някакви зависимости). Преценете и дали търсенето на любовен партньор в момента е приоритет в живота ви.

Ако наистина е така, бъдете готови да му отделите толкова време, колкото е необходимо, без постоянно да се оправдавате със служебната си заетост.
На второ място опишете мечтания партньор точно по същите критерии - на колко години си представяте, че е, какво е образованието му, финансовото му състояние, отношението му към брака, децата, политиката, религията. Очакванията ви не бива да са нито прекалено нереалистични, нито твърде занижени.
Помислете и какъв начин на живот водите. Ако например търсите мъж, който не пие и не пуши, а прекарвате всяка вечер по шумни заведения, едва ли ще го срещнете точно там. Ще трябва да промените или средата, в която се движите, или да преосмислите критериите си. Ако няма подобни разминавания, е необходимо с цялото си сърце да повярвате, че мечтаният партньор наистина съществува и че вие сте достойни за него. Ако не вярвате, че щастливата връзка е постижима, как бихте могли да я изградите?
Опитът на Ева Кулева сочи, че при създаването на любовни връзки действа
законът на привличането - човек привлича към себе си личности, които в максимална степен приличат на самия него в определен етап от живота му. По колкото повече от гореописаните критерии си съвпадат двама души, толкова по-голяма е вероятността връзката между тях да бъде успешна.
Вероятно обаче не харесвате някои свои черти, които считате за недостатъци. Ето защо ще трябва съзнателно да поработите над себе си, така че да се промените в положителна посока. Това е единственият начин да се превърнете в партньора, който най-много би подхождал на бленувания от вас идеален мъж или жена. С една дума - колкото повече харесвате себе си, толкова по-подходящ/а любим/а ще успеете да привлечете към себе си.
За да повишите самочувствието си, опишете на лист хартия житейските си постижения до момента, както и качествата, които са ви помогнали да ги постигнете. Всеки ден препрочитайте и допълвайте бележките си. Така ще си дадете сметка, че дори в момента да сте в "дупка", е имало дни, в които сте постигали мечтите си. Може да го направите и още сега.
"За да изградите успешна връзка с някого - обяснява Ева Кулева, - е необходимо най-напред да създадете мечтаната връзка със самите себе си." И пояснява - ако постоянно се критикувате, ще сте склонни да виждате само отрицателните страни и у потенциалните си партньори. В случай че самите вие си затваряте очите пред някакъв свой проблем, ще продължите да го пренасяте отново и отново във всяка своя следваща връзка. Не бива и да разчитате, че друг може да ви направи щастливи. Само ако повишите самооценката си, ще станете щастливи и ще бъдете готови да споделите щастието си и с някой друг.
След като се почувствате удовлетворени от самите себе си, започнете конкретното търсене на партньор. Всеки предпочита да го прави по различен начин - едни ходят на курсове по танци, други търсят из Фейсбук, трети се озъртат в службата. Преценете къде и как се чувствате най-спокойни, естествени и може да се представите в най-добрата си светлина. В случай че залагате на новите технологии, обърнете специално
внимание на Фейсбук профила си.
Ако не разкриете кои сте, как очаквате да привлечете човек, който да прилича на вас? Сложете в страницата си красиви снимки, които показват усмихнатото ви лице в едър план. Ясно обозначете семейното си положение, не крийте, че търсите връзка. Внимавайте и какво публикувате на стената си - постовете ви е добре да са положителни.
Когато тръгнете по срещи, действайте въпреки страха, че и тази връзка би могла да се провали. "Всички страхове, породени от неща, които не застрашават реално живота и целостта ви, са субективни. Те се раждат във въображението ви, което проектира негативния опит от миналото в бъдещето. Но ако вече сте осъзнали грешките си, ще успеете по-лесно да ги избягвате занапред", обяснява Ева Кулева.
След като връзката ви започне, е необходимо да полагате старание да я задържите. Със сигурност от време на време ще се сблъсквате с препятствия, но те не са повод да се отказвате. Ще ви обземат и негативни емоции, породени от страховете ви. Решите ли обаче да правите компромиси, е важно отношението ви към тях. Правете отстъпки единствено по ваш собствен избор, а не само за да зарадвате другия човек. В противен случай има опасност поведението ви да се превърне в бомба със закъснител, която да разруши връзката, която сте съградили с толкова внимание и обич.
Умението да си щастлив се тренира

В буквален превод от английски лайф коуч означава "треньор по живеене". Срещат се и по-свободни преводи като "житейски консултант". Става дума за личен консултант, който невинаги е психолог или психотерапевт, но при всички положения е преминал през поредица от специални курсове на обучение. Без да ви дава конкретни съвети, той ви кара да анализирате поведението си, за да прецените какви грешки допускате. Възлага ви и конкретни задачи, които трябва да изпълнявате по пътя към желаната промяна. Методиката действа с еднакъв успех в личен, семеен и професионален план.
Коучинг взаимоотношението представлява поредица от разговори. Понякога са нужни едва 2-3 сесии, друг път - месеци "тренировки" в усвояването на умението да бъдете щастливи.
Автор: ДЕСИСЛАВА МИТОВА, "Всичко за семейството"

Очилата с жълти стъкла най-силно поглъщат ултравиолетовите лъчи.

Очите са един от най-сложните и деликатни органи в човешкия организъм. През лятото те са подложени на повече изпитания. Към дразнения като компютърния монитор, тютюневия дим и праха, се добавят ярката слънчева светлина, пясъкът на плажа, солената морска вода, хлорът в басейните.

"Слънчевите ултравиолетови лъчи обикновено не предизвикват промени в очите, но високо в планината и на морето се появява реален риск да засегнат тъканите им - обяснява доц. д-р Андрей Андреев. - Влиянието на слънчевите лъчи е най-силно по обяд, когато пътят на светлината е по-къс и директен. Особено чувствителни са роговицата (външната обвивка) и конюнктивата (лигавицата) на окото.
След няколко часа на открито и без очила се появяват първите тревожни симптоми - силна болка, светлобоязън, парене, сълзене, чувство за чуждо тяло и присвиване на клепачите."

Влиянието на слънчевите лъчи се отразява по-силно на прекаралите възпалителни заболявания на очите, както и на по-възрастните хора със склонност към дегенерация на макулата (заболяване на централната част на ретината). В още по-голяма степен слънцето въздейства на оперираните от катаракта и на пациенти с вградени изкуствени лещи, при които липсва естествената бариера, каквато е човешката леща.

За да се предпазите от вредното влияние на слънчевите лъчи, носете подходящи очила или лещи. Кристалните стъкла са по-тежки, но не се драскат, което е важно, тъй като драскотината пропуска светлина. За планински условия най-подходящи са очилата с максимално тъмен филтър и с поляризация, която предпазва от отраженията на равни повърхности. Моделите с по-светли стъкла, но с поляризация са подходящи за шофиране. Жълтите стъкла най-силно поглъщат ултравиолетовите лъчи, затова е добре да ги носят хора със заболявания на ретината, а зелените се препоръчват на болни от глаукома.

Очите трудно понасят солената и хлорираната вода, затова ги предпазвайте с очила за плуване. Ако са по-чувствителни, след престой в морето или в басейна ги измивайте със стерилен физиологичен разтвор. Това ще премахне зачервяването и неприятното чувство на парене. Принципно не се препоръчва да носите контактните си лещи, когато отивате на плаж. Но за хората с по-голям диоптър това създава дискомфорт. Можете да не сваляте лещите, но не бива и да се гмуркате под вода. По-удобният вариант е да ползвате лещи за еднодневна употреба.

Всичко за семейството

България е на първо място в ЕС по брой на 15-годишните, които пушат редовно. 36% от момчетата и 19% от момичетата са пристрастени към никотина.
Няма смисъл да правите истерии, ако разберете, че детето ви редовно посяга към цигарите. По-добре му помогнете навреме да се откаже от тях.

• Давайте личен пример. Може да звучи изтъркано, но думите ви няма да имат ефект, ако не са подкрепени с конкретни действия. Децата на непушачите обикновено също не пушат. Ако все пак пушите, нека да не е пред очите на пубера. Не оставяйте кутии с цигари на видно място - така хем ще разкриете, че не сте ги отказали, хем има голям шанс синът или дъщеря ви да си "щипне" от тях.
• Поговорете откровено. Някои пубери посягат към цигарите, защото смятат, че така ще бъдат по-добре приети в дадена компания. Други си въобразяват, че по този начин ще намалят стреса, предизвикан от по-сериозни проблеми, които крият от вас. Разберете кое е накарало детето ви да посегне към цигарите, преди да го съдите.
• Засегнете суетата му. Няма смисъл да говорите на тийнейджъра, че цигарите предизвикват рак и сърдечни заболявания. Засега тези болести му изглеждат запазени за по-възрастните. Засегнете ли обаче суетата му, разчитайте на почти сигурен успех. Може да преувеличавате, колкото си искате, важното е посланието ви да мине. Кажете му, че цигарите влошават дъха, карат ноктите и зъбите да пожълтяват, кожата да пъпчасва и да се сбръчква. Освен това вече не е модерно - по света пушат само лузърите. Ако детето ви цени парите, наблегнете, че цигарите са много скъпи. Накарайте го пресметне колко би харчило на седмица, месец и година за цигари, ако се пристрасти.
• Направете план. Пуберите се пристрастяват много по-бързо към никотина, отколкото възрастните. Нужни са им едва няколко седмици. Затова не разчитайте отказът да е бърз. Най-напред накарайте тийнейджъра писмено да обещае, че ще спре да пуши. Да определи датата, до която си дава срок това да стане. Нека да маркира стъпките, които смята да предприеме - да започне да се среща с повече непушачи, да спортува, да намалява всеки ден цигарите поне с по една. Ако пуши прекалено много, се обърнете към специалист, който да му предпише подходящи никотинозаместващи препарати. Понякога се налага и консултация с психолог.
• Научете го да казва "не". Не спирайте тийнейджъра да излиза вечер. Но нека изпита волята си, като започне категорично да отказва цигарите, с които го черпят. Обяснете му, че в началото ще му бъде много трудно. Постепенно обаче приятелите му ще свикнат с неговата "особеност". А той ще си даде сметка, че е все така добре приет в компанията, макар че вече не пуши.
• Не забравяйте наградите. Ако пуберът не запали цигара един ден, му дайте пари за кино. Издържи ли седмица, му купете мечтана дреха. Изкара ли цял месец, отстъпете пред настояванията му да организира щур купон. Заслужава го.

Десислава Митова, "Всичко за семейството"

Раздялата с дома и семейството играе важна роля за правилното психическо развитие на едно дете.
Едно от ключовите събития в живота на детето е тръгването на детска градина. То ще понесе промяната по-лесно, ако родителите го подкрепят и изразят своята увереност в успешното преминаване през този етап. "Доверието, което гласуват майката и таткото, позволява на детето да намери в себе си необходимите сили - твърди френската психоаналитичка Мириам Сежер в книгата си "Малкото училище - голямото начало. Детето и детската градина". - Колкото до раздялата, тя е част от развитието на детето и играе решаваща роля за изграждане на стабилна психическа основа."
Според авторката детската градина е много по-различна от яслата. Тя е място за обучение и социализиране, а не за отглеждане. От пълноценното развитие на детето в този етап зависи до известна степен качеството на връзките му с връстниците и с обществото, които ще изгради по-късно.
Някои хлапета се чувстват щастливи още от първия ден в детската градина, споделя от опит авторката, която гостува у нас за участие в семинара "Детето и психоанализата". Повечето от тях са посещавали ясла и моментът с раздялата вече е преодолян. Трудно е за онези, които за първи път напускат семейната среда и се вписват в голям колектив. Напускането на дома представлява за тях свръхусилие и най-вече извор на несигурност. Дори госпожата да е мила и внимателна, нейната обич е по-различна от познатата на детето до този момент. Детската градина не замества майката, даже напротив - тя откъсва детето от нея и то много ясно усеща това.
В деня, в който трябва да тръгнат на детска градина, децата често са спали зле, сънували са кошмари, коремът ги боли. С други думи... страх ги е. Някои са по-тревожни и се вкопчват в майките си. В този случай не хвалете смелостта на връстниците и не ги давайте за пример - това може да успокои детeто, но може и да го накара да се почувства унижено. Ако трудно приема промяната, нека си носи от къщи любимата плюшена играчка. Обикновено възпитателките нямат нищо против. В моменти на безпокойство и самота детето ще намери у играчката познатия допир и домашна миризма, които ще го успокоят. Когато я забрави вкъщи, това е знак, че постепенно се адаптира към новата среда и проявява самостоятелност.
Плачът при сутрешната раздяла е често явление. Обяснете на детето, че се налага да отидете на работа, а довечера ще го вземете. Това е моментът, в който трябва да тръгнете. Повечето хлапета се успокояват веднага след като родителите изчезнат от погледа им. Някои се разплакват не в деня на тръгване на детска градина, а на следващия. Когато вече са разбрали, че ще ходят там и занапред. В такъв случай се опитайте да разберете какво тревожи детето. Ако страховете се окажат трайни, нека то временно да премине на половиндневен престой, потърсете и помощ от психолог.
Когато вземат детето от градината, обикновено родителите са нетърпеливи да научат всичките му преживявания. "Колкото и да ви се иска да знаете подробности, не подлагайте детето на разпит - съветва Мириам Сежер, последователка на световноизвестната педиатърка и психоаналитичка Франсоаз Долто. - То ще ви разкаже за това по-късно, и то само ако има желание. Говорете по-скоро за удоволствието, че отново сте заедно, като в същото време го изслушвате и при необходимост внасяте повече оптимистични нотки. Благодарение на вашата подкрепа детето постепенно ще се адаптира и дори ще извлече полза от новия живот."
Книгата на Мириам Сежер "Малкото училище - голямото начало. Детото и детската градина" е своеобразно продължение на познатата вече на българския читател "Думи, за да се родиш". Авторката съветва как да помогнете с думи и действия на 2-3-годишното дете да заживее в нова общност, да приеме безболезнено условностите на детското заведение, да преодолее страховете си в тази прекалено крехка възраст и да се подготви за другото голямо начало - училището. Като цяло книгата е адресирана до родителите, но може да се окаже полезна и за педагози, психолози, социални работници, студенти, а защо не и за експерти и политици, които подготвят закони в областта на предучилищното образование. Книгата е особено актуална за България сега, когато тече оживена дискусия около идеята 4-годишните деца задължително да посещават детска градина.
Автор: ТАТЯНА ЕНЕВА, "Всичко за семейството"

Cигурно е на 99,99% - първото желание на всеки тийнейджър, щом навърши 18 години, е да има шофьорска книжка и кола. Или поне шофьорска книжка и позволение да кара семейния автомобил. Ако синът ви или дъщеря ви наближават пълнолетие, "пиленето" за този подарък няма да ви се размине. Преди да решите дали да отстъпите пред молбите, претеглете всички "за" и "против". В случая не са най-важни финансовите ви възможности, а като отговорен родител да прецените дали детето ви е достатъчно зряло.
Твърдо "за"Шофирането е един от ключовете към свободата. Ако има начин да се при-движва самостоятелно, детето ви няма да бъде ограничавано от графика на градския транспорт или да ползва скъпи таксита.
Днес взимането на шофьорска книжка се е превърнало в един от най-важните ритуали в израстването и в интегрирането в света на възрастните. Добре е всеки, който желае и може, да премине през него.
Лятната ваканция е подходящ сезон за шофьорски курсове. Тийнейджърите са свободни, улиците са сухи, по-големите са със запълнени дупки, а трафикът е сравнително слаб заради отпуските.
Засега "против"С чиста съвест откажете да финансирате шофьорския курс на пубер, който се държи агресивно, отказва да поема отговорност за действията си, често пие или имате съмнение, че може да се дрогира.
Преценете дали има смисъл детето ви да ходи на шофьорски курс и ако не планирате покупката на поне един семеен автомобил. В противен случай, дори да вземе книжка, то само ще се ядосва, че няма какво да кара.
Ако вече е минал изпитаВ случай че пуберът току-що се е сдобил с важния документ, е най-добре да направите няколко неща.
l Давайте личен пример. Ако самите вие вършите купища нарушения, няма как да очаквате да не ви имитира. Затова се старайте винаги, когато го возите, да се държите изрядно на пътя.
l На първо време му правете компания. Нека синът или дъщеря ви да кара, вие само се возете и не засипвайте пубера със съвети. Намесвайте се само когато се налага.
l Мъжествеността не се измерва с километраж. От вас зависи синът ви да разбере, че фученето с бясна скорост не е гаранция за успех сред жените. Тази точка е много важна, защото тийнейджърският мозък не преценява последиците от поетите рискове в същата степен като този на възрастните. Затова не пестете обясненията.
l Нека обещае, че няма да пие. Вие пък обещайте, че ако се случи да надигне чашката и да ви извика да го приберете, няма да му се карате много.
l Разберете се колко човека може да вози. Статистиката сочи, че когато са в голяма група, тийнейджърите са склонни да поемат по-сериозни рискове.
l Не му плащайте глобите. Щом е направил нарушение, нека си носи последиците.
l Не бързайте да му купувате кола. Ако в началото се редувате да карате семейния автомобил, детето ви ще се чувства по-отговорно.
l Връчвайки му ключове за кола, символично му давате автономия. Ако имате възможност, след няколко месеца му подарете собствен автомобил, но чак след като се уверите, че вече няма проблеми с шофирането и най-вече - че владее нервите си.
"Всичко за семейството"

Не си слагай на сърцето факта, че настроенията ти постоянно се менят и често се караш с родителите си. Нормално е, ще мине. По-добре научи на каква възраст какво да очакваш от себе си. Защото към изредените по-горе проблеми се добавят и други, за които родителите ти често не си дават сметка.

13-годишните са подложени на огромен стрес, тъй като трябва да се подготвят за кандидатстване в гимназия. Притесняваш се дали ще издържиш изпитите, страдаш, че ще трябва да се разделиш със старите си приятели, все още не знаеш какво ще представлява новата среда, в която ще попаднеш. И понеже тялото ти се променя, си обсебен от въпроса дали се развиваш нормално. За да се увериш, че всичко е наред, чети повече материали на тези тема.

На 14 най-сериозната ти задача е да си извоюваш достойно място в новата социална среда, а това не е никак лесно. Няма обаче смисъл да се прилепваш към най-влиятелния човек в училище. По-добре си потърси компания, която да отговаря на интересите и вижданията ти за света. Възможно е и да се влюбиш истински за първи път в живота си.

На 15 вече си по-наясно със себе си. Знаеш какви хора харесваш, към какво се стремиш, имаш идея как да го постигнеш. Основните ти теми за размисъл са любовта и сексът. Време е ясно да се договориш с родителите си за правата и задълженията си.

На 16 най-силно изразен е състезателният дух. Всеки тийнейджър иска да е най-добър в нещо, независимо дали става дума за външния вид, ученето или купонджийството. Някои започват почасова работа, други си намират постоянно гадже. От теб зависи да насочиш енергията си в положителна посока.

На 17 е време да разпериш крилете си и да се научиш да летиш. Постарай се да си възможно най-активен и в училище, и извън него. У дома разшири периметъра си - поне понякога може да чистиш цялата къща или да готвиш. Щом искаш да те възприемат като голям/а, се дръж като голям/а.

18-19-годишните навлизат в света на възрастните и тръгват по своя собствен път. Само че декларацията "Аз съм пълнолетен и ще правя каквото си искам", съгласи се, звучи малко детински. Ако наистина ще правиш каквото си искаш, се постарай да си изясниш какво и къде искаш да следваш, готви се за това. През ваканциите поработи нещо и да започни да печелиш пари.

Преброй до три, преди да говориш
Колкото и добре да се държи тийнейджърът, каквито и старания да полагат майката и бащата, конфликтите са неизбежни. Но за всички ще е по-добре, ако те са по-незначителни и се случват възможно най-рядко. Би могло да се постигне, като и двете страни се постараят да не избухват. Ето две дихателни техники за успокояване.

Постави дясната си ръка на гърдите, лявата - на корема. Вдишай дълбоко през носа и задръж дъха си поне 7 секунди. Издишай през устата, докато преброиш до 8. Повтори упражнението 5 пъти и чак тогава кажи онова, което имаш да казваш. Ще видиш колко по-спокоен си отпреди.

Седни и изправи гърба си. Вдишвай и издишвай през носа възможно най-бързо в продължение на 15 секунди. Съзнанието ти мигновено ще се проясни.

Още интересни новини четете във вестник "Всичко за семейството".

"Pодителският развод травматизира тийнейджърите дори повече, отколкото малките деца. Затова трябва да бъдете много внимателни, когато им съобщавате новината за раздялата си", съветва американският психолог Карл Пикхърд.
Основната цел на тийнейджъра е да си извоюва самостоятелност. Той се стреми да отхлаби връзките с родителите си, но същевременно продължава да разчита на подкрепата им. Затова, когато се разделят, той се чувства еднакво предаден от двамата и спира да общува нормално и с майка си, и с баща си. Докато при развод малките деца се затва-рят в себе си и се отдават на своята тъга, пуберите стават агресивни, саркастични, превръщат се в побойници.

Може да реагирате, като насърчите стремежа към самостоятелност, но го впрегнете в градивна посока. Възлагайте например на пубера повече домакински задължения. А след това му плащайте, макар и символично, за добре свършената работа. Нали самостоятелността е именно това - да се издържаш от собствения си труд.
Травмираният от развода тийнейджър започва все по-често да отсъства от къщи и иска да прекарва все повече време с приятелите си. Това не страшно, стига да не попадне в лоша компания. Поне временно загърбете собствените си проблеми и проверете с кого излиза.

Принудата да ходи от дом в дом, за да вижда и майка си, и баща си, може да наруши социалния живот на пубера. И то именно в годините, когато общуването с връстници е най-важно за него. Ако съдът е постановил да вижда баща си през уикенда, не го принуждавайте да пропуска купони. В такъв случай е най-разумно двамата родители да проявят повече гъвкавост, като насрочат дните за среща през седмицата. Така детето ще може да си поговори с баща си на спокойствие, без да се лишава от забавленията.
Разводът се отразява особено зле на любовните връзки на тийнейджърите. Те решават, че щом чувствата на майка им и баща им не са издържали, същото очаква и тях.

Започват да подхождат с по-дозрителност към всеки потенциален партньор, не смеят да се обвързват, нарочно се държат дръпнато, за да покажат, че по-скоро те биха изоставили, отколкото да допуснат да бъдат наранени. Поговорете и внимателно обяснете, че правилото е по-скоро обратното - милиони двойки оцеляват. Ако е достатъчно зрял, поговорете откровено за грешките във вашия брак. Разбира се, това означава и вие да сте си дали сметка за тях. Ако в този разговор ще нападате бившия си партньор, по-добре замълчете, защото ще нанесете по-голяма вреда.
Обикновено съдът поверява децата на майките. Но тъй като пубертетът е времето на половата идентификация, детето предпочита да прекарва повече време с родителя си от същия пол. Затова не бива да спирате сина си, ако иска да живее с баща си.

Ще запазите в максимална степен психическата стабилност на тийна, ако постоянно му доказвате, че макар и разведени, сте запазили нормални отношения с бившия си. За целта винаги дръжте на обещанията си - не измествайте самоволно часовете за срещи, не отлагайте планираната ваканция с другия родител. Редовно си плащайте издръжката, насърчавайте детето в ученето, давайте му житейски съвети, и двамата му помагайте в трудни моменти. Постарайте се, дори да не го одобрявате, поне да приемете новия начин на живот на бившия си. И най-важното - никога не го критикувайте пред тийнейджъра.
Никой няма да замени майка ти и баща ти


Eдно от най-трудните изпитания за тийнейджъра след развода на родителите му е да узнае, че майка му или баща му вече обича друг човек. Ситуацията става още по-напечена, когато новият се настани в семейния дом. Няма да ти е лесно, но все пак можеш да направиш няколко неща.

Приеми факта, че този човек не е влязъл в живота ти, за да измества майка ти или баща ти. Затова е достатъчно да се отнасяш към него с уважение, без да си длъжен да му даваш любовта си.

Не отхлабвай връзките с нито един от родителите си. Каквото и да става, те завинаги ще бъдат незаменими, защото са твоите майка и баща.

Когато новият/новата иска да ти даде съвет или да те накара да направиш нещо, не бързай да просъскаш ехидно "Ти ли ще ми кажеш, да не би да си ми баща/майка". Изслушай го и обсъдете мнението му не като дете с родител, а като равни партньори.

Определи си територия, в която нито новият, нито родителят, с когото живееш, да не може да влиза. Най-логично е това да е стаята ти.

Спри да анализираш новодошлия и постоянно да дебнеш дали няма да допусне грешка. Разбира се, че ще допусне. Човешко е. Майка ти или баща ти не обича този човек, защото е съвършен, а защото се разбират добре. Опитай се да приемеш споделените им чувства.

Не превръщай новия в изкупителна жертва. Дори родителите ти да са се разделили заради него, щом това се е случило, значи чувствата на поне единия от тях са били охладнели много преди развода. Никой не може да накара друг човек насила да се влюби в него, дори новодошлият, когото смяташ за враг.
Няма смисъл да ревнуваш майка си или баща си. Чувствата към новия му/Избий си от главата, че някога ще се върне пре-дишната семейна хармония. По-добре е всеки от родителите ти да продължи сам напред, отколкото постоянно да се карат и да тровят и твоя живот.

Не забравяй, че скоро ще пораснеш и ще напуснеш семейния дом. Нима искаш тогава майка ти или баща ти да се озоват съвсем сами? По-добре е да имат до себе си хора, които да ги обичат.

Ако имаш доведени братя и сестри, не ги измъчвай със саркастичните си изказвания. Приеми ги като събратя по съдба. Нали и те изживяват същото като теб.
В случай че след време започнеш да се разбираш по-добре с новодошлия, отколкото с единия от родителите си, забрави чувството за вина. Приеми, че си спечелил приятел. Но той няма да замени нито майка ти, нито баща ти, колкото и недостатъци да имат те.

Извлечи полза


Разводът на родителите ти ще бъде една от повратните точки в живота ти. Ето какво да направиш, за да го преодолееш по-леко и разумно.
 Приеми, че не си единственият човек в това положение. 50% от браковете по света се разпадат. Затова открий връстници, които са преживели същото, и потърси съвет от тях.
 Не си задавай излишни въпроси. Няма смисъл денонощно да се питаш защо родителите ти вече не се обичат, кой на кого е изневерил пръв, има ли шанс отново да се съберат. В живота се случват безброй неща, които са извън твоята воля.
Избий си чувството за вина. Всички майки и бащи понякога се карат с децата си. Но колкото и да сте спорили, със сигурност не ти си причината за раздялата.
Споделяй чувствата си с близък човек. Нормално е да бъдеш стресиран, ядосан, притеснен, тъжен, самотен, ужасен. Ще ти олекне, ако поговориш с някого за това.
Да живееш в два дома има и предимства. Когато си ту при единия, ту при другия родител, може да общуваш с по-широк кръг от хора.
Разводът често влошава финансовото положение и на двамата родители. Затова, ако си над 16-годишен, е добре да си намериш работа през лятото.
 Вместо да се затваряш в себе си, бъди искрен. Кажи на майка си и баща си, че не понасяш да говорят един срещу друг. Сподели и ако не харесваш новите им партньори. Решете заедно как да подобрите положението.
Фокусирай се върху собствените си цели. Учи, за да влезеш в добър университет. Заздрави приятелствата си, опитай се да откриеш любовта, помисли с какво ще се занимаваш в бъдеще.
Това изпитание ще укрепи самочувствието ти. Щом можеш да понесеш развода на родителите си, ще се справиш и с повечето други големи проблеми в живота си.
В. "Всичко за семейството"

Заплащането за отлична оценка или оправено легло изкривява разбирането за
добро поведение, но извънредно положените усилия трябва да се възнаграждават.
Към третата година от живота си детето се самоопределя като отделен индивид. Човечето, което доскоро е възприемало отражението си в огледалото като "той" или "тя", се превръща в Аз. То започва да води война за собствена територия и за ужас на родителите слага начало на един дълъг епизод със заглавие "Ще правя каквото си искам".
Това противодействие на правилата и ограниченията, несъгласието с родителските "така трябва", "съобразявай се", "имай предвид" и желанието за себедоказване продължават до превръщането му във възрастен. Търсейки себе си, детето се опитва да се измъкне от хватката на възпитанието.

В своя стремеж да предизвикат желаното поведение родителите често прибягват към подкуп под формата на материална награда, като използват формулата - "Ако ти направиш..., тогава аз...". Според мнозина това е и начин да научат детето, че пари се изкарват с усилия. И очакват, че след като то разбере каква е стойността на парите, ще ги харчи разумно. Обещанието и връчването на награда обаче трябва да е добре премислено и регламентирано от родителите. Обещанието за нов мобилен телефон при успешно завършване на учебната година, даването на петолевка за отлична оценка, оправено легло, почистена масата или изхвърлен боклук е подход, който по-често носи вреда, отколкото полза. Той изкривява детските разбирания за добро поведение и възпитава манипулативно държание - детето започва да поставя условия и да влиза в ролята на определящ правилата (на принципа "Ще го направя, ако..."), т. е. стига се до своеобразна размяна на ролите между родител и дете.

Не е редно за изпълнението на всекидневни задължения да се заплаща. Те са дължимото спрямо цялото семейство. Нали не се възнаграждава трудът на майката за воденето на домакинството и този на бащата за поддържането на семейния дом и автомобил? За детето трябва да е ясно, че в едно семейство всеки поема своя част от битовата тежест под формата на определени дейности. Те са необходими за нормалното всекидневно функциониране и не се нуждаят от допълнително стимулиране.

Съвсем друг е смисълът на труда, положен през лятото, за който дядото или таткото ще заплатят определена сума. Тук вече не става въпрос за обичайно задължение, а за извънредни и доброволни усилия, които си струва да бъдат възнаградени. И още - при изключителни обстоятелства - проява на детето, която е повод за гордост, би било добре малкият човек да се възнагради. Но е желателно наградата да е нематериална, например дейност, която детето харесва.

Материалните стимули, използвани като основен метод за въздействие върху поведението, биха изградили около детето един почти изцяло материален свят и биха омаловажили полагането на усилия по пътя към целта. По този начин трудно ще възпитаме одухотворени личности, целенасочени и упорити в осъществяване на желанията си, със силна воля и съзнание, че щом искат нещо, ще го постигнат и не е нужно някой да им обещае награда, за да вървят напред.

По различно стои въпросът, ако става дума за проблемно дете. В такъв случай родителите трябва да се посъветват с професионалист, който да създаде система от подкрепления, да уточни по кое време и в кой случай детето трябва да се поощрява, необходимо ли е да се санкционира и как. Препоръчително е да се започне от неголеми материални награди, които се връчват през определен период, и то само ако детето е събрало необходимия брой междинни точки под формата на жетони или нещо друго (тук може да се вложи въображение).

За корекция на поведението е необходимо да се спазват някои правила: поощрява се само поведение, което наистина заслужава; похвалата и съответната междинна награда се дават непосредствено след случването; липсата на стимул е по-добър вариант от санкционирането и т.н.

Открийте заложбите на детето
 

Талантът е сложна амалгама от вродени качества и въздействие на обкръжаващата среда. Някои деца от рано проявяват музикални заложби и рисувателни умения, други притежават особената дарба да разпознават дърветата или да различават праисторическите животни, като помнят куп интересни подробности около тяхното съществуване. Наблюдавайки детето, родителят може да улови неговия талант и да му помогне да го развива. Това е залог, че в бъдеще то ще намери своето място в живота и ще се чувства удовлетворено.

Талантът в музиката избуява най-рано. Няма как да не забележите, че детето бързо улавя ритъма и лесно запомня цели музикални фрази, с удоволствие пее и ползва различни предмети от бита за инструменти. Родените за артисти хлапета обичат да привличат внимание, като подсилват въздействието на речта си с жестове, мимика, интонация. Те търсят аудитория за всяка своя изява и с удоволствие застават пред публика. Талант на художник притежава детето, което най-добре изразява своите настроения чрез рисунките си, комбинирайки различни багри и материали. Сред любимите занимания е изработването на украса за дома.

Литературните заложби се проявяват значително по-късно. Необходимо е детето не само да се научи да чете и пише, а и да натрупа известен житейски опит. Бъдещите писатели разказват с удоволствие всякакви истории, като използват образен език, добавят детайли, без да губят основната сюжетна нишка.

Качествата, които издават талант извън сферата на изкуството, са силна памет и богати познания, интерес към нова информация и умение да се използва, съсредоточаване за дълго време, проява на лидерски способности, бърза мисъл, лесно вземане на решение и справяне с възникнали проблеми, интерес към различни механизми, конструиране на нещо ново от стари части, енергичност и проява на смелост. Хлапета, които притежават част от изброените качества, са бъдещи учени, бизнесмени, спортисти.

Как да помогнете на детето да разгърне таланта си? Най-добрият начин е да го подкрепяте. Проявявайте интерес към неговото увлечение и поощрявайте постиженията му - по този начин ще му вдъхнете увереност и ще му внушите, че то знае и може. А това ще го амбицира да продължава да се развива.

Ако се опасявате, че преценката ви е субективна и съществува риск да тласнете детето в погрешна посока, потърсете помощта на психолог. Той може в ранна възраст да разкрие вродените заложби. Талант се иска не само в изкуството, а и в науката, спорта и бизнеса
В. "Всичко за семейството"

Мислите си, че денят ви и въобще животът ви е кофти? Че не ви върви? Че “само на мен може да ми се случи подобно нещо”... По-добре първо прочетете техните истории.
Семейството с най-лошия късмет в света, стюардесата на 3 потънали кораба или единствената ударена от метеорит. А какво ще кажете за “смъртоносния” син на президент? Дали са най-трагичните каръци в света, или най-големите късметлии, преценете сами.
Можем само да се надяваме британското семейство Кернс-Лоурънс да не е наблизо и никога да не реши да дойде на почивка у нас. Със сигурност няма да сме единствените. Просто защото който и град или държава да решат да посетят Джейсън и Джени, по време на визитата им се случва... терористичен атентат.
Меко казано, 46-годишният агент по продажбите във фирма за метални покрития Джейсън и 26-годишната работничка в стоматологична лаборатория Джени нямат късмет с екскурзиите.
Познайте къде са били на 11 септември 2001 г. - в Ню Йорк, Световния търговски център, най-известната терористична атака в историята. От обикновена ваканцията на семейството се превръща в кошмар, който се случва веднъж в живота. Те са шокирани, но все пак абсолютно невредими.
Веднъж в живота ли казахме? Нищо подобно. На 7 юли 2005 г. Лоурънс са в родината си, но не в Бирмингам, където живеят, а на разходка в Лондон. Точно тогава четирима млади атентатори самоубийци се взривяват в метро и автобус и причиняват най-голямата терористична трагедия, която градът познава. Броят на загиналите е 52, ранените са 700. От главите на Джейсън и Джени обаче не пада и косъм.
След близо три години двойката решава да отскочи за една почивка до Индия. “В Мумбай ще си прекараме страхотно”, си мислели те, докато си купували самолетните билети до най-големия индийски град. На 26 ноември 2008 г. започват бомбените атаки естествено в Мумбай и продължават 3 дни - до 29-и.
Нападенията, които се приписват на групировката “Лашкар-е-Таиба”, убиват над 166 души, парализират живота в бизнес столицата на милиардната държава и “замразяват” опитите за постигане на мир между нея и Пакистан. Семейство Лоурънс стават свидетели на всичко това. Но нямат и драскотина и от тези атентати.
Около месец след тях Джени обяснява пред медии: “Не трябва да се смея на това, но със сигурност са някакви странни съвпадения. Терористичните атаки просто си се случват, когато ние сме в градовете. Може би някой ден ще трябва да издадем книга за това, но за съжаление никой от нас не е добър в писането.”
Според наблюденията им в Мумбай местните са си стъпили на краката много по-бързо, отколкото в Ню Йорк и Лондон. “На американците им отне почти една седмица, за да се върнат към нормалното си ежедневие. Но в Мумбай видяхме, че се върнаха към обичайните си дейности още на третия ден. Това е невероятно!”, твърди Джейсън.
Джени не можела да проумее как един човек е успял да отвори магазина си на следващия ден, след като брат му бил убит от терористите. “Той гледаше тъжно, но беше готов да събере парчетата от живота си и да продължи напред.
Като се оглеждах наоколо, не можех да кажа, че такова ужасно нещо се е случило. В Ню Йорк хората носеха ужаса в очите си седмица след това. В Лондон пък полицията се появи по-уплашена, отколкото бяха хората”, смята Джени.
Джейсън я допълва: “Имаше нещо, което липсваше в Мумбай, нещо, което в Ню Йорк и Лондон го имаше в изобилие. Това беше ужасът.”
Серийна
удавница
умира от сърце
Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш, казват бабите. Ами ако въобще не ти е писано да се удавиш?! Ако Вайълет Джесъп ви се струва карък, защото е била стюардеса и медсестра на два от най-известните потънали кораба в света и на техен катастрофирал предшественик, помислете пак. Да оцелееш след “Титаник” и “Британик”, си е жив късмет. Виж, това, че може тя да е била кутсузът на борда, е съвсем друг въпрос.
За старите капитани било лоша поличба да има жена на борда, когато вдигат котва. Нежният пол ядосвал морето. Интересното е, че се смятало, че ако е гола, жената ще... успокои морето. Е, ние не знаем дали потомствената ирландка Вайълет въобще е вярвала в подобни легенди, но изглежда не е била от страхливите. Щом не се е отказала още след първото си корабокрушение.
Морската история на Вайълет започва през 1911 г. на луксозния “Олимпик”, който тогава бил най-големият пътнически лайнер. На 20 септември “Олимпик” се сблъсква с британски военен съд и замалко не потъва около остров Уайт. За щастие никой не пострадал, но явно леко притеснената Вайлет решава да се премести да работи пак на огромен, но този път “непотопяем” кораб. Избира “Титаник”.
Не стига това, ами със себе си довела и капитана на “Олимпик” Едуард Смит. Надали има човек на планетата, който не знае какво се е случило после...
Тя обаче оцелява. И за капак през 1916 г. става медицинска сестра на борда на “Британик”. Сетихте ли се!? Той потъва на 21 ноември, след като се натъква на мина. Всъщност това не беше капакът - потъващият кораб закачил лодката, в която седяла Вайлет, но тя успяла да скочи във водата… Оцеляла трети път и благополучно се завърнала на сушата.
Вайлет умира на 83 години през 1971 г. от сърдечна недостатъчност. Според последната  воля е погребана в морето.
Единствената,
ударена от
метеорит
Каква е вероятността да те удари метеорит? Не посягайте към калкулатора: първо - няма толкова голям екран за нулите, и второ - явно не е много голяма, щом единственият документиран такъв случай в цялата история е този на Ан Ходжис. Трудно е и да я наречем карък, защото тя оцелява.
На 30 ноември 1954 г. Ан се е отдала на следобедна дрямка на дивана вкъщи в Алабама, без въобще да предполага, че към дома  лети метеорит. Едно от неговите парчета пробива покрива и я удря в хълбока. Ан е по-скоро късметлийка, защото решава, че парчето ще  донесе цяло състояние. Въздушните сили на САЩ обаче  го взели с обяснението, че това, че нещо е паднало от небето и те е фраснало, не означава, че е твое.
Мъжът  Юджийн дори наема адвокат и успяват да си го върнат. В крайна сметка след време го даряват на Природния музей в Алабама.
Линкълн-младши
е смъртоносен
за президенти
Синът на Ейбрахам Линкълн без съмнение е роден под щастлива звезда. Робърт Тод Линкълн е единственият от 4-мата наследници на 16-ия президент на САЩ, който успява да доживее до старини (другите синове умират съответно на 3, 11 и 18 г. - б.р.).
Сигурно се чудите какво тогава търси на каръшката ни страница? Всъщност доколко първородното дете на човека, елиминирал робството и водил Америка през кървавата Гражданска война, е имало късмет?
Това, което знаем със сигурност, е, че Робърт не е носил късмет на другите. Особено, когато тези други са били президенти. Да, той далеч не е имал допир само до един убит държавен глава. Не само собственият му баща, а всички други президенти, които е познавал, са били застреляни. Линкълн-младши дори присъствал или е бил наблизо, когато са се случили 3 политически убийства.
Робърт бил 21-годишен, когато баща му е убит.Той не присъствал на покушението, но е бил наблизо - пристигнал в театър “Форд” малко след като Линкълн-старши бил застрелян. Робърт е до него и на смъртния му одър в Petersen House, където е закаран след стрелбата.
След смъртта на баща му Робърт започва да гради собствена политическа кариера. През 1881 г. става военен министър на САЩ, когато президент е Джеймс Гарфийлд. Само няколко месеца след назначението му, на 2 юли същата година, Робърт придружава президента до университета Уилямс, където Гарфийлд трябвало да произнесе реч.
И там става пряк свидетел на убийството му. Президентът е прострелян с два куршума.
След това смъртоносният му късмет си взема почивка за цели 20 години. През 1901 г. обаче, по покана на 25-ия държавен глава на Америка - Уилям Маккинли, Линкълн е в Бъфало, Ню Йорк. Както се досещате, президентът е прострелян. Този път топ каръкът не става пряк свидетел на стрелбата, но е в стая, от която чува изстрелите. Маккинли умира 8 дни по-късно от раните си.
Робърт забелязал честотата на фаталните случайности и сам разбрал, че носи лош късмет на приятелите си президенти. Започнал да отказва почти всички техни покани, с думите: “Не, аз няма да идвам, по-добре е въобще да не ме питате, защото има известна фаталност за президентите, когато присъствам аз.”
Карък Made in BG:
Да те сгазят два
пъти на една улица
Баба, блъсната от кола два пъти за един ден, пациент с инфаркт чупи крак в линейка, крадци се опитват да оберат банка на Великден - среща ги полицай... Апаши задигат кола, но катастрофират. Така бегло може да се щрихира каръкът в последните години у нас.
През април миналата година 69-годишната Веселина от Шумен е блъсната два пъти в рамките на три часа, и то на една и съща улица в града. Като по чудо обаче оцелява. Трагичните куриози за пенсионерката се разиграли на стръмната калдъръмена ул. “Стилиян Чилингиров”.
Жената се озовала за първи път там към 11,30 ч. Няколко пъти се огледала, за да пресече и когато спокойно стъпила на пътното платно, била ударена... от маневрираща кола. Веднага била откарана в болницата без сериозни травми. Три часа по-късно пенсионерката отново рекла да пресече на същото място и пак я блъснала кола. Този път в болницата установили комоцио и счупен нос.
Друга нелепа пешеходка е русенка, ударена от лек автомобил, която бе... осъдена да плати на шофьора 500 лв. глоба. Районните магистрати прецениха, че потърпевшата е виновна. Според събраните доказателства и разпитани свидетели жената излязла внезапно на пътя, където няма “зебра”.
Водачът не карал с превишена скорост и я блъснал въпреки опита си да спре. След инцидента пешеходката е откарана в местната болница със счупен крак и впоследствие е обезщетена с 5000 лв. от застрахователна компания. Тя завежда граждански иск за още толкова пари срещу шофьора, но съдът преценява обратното.
С “късмета” да получиш инфаркт, а линейката от бързане да катастрофира и да си счупиш крак, се “уреди” 67-годишен мъж. Случката става по пътя от Созопол за Бургас. Въпреки ужасния късмет пациентът успява да стигне до болницата, където е стабилизиран.
Смотани апаши от Чипровци, Монтанско, пък задигнали кола, но катастрофирали и им се наложило да я зарежат на пътя.
Други техни колеги “професионалисти” били спипани от случайно минаващ патрул, докато се опитват да изкъртят стена, за да оберат клон на банка. Малшансът ги сполетял точно на Великден.
КАТРИН ПЕТКОВА

Помогнете на сина или дъщеря си да открие талантите си, вместо да се депресира от социалната изолация
Георги изглежда като всички 17-годишни тийнейджъри - обича дънките, суичърите и кецовете. Слуша силно музика, понякога рисува, часове прекарва в интернет.
Родителите му обаче са силно разтревожени, че той е аутсайдерът на класа. Почти няма приятели, не ходи по купони, рядко говори по телефона. На всичкото отгоре успехът му не е особено висок, отказва и да участва в извънкласни занимания, особено ако са свързани с взаимодействие с други хора.

"Тийнейджърът може да се превърне в аутсайдер по най-различни причини - заради външността, разбиранията или поведението си - пише американската психоложка Катрин Прат. - Някои хора просто са със затворени характери и е трудно да бъдат променени." От автобиографиите на известни и успешни личности става ясно, че в училище много от тях са били "лузъри", отбягвани от връстниците си - сър Антъни Хопкинс, Сара Мишел Гелар, Мария Шрайвър. Том Круз дори ядял бой, защото страдал от дислексия и го смятали за бавноразвиващ се.

Какво може да направите за детето си, за да му помогнете да се социализира?
Най-напред се поровете в миналото. Едва ли някой познава детето ви по-добре от вас. Дали то наистина е затворено по характер или нещо го е наранило? Ако е така, има два начина тийнейджърът да преодолее изолацията. Единият е открито да говори с хората, които са го обидили, да изясни отношенията си с тях и да им прости. Вторият, ако диалогът не се получи, е да насочи енергията, която му дава гневът, в градивна посока.
Елинор Рузвелт, съпругата на 32-ия американски президент Франклин Рузвелт, обичала да казва: "Никой не може да те накара да се чувстваш по-низш от него без собственото ти съгласие". Самите вие трябва да разберете, че хората, които се оказват изолирани от останалите, не са по-лоши от другите, те просто са различни. Подобна ситуация носи и позитиви - когато почти не общува с други тийнейджъри, синът или дъщеря ви има повече време за обмисляне на собствените си планове. За да помогнете на пубера да ги конкретизира, го попитайте какво истински желае, какво най-много обича да прави, какви стъпки смята да предприеме, за да насочи живота си в желаната посока. И му дайте идеи как да тръгне по пътя, който е избрал. Нищо, че не се радва на подкрепата на връстниците си. Достатъчно е да е напълно убеден, че е прав.

Помогнете му да открие ролеви модели. Може да са известни певци, актьори, политици, спортисти. Нека на първо място да се опита да имитира поне част от външността им. След това може да копира и поведението им на обществено място - жестовете, мимиките, част от думите им.

Погрижете се за външността на пубера. Ако е твърде пълен, го заведете на диетолог. Има ли акне, запишете час при козметичка. Не харесва ли очилата си, ги заменете с контактни лещи.

Всеки притежава скрити таланти, включително и вашето дете. За да ги открие, ще трябва да го убедите да се запише в кръжок или на спорт. Ако му е чак толкова трудно да играе с връстници, работа вършат и частните уроци. Може би е добре да вземете учител по някой предмет, по който много да напредне и да стане "капацитет" в училище. Така ще почувства уважението на останалите тийнейджъри и по-лесно ще започне да контактува.

Създайте благоприятни условия за социализирането на пубера, като например отсъствате от къщи в събота вечер, за да може да покани няколко съученика. Друг вариант е, когато отивате на екскурзия в планината, да предложите да вземете в колата още едно-две деца.

Помнете - това, че детето ви в момента се чувства отхвърлено, не означава, че няма да има успех в живота. Пред него има два пътя - или да се промени с ваша помощ, или, ако не успее да преодолее притеснителността и чуждата агресия, да си избере подходяща професия, която му дава поле за самостоятелна изява. Помогнете му, повярвайте в детето си, за да повярва и то в себе си.


Осeм причини да те отхвърлят


Причините за социалната ти изолация могат да са всякакви. Ето кратък списък на най-разпространените, може дори да не си се сетил, че попадаш в някоя от тези графи.
1. Твърде откровен си. Хората ценят честността, но не и обидните думи. Едно е да кажеш на някое момиче "Би изглеждала страхотно, ако си слагаш по-ярък грим", друго е да й тръснеш "Защо си бледа като смъртта? Изглеждаш с 5 години по-стара от въз-
растта си"
2. Не зачиташ чуждите потребности. Не помагаш на никого в училище, предреждаш се на лавката, не правиш услуги. Нима очакваш, че някой ще отвърне на лошотията ти с добрина?
3. Говориш зад гърба на хората. Не мисли, че ще се сприятелиш по-лесно с някого, ако единственото ви занимание е да злословите срещу други тийнейджъри. Няма начин същият този човек да не се досети, че веднага щом се разделите, ще започнеш да сплетничиш и по негов адрес.
4. Не владееш езика на жестовете. Когато говориш, правиш резки движения, заплашително се накланяш към събеседника си, отклоняваш погледа си от неговия, държиш ръцете си свити в юмруци.
5. Имаш проблеми с хигиената. Колкото и да си интелигентен и забавен, ако дрехите ти или косата ти са мръсни, нямаш шансове да се харесаш на никого.
6. Имаш лоша репутация. В миналото си се държал твърде грубо с някого и всички го знаят. Постарай се да се сдобриш с този човек, за да ти простят и останалите.
7. Самохвалко си. Не спираш да показваш новите си дрехи и да говориш за пътешествията, на които те водят близките ти. Това предизвиква завист и не привлича приятелството.
8. Не разбираш правилно чуждите послания. Не бива да бъркаш градивната критика с отхвърлянето. Понякога е добре да ти направят забележка, за да коригираш поведението си.
Интересувай се от хората, за да те приемат


Годината почти свършва, а ти все още нямаш стабилна компания. Крайно време е да промениш положението. Вземи се в ръце, излез от изолацията и си създай приятелски кръг.

Насочи се към най-общителните. Дори това да е най-повърхностната групичка в класа, какво ти пука? Ако те накарат да се чувстваш по-самоуверен, след време ще събереш достатъчно сили и смелост, за да отидеш и при личностите, които истински те привличат.

Задавай въпроси. Може да са най-тривиални - откъде са си купили дънките, къде ходят на уроци, хубав ли е курортът, на който са били. Ако връстниците ти открият у теб внимателен слушател и интересен събеседник, е голям шансът да те поканят в своята компания.

Не поставяй етикети. Какво като едни хора са в групичката на т.нар. кифли, други - на металистите, трети - на маниакалните спортисти? Дори да не се причисляваш към нито една от тях, можеш да откриеш положителните черти у всеки тийнейджър, колкото и превзет да изглежда на пръв поглед. Трябва да знаеш, че в пубертета агресивното поведение най-често е защитна маска, под която се крият уязвими души.

Усмихвай се. Когато те видят в добро настроение, околните с охота ще те заговорят, за да те попитат какво толкова те радва.
Измисляй общи занимания. Щом никой не тръгва към теб, значи ти ще трябва да тръгнеш към другите. Може да предложиш помощта си на по-слаб от теб ученик, а през уикенда поеми инициативата и сам организирай купона.

Огледай се - сигурно виждаш и други самотници. Само ще спечелите, ако се съберете заедно.

Работи над себе си. Смени прическата, начина си на обличане и говорене. По-хубавата външност и държание винаги помагат.

Без преструвки. Няма нужда да имитираш когото и да било от класа. Ще те оценят много по-високо, ако си останеш интересен по своему.

Не се депресирай, ако удариш на камък. Може би не ти е писано да имаш близки приятели в гимназията, но след време, в университета или в работата, ще откриеш най-готината, вярна и забавна компания. Имай търпение да я дочакаш.
В. "Всичко за семейството"

Mного са методите за предпазване от нежелана бременност - кондоми, таблетки, спирали, гелове, свещички, лепенки. Всеки действа по различен начин, а запознаването с особеностите му е изключително важно, особено за тийнейджърите. Прекъсването на нежелана бременност крие много рискове, особено ако абортът се извърши в неподходяща среда и не от лекар специалист. Законът разрешава прекъсването на бременност до края на 12-ата гестационна седмица (смятано от първия ден на последната редовна менструация), а при ненавършени 16 години е задължително писменото съгласие на родител.

Ефективността на различните средства се определя по броя настъпили бременности при 100 жени за една година, пояснява д-р Николай Генов. Акушер-гинекологът характеризира отделните контрацептивни методи.


l Естествени. При тях не се прилагат медикаменти, процедури и допълнителни средства. Календарният метод се основава на месечния цикъл и на овулацията, която настъпва 12-16 дни преди началото на очаквания мензис. Полов живот не трябва да се води 4 дни преди и след датата на предполагаемата овулация. Този начин на предпазване е несигурен и неприложим при нередовен мензис. Методът на базалната температура се опира на факта, че след овулация аналната температура се покачва с 0,5 градуса и в периода до мензиса е невъзможно да се забременее. Това е остарял, неудобен и несигурен начин на контрацепция, предупреждава д-р Генов. Прекъснатият полов акт пък изисква голям самоконтрол от мъжа, поради което намалява удоволствието от сексуалния контакт. При това е много несигурен - неговата ефективност е 37-70%.

l Бариерни. Механична преграда предотвратява проникването на сперматозоидите в маточната кухина. Употребата на кондом (презерватив) е много популярен начин на контрацепция, тъй като предпазва и от полово преносими болести, между които и СПИН. Често кондомите се обработени с вещества, които убиват сперматозоидите (спермицидни кремове). Сред недостатъците са, че намалява чувствителността и има риск от скъсване. Диафрагмата е тънка гума, което жената поставя зад задния влагалищен свод. Необходимо е да се избере точен размер според индивидуалните анатомични особености. Подобно средство е цервикалната шапка, която приляга върху основата на маточната шийка и създава вакуум. И диафрагмата, и цервикалната шапка са неудобни и трудно приложими контрацептивни методи.

l Химически. Към тях спадат вагинални кремове, желета, таблетки или свещички, които се поставят във влагалището преди полов контакт и имат спермициден (убиват сперматозоидите) и дезинфекциращ ефект. Тяхната надеждност е добра, но създават известен дискомфорт. Поставят се най-малко 15 минути преди полов акт и действат около 1 час. При следващ сексуален контакт е необходимо ново нанасяне.

l Вътрематочни. Песарите и спиралите са пластмасови, силиконови или метални гъвкави устройства, които се поставят в маточната кухина. Те са широко разпространен метод (особено при раждали жени), а ефективността е около 97-99,5%. Недостатъците са, че повишават риска от възпаление на матката и маточните тръби, създават опасност от извънматочна бременност, по-обилно и по-продължително менструално кървене. През последните години се използва песар с контейнер, който отделя женски полови хормони - по този начин се намаляват страничните ефекти, а ефективността се покачва почти до 100%. Вътрематочните средства предпазват от бременност в продължение на 5-7 години. Класическите нехормонални песари не са подходящи за жени, които не са раждали.

l Хормонални. Първият хормонален контрацептив се появява на пазара през 1959 г. и
до днес хапчетата антибебе се прилагат широко от момичета и млади жени. Неуспех на метода има само в 0,3-3% от случаите, обикновено поради грешки в приема. Хормоналните контрацептиви се предлагат и под формата на пластири (лепенки). Недостатъци са, че хапчетата трябва да се вземат всеки ден, възможно е да предизвикат смущение на менструалния цикъл и странични ефекти като главоболие, напрежение в гърдите, гадене, напълняване. При таблетките от последно поколение нежеланите действия са сведени до минимум - някои дори водят до леко отслабване и имат положителен козметичен ефект (редуцират акнето, мазната кожа и прекомерното окосмяване). Поради голямото разнообразие на хапчетата антибебе и различната поносимост на всяка жена таблетките трябва да се предписват от гинеколог след преглед и изследвания.

Като разновидност на този метод се смята спешната (или инцидентна) контрацепция. Обикновено тя се прилага след скъсан презерватив, след нежелан полов контакт или при нередовен сексуален живот. Някои от препаратите трябва да се приемат до 72-ия час от половия акт, а други - в рамките на 120 часа. Методът действа неефективно само при 2% от случаите. Страничните действия са менструални нарушения, напрежение в гърдите, гадене. Спешната контрацепция не бива да се прилага повече от 3-4 пъти в един менструален цикъл.

l Хирургични. Това са трайни и обратими хирургични интервенции на жената или мъжа (т.нар. стерилизация). При жената обикновено лапароскопски (безкръвно) се поставят клипсове на маточните тръби. При мъжа се превързват оперативно семепроводите. Методите имат 100% ефективност, но не са популярни в България.

Хормоналните контрацептиви, които се предпочитат от момичета и млади жени, се предлагат и под формата и на пластири (лепенки)

С вътрематочни и хормонални контрацептиви резултатът е гарантиран над 90%.
Кондомът пази и от болести, но не е сигурен. Скъса ли се, вземете спешна таблетка

Вестник "Всичко за семейството"

Статистиките са стряскащи - всеки втори тийнейджър е бил подлаган на физическа или психическа агресия в училище, а всеки трети е налитал на бой, нерядко не само на връстници, но и на родителите си. Числата сочат още, че заради влошената социална обстановка българските тийнейджъри са по-агресивни от западноевропейските си връстници.

"Причините за агресията на 13-19-годишните са най-различни - обяснява психологът Николай Стоянов. - Най-напред те са органични. При тийнейджърите амигдалата - мозъчният център, който отговаря за емоционалните реакции, нараства с бясна скорост и функционира прекалено интензивно." На второ място, изтъква специалистът, основна "задача" на пубера е да се откъсне от семейството си. Затова, колкото по-близък е бил с родителите си в детството си, толкова по-силен е конфликтът му с тях.
На тази възраст е от огромно значение и мнението на връстниците. Почувства ли изолиран, тийнейджърът веднага гледа на навакса, като блесне с нещо. И когато няма възможност да се изяви чрез високи оценки, физическа привлекателност или талант, най-лесният път е агресията.

"Доста агресивни стават и децата, които по някаква причина не се чувстват добре у дома - казва още Николай Стоянов. - Някои са бити, други търпят психически тормоз. Наблюдава се и един парадокс - има тийнейджъри, обикновено от добри и преуспяващи семейства, които решават, че никога няма да бъдат на висотата на родителите си. И реагират по възможно най-грубия начин."

Ето и 10 съвета на специалиста, които ще ви помогнат поне донякъде да овладеете тийнейджърската агресия.
1. Никой не е съвършен, включително и вие. Разумно би било леко да занижите изискванията си, а всеки път, когато допуснете грешка, чистосърдечно си го признавате пред пубера.
2. Давайте личен пример. Защо да го упреквате, че се държи лошо с хората, щом самите вие го правите? Постарайте се поне пред него да овладявате пристъпите си на гняв и мерете думите си.
3. Научете го да вербализира чувствата си. Вместо да псува или дори да налита на бой, го накарайте ясно да изрази какво иска. Всеки път, когато се разкрещи, спокойно го питайте: "Какво точно желаеш да ми кажеш?", "Как би аргументирал мнението си?", "Какво мога да направя за теб?".
4. Следете езика на тялото си. Той е изключително важен, защото чрез него се предават 75% от човешките послания. Затова, докато спорите с тийнейджъра, не се навеждайте напред, не свивайте юмруци, не го гледайте отвисоко, не се извръщайте рязко. Всичко това са типични жестове на агресия.
5. Затворете гнева си. Направете следното упражнение. Когато пуберът ви вбеси, си представете, че събирате всичките си отрицателни чувства в кутия. Мислено я затворете, заключете я и хвърлете ключа надалече. Звучи странно, но действа.
6. Подкупете го. Пуберът скоро ще стане възрастен човек и вече добре разбира стойността на парите. Затова може да го накарате да обещае, че ако се държи прилично в продължение на 5 дни, ще получи дадена сума или ще го пуснете на купон. Не е вярно, че тази мярка не е възпитателна. Нали самите вие работите за пари? А за да ги изкарате, сдържате чувствата си на работното си място дори когато сте гневни.
7. Здрав дух в здраво тяло. Вместо да налита на бой, ще е доста по-полезно за пубера да спортува. Тръгне ли редовно на тренировки, скоро ще забележи и положителните промени във физиката си. А когато се почувства харесван от връстниците си, едва ли ще му е до агресия, по-скоро ще се замисли за любовни похождения.
8. Насочете яростта в правилната посока. Повечето успели хора твърдят, че всичко се свежда до 5% талант и 95% труд. Затова няма да е зле тийнейджърът да събере всичките си сили и да ги насочи например към вземането на някой изпит. Да изместиш конкуренцията също е своеобразна форма на агресия, само че е насочена в по-градивна посока.
9. Поровете из вещите му. Колкото и да е неморално, трябва да го направите при най-малки съмнения, че детето ви пие или взима наркотици. Тези вещества правят хората особено агресивни.
10. Бъдете търпеливи. Пубертетът отминава, така че гледайте синът или дъщеря ви да не става изявен побойник, пияница или наркоман. Всичко останало се размива във времето.

ДЕСИСЛАВА МИТОВА - Вестник "Всичко за семейството"

Сигурно сте се убеждавали неведнъж, че хората, които ползват в общуването положителни изрази, са предпочитана компания. И по този начин привличат приятели, печелят симпатии, получават повече възможности за развитие.
Умението да общуваш приятелски и позитивно се учи отрано. Насърчавайте детето да търси положителните човешки черти и постижения у другите. И същевременно да се въздържа от негативни изрази, които нараняват - децата имат склонност да критикуват, да се оплакват и да клюкарстват.

Посъветвайте детето, когато говори по адрес на някого, да коментира добите му страни. Например "Тя положи много усилия, за да се представи отлично на това контролно. Този път не успя, но следващия сигурно ще изкара по-висока оценка." В по-разгорещените разговори или спорове да запазва добрия тон: "Не съм съгласен с теб, но може би ти си прав за себе си."

Научете го да балансира между положителното и отрицателното. Ако се оплаква например, че разходката сред природата му е досадна, накарайте го да ви изтъкне поне едно нейно предимство.
Тонът, с който човек говори, понякога изразява толкова, колкото и думите. Една от причините децата да обичат родителите да им четат, дори и да не разбират всичко, е приятният и спокоен глас, който чуват. Според психолозите, когато човек говори със силен и рязък тон, в очите на хората изглежда егоцентричен. Глух и монотонен обикновено е говорът на неотзивчивите хора, висок и носов - на егоистичните, енергичен - на дружелюбните.

Предложете на детето да направи следното забавно упражнение. Да прояви артистичност и с изброените нюанси на гласа да запише на телефона си тези две примерни изказвания: "Бил искал/а да отидем да пазаруваме в мола" и "Как успя да прочетеш толкова много книги за едно лято?" Нека след това да прослуша записите, за да долови различията в отделните начини на изговор. Провокирайте детето да сподели впечатленията си.
Любезното и позитивно настроено дете лесно печели приятели.

в."Всичко за семейството"

Съвременното общество като цяло претендира, че е достатъчно зряло, за да използва плесниците като възпитателна мярка. Много статистики обаче, проведени в силно развити и високо цивилизовани страни, слагат под въпрос и дори опровергават това твърдение. 80% от американците например не се свенят да признаят, че одобряват пошляпването като начин на възпитание.
Какви са аргументите в защита на тезата, че шамарите не са правилна възпитателна мярка? "Целта на възпитанието е да научи децата на самоконтрол и на умението сами да различават доброто от лошото - обяснява психологът Антон Димитров. - Удрянето би ги накарало да не правят нещо просто защото се страхуват. Например дете, което е ударено от родителя си за това, че краде монети от джобовете от якето му, би спряло да краде, но само от страх. Това обаче не му помага да разбере защо е лошо да се краде. Детето и в бъдеще няма да знае как да постъпва в различни ситуации и ще продължи да прави грешки."

Възпитанието с шамари може да се окаже бомба със закъснител. Голяма е вероятността тези, които са яли бой в детството си, да проявяват агресивност в зряла възраст.
Установено е, че такива хора са по-склонни да използват силата за разрешаване на спор или конфликтна ситуация. Защо е така? Когато родителят не е обяснил причината за плесниците, много е възможно детето да я разбере погрешно. И докато възрастният смята удареният от него шамар за подходящ метод за въвеждане на правилно поведение, то детето може да интерпретира насилието като начин за справяне с проблемите.

Каква е алтернативата? "На първо място родителят трябва да обясни на детето ясно и открито в какво е сгрешило и защо това е лошо - съветва специалистът. - Ако постъпката все пак е достатъчно сериозна, че да заслужава наказание, то може да бъде под формата на забрана на любимо занимание, например гледането на любимо предаване или предпочитана играчка. Забраната непременно трябва да бъде мотивирана с обяснение. Така наказанието ще бъде много по-запомнящо се и възпитателно, а и по-малко болезнено."
По-важно е да обясните на детето в какво и сгрешило,
а наказанието да бъде забрана на любимо занимание
Обяснете на детето ясно и открито в какво е сгрешило и защо това е лошо

в."Всичко за семейството"

Bсеки тийнейджър изпада в различни настроения по 10 пъти на ден. Промени ли се обаче характерът му като цяло, това може да е признак за депресия.
Заболяването е сериозно и не бива да го подценявате. На първо време то води до проблеми у дома и в училище, а ако се задълбочи, може да тласне детето ви към наркотична или алкохолна зависимост, дори към самоубийство. При това се среща често - според статистиката всеки трети човек изпада в депресия поне веднъж в живота си. На всичкото отгоре тя рядко отшумява от само себе си, така че трябва да вземете своевременни мерки.

Част от депресираните пубери стават апатични, обезверени, необщителни, нетрудоспособни, променят режима си на хранене и сън. При други депресията се изразява чрез избухливост, нервност, агресивност. Тя обаче може да се прояви и чрез необяснима веселост, прекалена общителност, прекомерни грижи за външността. Случва се симптомите да са и чисто физически - безпричинни, но силни болки в главата и стомаха. В особено тежките случаи пуберите се самонараняват.
Най-разумно е специалист да постави диагнозата, тъй като симптомите са разнообразни и противоречиви. След това от вас, родителите, зависи да направите всичко, за да помогнете на детето си.

Най-напред се уверете, че самите вие сте в добро физическо и душевно здраве и имате достатъчно сили, за да придружите тийнейджъра по тежкия път към оздравяването.
Информирайте се за симптомите, причините и лечението на депресията. Само ако знаете с какво си имате работа, ще може да се справите с проблема.

В миговете, когато пуберът е по-спокоен, седнете и поговорете. Той трябва да се увери, че изцелението му зависи не толкова от вас и медиците, колкото от собствената му воля.

Бъдете търпеливи. В този миг момичетата и момчетата наистина нямат никакви физически и психически сили. Така че не бързайте, оставете ги да се лекуват със своя собствен ритъм.

Не обръщайте особено внимание на грубите думи на пубера. С времето агресията му ще отшуми.

В никакъв случай не произнасяйте изречения от рода на "Просто си внушаваш, че ти има нещо", "Гледай на живота откъм розовата му страна", "Какъв ти е проблемът?".

Убедете детето си, че няма нищо срамно в ходенето на психолог или психиатър. Тези специалисти помагат в най-трудните житейски моменти, затова само можем да спечелим, ако се възползваме от знанията им.

По-хитър вариант е да запишете тийнейджъра на профилактичен медицински преглед. Преди това споделете опасенията си с личния лекар. Много по-голяма е вероятността детето ви да изпълни неговите напътствия, отколкото вашите.

Когато тийнейджърът тръгне на терапия, го придружавайте до кабинета, защото наистина няма сили да стигне дотам сам. Но не влизайте вътре - нека споделя тайните си само със специалиста. После идете заедно на разходка, кино, ресторант и си поговорете не за лечението, а за съвсем други, по-оптимистични неща.

Бъдете нащрек, ако пуберът говори за самоубийство, интересува се от темата за смъртта, търси информация за сънотворни хапчета, изглежда необичайно спокоен след период на тежка депресивна криза. Вземете дълга отпуска, за да не го изпускате от полезрението си.
Каквото и да става, постоянно доказвайте на тийнейджъра, че го обичате. Младите хора често изпадат в депресия, защото се чувстват неоценени. А когато разберат, че някой истински държи на тях, малко по малко преоткриват вкуса на живота.
ДЕСИСЛАВА МИТОВА
вестник "Всичко за семейството"

"Моето дете е хиперактивно", често казват родителите на палави хлапета, които трудно се задържат на едно място. В повечето случаи обаче се има предвид активност, а разликата с хиперактивност е огромна. Хиперактивните деца се отличават с импулсивно поведение, несъответстващо на възрастта, и с т.нар. дефицит на вниманието.
Специалистите са на мнение, че става дума не за диагноза, а за детско поведение, което се характеризира с понижена (не липсваща) концентрация.
Как да разпознаем хиперактивното дете? То трудно проявява интерес към детайлите и често допуска грешки от небрежност. Създава впечатление, че не слуша това, което му се говори. Рядко се придържа към правила и довежда докрай започнатото. Склонно е всеки път да променя условията, за да са му удобни.

Дете с дефицит на внимание среща проблеми при организирането на самостоятелна дейност. То често губи вещи, забравя за всекидневни задължения и лесно се увлича от странични неща. Импулсивността е отличителната му черта. Обича заниманията, които се вършат бързо. Има чувството, че всичко му е омръзнало и скучно. Интересното е, че винаги намира отговор на въпрос (дори и неверен) и без колебание взема бързо решение. Това му позволява да влиза в ролята на лидер, да организира и води останалите. Настроението му често се мени.

Повишите ли тон, и то повишава. Нерядко нагрубява възрастните и не се съобразява с авторитети. Лесно се обижда, но не е злопаметно. Изисква постоянно внимание - и похвалата, и порицанието му действат много по-силно, отколкото на другите деца. Спи малко, което още повече снижава прага на контрол и засилва хиперактивността.
Ако такива деца бъдат сложени на подходящ режим, те често постигат големи успехи, защото тяхното ниво на интелигентност в повечето случаи е над средното за възрастта им. Психолозите твърдят, че притежават "двойна феноменалност" - заедно с дефицита на внимание проявяват и отлични способности в различни области. Специалистите успокояват, че хиперактивността се израства с времето и рядко остава след 15-годишна възраст. Те съветват родителите на хиперактивни деца:

Създайте постоянен режим и организирайте подходяща среда за работа. Добре е детето да сяда далече от прозореца, от играчките и от други дразнители. Работете заедно в началото на деня, а не вечер. Не го натоварвайте - разделете задачите на по-кратки, но по-чести интервали.

Давайте ясни и конкретни инструкции. Намалете изискванията за точност и прецизност (поне в началото), за да формирате чувство за успех. Използвайте тактилния контакт (с елементи на докосване, поглаждане, потупване).
Уговорете с детето предстоящите действия и му предоставяйте възможност за избор.
Използвайте гъвкава система за поощрения и наказания. Хвалете всеки път, когато заслужава, и насърчавайте дейностите, свързани със съсредоточаване - четене, писане, рисуване. Не използвайте отрицателни изрази, отправяйте позитивни послания. Говорете сдържано и спокойно. Важно е детето да усеща вниманието и положителната нагласа.
Пазете го от преумора, тъй като тя повишава проявите на хиперактивност.
Предоставяйте възможности за правилно изразходване на енергията - запишете го да тренира някакъв спорт, извеждайте го всеки ден да играе навън.


в."Всичко за семейството"