Заболяването е сериозно и не бива да го подценявате. На първо време то води до проблеми у дома и в училище, а ако се задълбочи, може да тласне детето ви към наркотична или алкохолна зависимост, дори към самоубийство. При това се среща често - според статистиката всеки трети човек изпада в депресия поне веднъж в живота си. На всичкото отгоре тя рядко отшумява от само себе си, така че трябва да вземете своевременни мерки.
Част от депресираните пубери стават апатични, обезверени, необщителни, нетрудоспособни, променят режима си на хранене и сън. При други депресията се изразява чрез избухливост, нервност, агресивност. Тя обаче може да се прояви и чрез необяснима веселост, прекалена общителност, прекомерни грижи за външността. Случва се симптомите да са и чисто физически - безпричинни, но силни болки в главата и стомаха. В особено тежките случаи пуберите се самонараняват.
Най-разумно е специалист да постави диагнозата, тъй като симптомите са разнообразни и противоречиви. След това от вас, родителите, зависи да направите всичко, за да помогнете на детето си.
Най-напред се уверете, че самите вие сте в добро физическо и душевно здраве и имате достатъчно сили, за да придружите тийнейджъра по тежкия път към оздравяването.
Информирайте се за симптомите, причините и лечението на депресията. Само ако знаете с какво си имате работа, ще може да се справите с проблема.
В миговете, когато пуберът е по-спокоен, седнете и поговорете. Той трябва да се увери, че изцелението му зависи не толкова от вас и медиците, колкото от собствената му воля.
Бъдете търпеливи. В този миг момичетата и момчетата наистина нямат никакви физически и психически сили. Така че не бързайте, оставете ги да се лекуват със своя собствен ритъм.
Не обръщайте особено внимание на грубите думи на пубера. С времето агресията му ще отшуми.
В никакъв случай не произнасяйте изречения от рода на "Просто си внушаваш, че ти има нещо", "Гледай на живота откъм розовата му страна", "Какъв ти е проблемът?".
Убедете детето си, че няма нищо срамно в ходенето на психолог или психиатър. Тези специалисти помагат в най-трудните житейски моменти, затова само можем да спечелим, ако се възползваме от знанията им.
По-хитър вариант е да запишете тийнейджъра на профилактичен медицински преглед. Преди това споделете опасенията си с личния лекар. Много по-голяма е вероятността детето ви да изпълни неговите напътствия, отколкото вашите.
Когато тийнейджърът тръгне на терапия, го придружавайте до кабинета, защото наистина няма сили да стигне дотам сам. Но не влизайте вътре - нека споделя тайните си само със специалиста. После идете заедно на разходка, кино, ресторант и си поговорете не за лечението, а за съвсем други, по-оптимистични неща.
Бъдете нащрек, ако пуберът говори за самоубийство, интересува се от темата за смъртта, търси информация за сънотворни хапчета, изглежда необичайно спокоен след период на тежка депресивна криза. Вземете дълга отпуска, за да не го изпускате от полезрението си.
Каквото и да става, постоянно доказвайте на тийнейджъра, че го обичате. Младите хора често изпадат в депресия, защото се чувстват неоценени. А когато разберат, че някой истински държи на тях, малко по малко преоткриват вкуса на живота.
ДЕСИСЛАВА МИТОВА
вестник "Всичко за семейството"
