• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

СУ „Св. Климент Охридски“ - Троян почете своя патрон

Публикувано от Н. Генкова 27 ноември 2016


И тази година училищният месец ноември премина под знака на Климентовите дни, организирани за 12-та поредна година от СУ „Св. Климент Охридски“ в чест на патронния му празник. На 23 ноември в актовата зала на училището бяха наградени участниците в множеството състезания и инициативи. В словото си г-жа Татяна Младенова, изпълняваща длъжността директор на СУ „Св. Климент Охридски“, подчерта, че за тия 12 години Климентовите дни са се превърнали в „запазен знак на нашето училище, който ни прави разпознаваеми не само в общината, а и в областта“. Училището за пореден път получи подкрепа от традиционните си спонсори и да връчат награди бяха дошли господата Марин Радевски (собственик на фирма „Калинел“ и училищен настоятел), Валентин Бечев (собственик на фирма „ТрансСофт“, а също - представител на Ротари клуб – Троян), Васил Радойчевски („Спринт“ – Троян) и д-р Цветомила Дудевска (сдружение „Българка – Троян“).

Награждаването се превърна в своеобразен преглед на проведеното в тазгодишните Климентови дни: Общинско състезание  по математика, Областно състезание по информационни технологии, състезание по природни науки и екология "Мисли и действай", състезание по английски език за учениците от профилираните паралелки (включващо есе и дискусия), демонстрационен дебат на училищния клуб „Дебати“, изработване на постери за живота и дейността на свети Климент Охридски, образователна игра за петокласници „Училищни нещотърсачи“, състезание по български език и литература за четвъртокласници, училищно интердисциплинарно състезание за първокласници, инициатива ,,Аз рисувам с теб, ти рисуваш с мен" за децата от подготвителната група, състезания в различни видове спорт.

Показателни за авторитета и потенциала на Климентовите дни са мащабът на някои от проведените състезания, творческите експерименти, успешното партньорство. В Областното състезание по Информационни технологии взеха участие 90 ученици, в Общинското  по математика – 141 ученици, в състезанието по природни науки и екология - 130 ученици от троянските училища. Някои инициативи заложиха на общуването между различни училищни възрасти и активизираха организаторските умения на учениците – такива бяха състезанието „Мисли и действай“, играта „Училищни нещотърсачи“, ,,Аз рисувам с теб, ти рисуваш с мен". Екипна работа видяхме и по време на състезанието по английски език, което потвърди високото ниво на чуждоезиковото обучение в СУ „Св. Климент Охридски“. Жури в състезанието „Мисли и действай“ бяха представители на ИПЖЗ, а клуб „Дебати“ за пореден път разчиташе на гостоприемството на общинския Културно-информационен център. Церемонията в актовата зала беше дебют на новите малки училищни мажоретки (7-8 годишни момичета), водени от г-жа Румяна Дудева. Те се показаха като достойни заместнички на вече порасналите момичета от първия мажоретен състав на училището, който от своя страна готви следващи изненади за публиката.

На 24 ноември, ден преди датата, на която Българската православна църква отдава почит на свети Климент Охридски, в двора на училището беше тържественото честване на училищния патрон. Гости на тържеството бяха кметът на община Троян г-жа Донка Михайлова, зам.-кметът г-жа Поля Димова и председателят на Общинския съвет г-н Николай Тодоров. В словото си г-жа Татяна Младенова напомни, че през 2016 г. отбелязваме 1100 години от успението на св. Климент Охридски, и каза: „Светът сега изживява трудни моменти и знанието, завещано ни от него, е онова оръжие, което ни е дадено, за да почувстваме прелестта на този дар да живееш със смисъл“. В речта си г-жа Донка Михайлова подчерта, че СУ „Св. Климент Охридски“ има основания да посреща с гордост празника си – реализирало е по-голям прием на ученици, възпитаниците му се представят успешно на националните външни оценявания, извънкласните му дейности все повече обогатяват училищния и градския културен календар.

Пред паметника на свети Климент Охридски, до който стояха ученици със запалени факли, бяха поднесени цветя. Церемонията в училищния двор беше завършек на дългата поредица събития, с които училището почита своя патрон по най-подходящия начин – като предоставя на учениците допълнителни възможности да проверят, докажат и развият свои знания и умения.

| edit post

,,Училищни нещотърсачи“

Публикувано от Н. Генкова 17 ноември 2016


ИД Електронни медии


На 16 ноември, сряда, в СУ ,,Свети Климент Охридски“ се проведе образователна игра за петокласници ,,Училищни нещотърсачи“.  Участваха три отбора – деца от трите паралелки с по шест двойки състезатели във всеки отбор.

Децата трябваше да обикалят различни обекти - библиотеката, галерията, дирекцията, изложбената зала, фоайето с табла за свети Климент Охридски и двора с информационния кът, - като всяка двойка имаше различен обект. Там ги посрещахме ние, ученици от 9-ти и 10-ти клас, като им давахме листчета със задания, с които малките ни приятели трябваше да се справят. Победител в надпреварата стана отборът на 5.а клас с 18 точки (от максимум 24), следван от 5.б, със същия брой точки, но втори по време, и 5.в с 16 точки. Децата се представиха отлично. Научиха много нови неща и останаха очаровани от това, което са видели. След играта те споделиха свои открития:

„Девизът на училищното знаме е „Напред, науката е слънце“;
 „Училището е награждавано многократно в различни състезания и спортни игри.“
 „Училището има толкова много награди, аз не мислех, че са толкова.“
„Видяхме икони на Климент Охридски и Кирил и Методий с кратки текстове, написани с красиви златни букви.“
,,Имаше страхотни скъпоценни камъни в изложбената зала, даже държах в ръце един камък – беше много красив.“
,,Сред красивите скъпоценни камъни най-много ме заинтересува камъкът кварц.“
,,Бяхме в библиотеката и трябваше да открием фразеологичен речник – не бях виждала досега такъв.“
,,Научихме за Пейо Яворов и неговото стихотворение „Градушка“.
„Научихме какво изобразява първата буква от глаголицата.“
 „Открихме какво означава изразът „при закрити врати“.
,,Беше много яко да търсим книги.“
,,Разбрах колко години досега е расло едно от дърветата в двора.“
„Забелязах каменна плоча до едното борче, наблюдавах ветропоказателя в двора.“
„Научих, че Бабината душица всъщност е мащерката и че тя е устоцветна.“
„Научих, че в църквата „Свети Седмочисленици“ има мощи на свети Климент.“
,,На един портрет имаше възрастен човек и дърво. Казваше се „Столетници“, защото и дървото, и старецът са столетниците. Снимахме се пред картина на есента, беше интересно.“
,,Най-важното беше това, че открих отборната работа и че Павлин ми е истински приятел.“
,,Научих, че е много трудно, но ние се справихме. Няма нищо, че останахме на последно място, но това не е най-важното, а че работихме в екип и всички се трудиха.“
„Трябва да внимаваме, да мислим и да работим в екип. Имаше смях, спорове, беше трудно, но се справихме.“
„Научих, че отборната работа е война.“
„Забавно е и вършим много по-добра работа в отбор.“
„Отборната работа е много забавна, научаваме много нови неща и се сплотяваш с твоя приятел.“
„Научих, че моят съотборник е много ориентиран и подреден човек.“
,,Можем да научим много от училище – не само от учителите, а и от самото училище, от изложбите в него.“!


Госпожа Нели Генкова, организатор на „Училищни нещотърсачи“, също даде своето мнение за играта:  „Впечатлена съм от зрялото партньорство на по-големите ученици, които се включиха като символични домакини и посрещаха малчуганите в шестте обекта за търсене на неща. Изказвам благодарност на 10-класниците Венцислав Йорданов, Петър Петров, Леонид Бажанов, Габриел Йонков, Светослав Цочев, Николай Копанов, Симона Стефанова, Цветелина Христова, Стефани Лалева и 9-класниците Ния Чонова, Цветелина Желязкова, Бранимир Бочев. Те се отнесоха към ролите си отговорно и осъзнато, умело поведоха децата към изпълнение на поставените задачи, също така бяха критични. Обратната връзка, която потърсих от тях, съвпадна с отдавна известна истина – че понякога е трудно четенето с разбиране и извличането на информация от различни носители. Но нетърпеливите малки участници показаха характерните за възрастта си емоционалност, любопитство, спонтанност и състезателен дух, за което също заслужават поздравления. Мисля, че от тази едночасова игра и малките, и големите, и още по-големите научихме още по нещичко.“

Бранимир Бочев, 9.а

| edit post

Не е шега работа да се занимаваш с филми

Публикувано от Н. Генкова 17 септември 2016

Препечатано от в. "Троян 21"

Теодора Стелиянова от 6.б клас разказва за творческия ученически лагер в Бояна (ВИЖ).

По време на представянето на СУ "Св. Климент Охридски" - Троян
На 11 септември отпътувахме за летен ученически лагер в град София. Учениците бяхме на различна възраст, но доста бързо се сближихме и станахме добри приятели. Веднага след пристигането си в Бояна бяхме посрещнати от усмихнатите организатори на събитието. Те бяха гостоприемни и със свежо чувство за хумор.

Киноцентърът в Бояна ни хареса изключително много, през моите очи това е българският Холивуд. Това е невероятно място, в което има изобилие от декори, костюми и един непознат за мен приказен свят, който до този момент бях виждала само във филмите. Разбрах, че за да се снима един филм, е нужен прецизен сценарий и много търпение.

Много се впечатлих от това как протекоха снимките. Две камери, много актьори, няколко кадъра на една сцена, много напрежение и незабравими изживявания. Обучители ни бяха Камен Воденичаров, Камен Балкански и Милен - нашият оператор, а задачите, които получихме от тях, бяха сложни, но много забавни. Първата бе да измислим идея за новия филм, втората - да решим къде ще се проведат снимките и следващата – да осъществим заснемането. Тези хора наистина разбират от работата си. Операторът Милен ме впечатли много с това, че работи цял ден по заснемането и цяла нощ по монтажа. Едно нещо разбрах от тях - трябва много труд, за да станеш човек, който се занимава с кино, а и не само. Докато снимахме филмчето, се смяхме много и бяхме щастливи. Разбрах също, че не е шега работа да се занимаваш с филми.

Много се радвам, че участвах в този лагер. Създадохме много нови приятелства и вече гледаме от друга страна на нещата. Вече знаем колко трудно се прави едно непрофесионално 5 минутно видео, да не говорим за невероятните чуждестранни филми... а и българските.

Теодора Стелиянова, 6.б клас
 
Лондонска улица в Бояна
Заснета е финалната сцена
Бетина и Теодора по време на лагера


| edit post

Калоян Кюркчиев: Успях да видя мислещи и позитивни хора

Публикувано от Н. Генкова 16 септември 2016


В периода 27 август - 3 септември бях в Унгария по проект на тема „Живей здравословно, бъди щастлив! Спорт, здравословен начин на живот и природа“. Финансирането бе по програма „Еразъм+“. Мястото на провеждане бе Boldogkőváralja. За участниците бе предоставена и възможност при желание да останат два дни в столицата Будапеща.

Но нека поясня преди това как стигнах  до този проект. Следях различни програми, които се предлагат за младежки обмени в интересни дестинации с любопитни теми. Тогава видях тази, която определено грабна вниманието ми. Попълних нужните документи и се надявах да бъда сред шестимата българи (5 yчастници на възраст от 18 - 23 год. + 1 лидер без ограничение на възрастта), които да представят родината в този проект. Освен от  България, представители имаше от домакините, както и от Румъния, Литва и Азербайджан. Всяка една от държавите участници трябваше да изготви една вечер, в която да представи нещо специфично за страната си (храна, танци, обичаи…), и тричасови действия, чиято цел бе повече дейности на открито. След като получих имейл, че съм избран, аз веднага започнах да подготвям лека-полека нещата за пътуването. Въпреки желанието ми да преживея нещо ново и интересно, тръгнах с известна неувереност, тъй като не бях сигурен, че отивам на мястото си – там, където бих се чувствал спокойно.

След първия ден с цялостното си поведение и отношение участниците успяха да разсеят първоначалните ми притеснения. Те създадоха една изцяло приятелска атмосфера, подплатена с интелигентни разговори по интересни теми. Успях да видя, че има мислещи и позитивни хора. Именно те реално ме накараха поне за малко да се абстрахирам от факта, че не съм в родината си, и да се почувствам уютно. А организаторите от унгарска страна бяха на  високо ниво през цялото време.

И най-важното - което смятам, че бе една от целите на проекта - е, че нямаше деление. Ние се чувствахме като едно цяло – нямаше значение, че човекът до мен е с различна религия или е от друга страна. Ние бяхме екип от млади хора, между които неусетно се породи приятелство.
Какво спечелих от този проект? Успях да повиша самоувереността си, да създам контакти с хора, които със сигурност нямаше никъде другаде да срещна, подобрих си поне малко комуникативните способности, а също така, разбих някои стереотипи, свързани с чужденците, както и доста предразсъдъци, които все още битуват в нашето общество.

От всичко най-искрено се надявам да сме показали едно различно лице на България, което другите участници  до момента не са виждали, и да сме я представили достойно. Осъзнах, че всъщност България не е такава, каквато много хора си мислят. Ние живеем в едно чудесно кътче от света.

Реших да остана и двата дни в Будапеща. Видях столицата, останах с много и различни впечатления и отчасти разбрах как стоят нещата в Унгария. Една седмица все пак бях в доста по-малко населено място, което не е толкова привлекателно, колкото е най-големият унгарски град.

Сега накъде? Учебната година е на прага си за последен път за мен, предстоят ми важни неща. Но въпреки многото ангажименти, ако имам възможност, отново бих участвал в такъв проект.

| edit post

Дарение на проф. Гаврилов

Публикувано от Н. Генкова 14 септември 2016

 Препечатано от в. "Троян 21"

СЕРИОЗЕН дарителски жест и съдържателен човешки разговор събра в троянското СУ „Св. Климент Охридски“ част от учителския колектив с големия онкохирург и дарител проф. Иван Гаврилов, завеждащ клиниката по гръдна хирургия в Онкологичната болница в София. Професорът беше придружен от училищния настоятел инж. Марин Радевски. Двамата явно са не само приятели, но споделят общи родолюбиви ценности и сходни родови истории за прадядовци, воювали по фронтовете на Балканските и Първата световна война.

ПРОФ. ГАВРИЛОВ разказа, че преди години съгражданката ни Пенка Минкова го е спечелила за каузата Троян, че идва тук през събота и се чувства в някаква степен троянец. Преди време той направи голямо дарение на другото троянско СУ - „Васил Левски“, по повод юбилея му (виж „Хирургът проф. Иван Гаврилов с щедро дарение в Троян” - бел. ред.), а сега повтори жеста, оставяйки пари с волята да се дават като годишна награда от по 500 лева на двама ученици, едно момче и едно момиче - не само за отличие, но и за родолюбие. Каза, че ще стигнат за пет години.

НА ХАРТИЯТА, в която бяха опаковани парите, дарителят собственоръчно беше написал: „За род и Родина!“. Той подари и две големи икони – на св. Климент и на първоучителите св. св. Кирил и Методий, нарисувани от троянката Пламена Иванова. Остави също книги, чието издаване е негово дело, и патриотични календари.

ВСЪЩНОСТ, авторитетният медик не се побира в клишето за човек на хладната рационалност, а срещата надрасна протоколния формат. Оказа се, че той е голям и страстен познавач на българската военна история. Разказваше истории на честта, съхранени в семейната памет за прадядовците: да отидеш на война, за да можеш да гледаш децата си в очите; да не напуснеш окопа, макар и два пъти ранен, защото няма достатъчно хора; да не разказваш за войната, защото децата не бива да знаят колко е страшно. Вълнуваше се и от други фронтови истории, които е научил, включително от хора от нашия край. Знае много за героичния 34-ти пехотен Троянски полк, а тази година е бил с троянската група на традиционното посещение в Дойран. Заяви категорична гражданска позиция – че българската история целенасочено не се популяризира и българинът не се възпитава като горд човек, защото гладният, болният и невежият най-лесно се управляват. Каза, че майка му е учителка, изрази уважение към учителската професия и очевидно разчита на съсловието и просветителската му задача.

СТАНА ДУМА и за творческото писане като човешка потребност. Когато майка му не се чувствала добре след сериозно боледуване, той я насърчил да пише и резултатът са няколко книги, които проф. Гаврилов беше донесъл. Самият той е изкушен от писането, а на въпроса защо много лекари прописват, първо шеговито цитира свой преподавател, според когото „медицината е погубила много таланти“, а после призна, че причината вероятно е професионалната среща с толкова човешки съдби.

В РАЗГОВОРА с професора медик неведнъж пролича, че е човек на духовността. Той е дарил и продължава да дарява икони из цяла България, такава има и в троянската църква „Св. Петка”. Говори за Бога и за вярата. Освен икони, подарява и концерти. Замислил е да доведе в Троян през 2018 г. ансамбъл „Българе“ с техния спектакъл „Осмото чудо“, който описа с въодушевление. Изтълкува белия цвят на подарената му орхидея като символ на духовната чистота. Вярва, че нищо на този свят не е случайно.

ИМПРОВИЗИРАН подарък на гостите направи Стела Маринова, която работи по проекта „Имало едно време в Орешака“ и имаше подръка дискове с над 500 обработени архивни снимки, сред които и войнишки. Проф. Гаврилов и инж. Радевски оцениха подаръка и се съгласиха с констатацията, че един учител е подготвен за всякакви ситуации. На тръгване професорът разгледа с очи на познавач богатата училищна художествена галерия.

СРЕЩАТА, състояла се преди началото на новата учебна година, даде някакъв оптимизъм, усещане за смисъл и подкрепа, толкова необходими на днешното изстрадало българско образование. Неслучайно в благодарственото писмо на училищния колектив към лекаря дарител пише: „Вярваме, че хора като Вас са опора на общобългарския ни живот“.

Нели Генкова-Маринова

| edit post

Troyan Open 2016

Публикувано от Н. Генкова



На 9, 10 и 11 септември се състоя Troyan Open 2016. Ученици и студенти дебатьори от цяла България пристигнаха тук, в Троян, за да се състезават кой отбор спори най-убедително. Организатори бяха Любомир Кирилов и Кристиян Стефанов, възпитаници на училището ни. Откриването в училищната актова зала беше съпроводено с шоу дебат на тема "Това правителство съжалява за заниманието с дебати".

На следващия ден, щом всички 32 отбора пристигнаха в актовата зала, се започна с разпределянето им по стаи. Имената на отборите бяха добре намислени, гръмки или забавни, като например: "Сандвича на Миро", "Suiside squad", "На един от нас му е време да се пенсионира", "Bro don't judge that homo", „Дано да не сме последни“ и други. От нашето училище участие в дебатите взеха: Калоян Кюркчиев (12.а), Пламен Борисов и Даниел Маринов (11.), Стефани Лалева (10.а). При организацията помагаха доброволци - Кристиян Атанасов и Пламена Радевска, завършили нашето училище, осмокласничките Йоана Минкова, Габриела Димовска и Мария Иванова и едно момиче от СУ "Васил Левски" - Мила Маринова.

Беше време да се обяви темата на първия от общо четири състезателни дебата за деня, а именно: "Това правителство съжалява за популярността на сайтовете за запознанства". Имаше учители, които проявяваха интерес и влязоха като слушатели. Аз също присъствах на дебата в една от стаите и ме впечатли това, че дебатьорите не се притесняват от погледите на присъстващите и че говорят и мислят бързо. Следващите теми бяха: "Това правителство ще даде право на глас само на хора, преминали през тест за политическа обща култура“, "Това правителство ще финансира само специалности във ВУЗ, които се търсят на пазара на труда", "Това правителство съжалява за популярността на американските романтични комедии". В последния момент отпаднаха някои участници и се наложи да се включат още дебатьори от нашето училище - вече завършилите Виктор Пейковски, Пламена Радевска, Любомир Кирилов и Кристиян Стефанов. След приключването на четвъртия дебат бяха обявени осемте отбора, които отиват на полуфинал.

На другия ден всички отново се събраха, но този път не в нашето училище, а в залата на Общината, където, след двата полуфинала, се проведе финалният спор. Настроението в залата беше приповдигнато. Започна се с танцово изпълнение на мажоретките от нашето училище. Обяви се темата за финал: "Това правителство ще забрани графичното представяне на терористични атаки в медиите". Всички ръкопляскаха бурно и дебатирането започна. След ожесточен спор бяха обявени победителите - Николай Ангелов и Светлин Берков от София. Те бяха отличени с медали и купа. На всички, взели участие в дебатите, бяха връчени грамоти, естествено - със снимка с организаторите. Всичко мина страхотно, а ние можем да останем в очакването на следващия Troyan Open.

Мария Борисова, 8.а клас

| edit post
Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебници

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник