• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

Зарежда се...

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

Не е шега работа да се занимаваш с филми

Публикувано от Н. Генкова 17 септември 2016

Препечатано от в. "Троян 21"

Теодора Стелиянова от 6.б клас разказва за творческия ученически лагер в Бояна (ВИЖ).

По време на представянето на СУ "Св. Климент Охридски" - Троян
На 11 септември отпътувахме за летен ученически лагер в град София. Учениците бяхме на различна възраст, но доста бързо се сближихме и станахме добри приятели. Веднага след пристигането си в Бояна бяхме посрещнати от усмихнатите организатори на събитието. Те бяха гостоприемни и със свежо чувство за хумор.

Киноцентърът в Бояна ни хареса изключително много, през моите очи това е българският Холивуд. Това е невероятно място, в което има изобилие от декори, костюми и един непознат за мен приказен свят, който до този момент бях виждала само във филмите. Разбрах, че за да се снима един филм, е нужен прецизен сценарий и много търпение.

Много се впечатлих от това как протекоха снимките. Две камери, много актьори, няколко кадъра на една сцена, много напрежение и незабравими изживявания. Обучители ни бяха Камен Воденичаров, Камен Балкански и Милен - нашият оператор, а задачите, които получихме от тях, бяха сложни, но много забавни. Първата бе да измислим идея за новия филм, втората - да решим къде ще се проведат снимките и следващата – да осъществим заснемането. Тези хора наистина разбират от работата си. Операторът Милен ме впечатли много с това, че работи цял ден по заснемането и цяла нощ по монтажа. Едно нещо разбрах от тях - трябва много труд, за да станеш човек, който се занимава с кино, а и не само. Докато снимахме филмчето, се смяхме много и бяхме щастливи. Разбрах също, че не е шега работа да се занимаваш с филми.

Много се радвам, че участвах в този лагер. Създадохме много нови приятелства и вече гледаме от друга страна на нещата. Вече знаем колко трудно се прави едно непрофесионално 5 минутно видео, да не говорим за невероятните чуждестранни филми... а и българските.

Теодора Стелиянова, 6.б клас
 
Лондонска улица в Бояна
Заснета е финалната сцена
Бетина и Теодора по време на лагера


| edit post

Калоян Кюркчиев: Успях да видя мислещи и позитивни хора

Публикувано от Н. Генкова 16 септември 2016


В периода 27 август - 3 септември бях в Унгария по проект на тема „Живей здравословно, бъди щастлив! Спорт, здравословен начин на живот и природа“. Финансирането бе по програма „Еразъм+“. Мястото на провеждане бе Boldogkőváralja. За участниците бе предоставена и възможност при желание да останат два дни в столицата Будапеща.

Но нека поясня преди това как стигнах  до този проект. Следях различни програми, които се предлагат за младежки обмени в интересни дестинации с любопитни теми. Тогава видях тази, която определено грабна вниманието ми. Попълних нужните документи и се надявах да бъда сред шестимата българи (5 yчастници на възраст от 18 - 23 год. + 1 лидер без ограничение на възрастта), които да представят родината в този проект. Освен от  България, представители имаше от домакините, както и от Румъния, Литва и Азербайджан. Всяка една от държавите участници трябваше да изготви една вечер, в която да представи нещо специфично за страната си (храна, танци, обичаи…), и тричасови действия, чиято цел бе повече дейности на открито. След като получих имейл, че съм избран, аз веднага започнах да подготвям лека-полека нещата за пътуването. Въпреки желанието ми да преживея нещо ново и интересно, тръгнах с известна неувереност, тъй като не бях сигурен, че отивам на мястото си – там, където бих се чувствал спокойно.

След първия ден с цялостното си поведение и отношение участниците успяха да разсеят първоначалните ми притеснения. Те създадоха една изцяло приятелска атмосфера, подплатена с интелигентни разговори по интересни теми. Успях да видя, че има мислещи и позитивни хора. Именно те реално ме накараха поне за малко да се абстрахирам от факта, че не съм в родината си, и да се почувствам уютно. А организаторите от унгарска страна бяха на  високо ниво през цялото време.

И най-важното - което смятам, че бе една от целите на проекта - е, че нямаше деление. Ние се чувствахме като едно цяло – нямаше значение, че човекът до мен е с различна религия или е от друга страна. Ние бяхме екип от млади хора, между които неусетно се породи приятелство.
Какво спечелих от този проект? Успях да повиша самоувереността си, да създам контакти с хора, които със сигурност нямаше никъде другаде да срещна, подобрих си поне малко комуникативните способности, а също така, разбих някои стереотипи, свързани с чужденците, както и доста предразсъдъци, които все още битуват в нашето общество.

От всичко най-искрено се надявам да сме показали едно различно лице на България, което другите участници  до момента не са виждали, и да сме я представили достойно. Осъзнах, че всъщност България не е такава, каквато много хора си мислят. Ние живеем в едно чудесно кътче от света.

Реших да остана и двата дни в Будапеща. Видях столицата, останах с много и различни впечатления и отчасти разбрах как стоят нещата в Унгария. Една седмица все пак бях в доста по-малко населено място, което не е толкова привлекателно, колкото е най-големият унгарски град.

Сега накъде? Учебната година е на прага си за последен път за мен, предстоят ми важни неща. Но въпреки многото ангажименти, ако имам възможност, отново бих участвал в такъв проект.

| edit post

Дарение на проф. Гаврилов

Публикувано от Н. Генкова 14 септември 2016

 Препечатано от в. "Троян 21"

СЕРИОЗЕН дарителски жест и съдържателен човешки разговор събра в троянското СУ „Св. Климент Охридски“ част от учителския колектив с големия онкохирург и дарител проф. Иван Гаврилов, завеждащ клиниката по гръдна хирургия в Онкологичната болница в София. Професорът беше придружен от училищния настоятел инж. Марин Радевски. Двамата явно са не само приятели, но споделят общи родолюбиви ценности и сходни родови истории за прадядовци, воювали по фронтовете на Балканските и Първата световна война.

ПРОФ. ГАВРИЛОВ разказа, че преди години съгражданката ни Пенка Минкова го е спечелила за каузата Троян, че идва тук през събота и се чувства в някаква степен троянец. Преди време той направи голямо дарение на другото троянско СУ - „Васил Левски“, по повод юбилея му (виж „Хирургът проф. Иван Гаврилов с щедро дарение в Троян” - бел. ред.), а сега повтори жеста, оставяйки пари с волята да се дават като годишна награда от по 500 лева на двама ученици, едно момче и едно момиче - не само за отличие, но и за родолюбие. Каза, че ще стигнат за пет години.

НА ХАРТИЯТА, в която бяха опаковани парите, дарителят собственоръчно беше написал: „За род и Родина!“. Той подари и две големи икони – на св. Климент и на първоучителите св. св. Кирил и Методий, нарисувани от троянката Пламена Иванова. Остави също книги, чието издаване е негово дело, и патриотични календари.

ВСЪЩНОСТ, авторитетният медик не се побира в клишето за човек на хладната рационалност, а срещата надрасна протоколния формат. Оказа се, че той е голям и страстен познавач на българската военна история. Разказваше истории на честта, съхранени в семейната памет за прадядовците: да отидеш на война, за да можеш да гледаш децата си в очите; да не напуснеш окопа, макар и два пъти ранен, защото няма достатъчно хора; да не разказваш за войната, защото децата не бива да знаят колко е страшно. Вълнуваше се и от други фронтови истории, които е научил, включително от хора от нашия край. Знае много за героичния 34-ти пехотен Троянски полк, а тази година е бил с троянската група на традиционното посещение в Дойран. Заяви категорична гражданска позиция – че българската история целенасочено не се популяризира и българинът не се възпитава като горд човек, защото гладният, болният и невежият най-лесно се управляват. Каза, че майка му е учителка, изрази уважение към учителската професия и очевидно разчита на съсловието и просветителската му задача.

СТАНА ДУМА и за творческото писане като човешка потребност. Когато майка му не се чувствала добре след сериозно боледуване, той я насърчил да пише и резултатът са няколко книги, които проф. Гаврилов беше донесъл. Самият той е изкушен от писането, а на въпроса защо много лекари прописват, първо шеговито цитира свой преподавател, според когото „медицината е погубила много таланти“, а после призна, че причината вероятно е професионалната среща с толкова човешки съдби.

В РАЗГОВОРА с професора медик неведнъж пролича, че е човек на духовността. Той е дарил и продължава да дарява икони из цяла България, такава има и в троянската църква „Св. Петка”. Говори за Бога и за вярата. Освен икони, подарява и концерти. Замислил е да доведе в Троян през 2018 г. ансамбъл „Българе“ с техния спектакъл „Осмото чудо“, който описа с въодушевление. Изтълкува белия цвят на подарената му орхидея като символ на духовната чистота. Вярва, че нищо на този свят не е случайно.

ИМПРОВИЗИРАН подарък на гостите направи Стела Маринова, която работи по проекта „Имало едно време в Орешака“ и имаше подръка дискове с над 500 обработени архивни снимки, сред които и войнишки. Проф. Гаврилов и инж. Радевски оцениха подаръка и се съгласиха с констатацията, че един учител е подготвен за всякакви ситуации. На тръгване професорът разгледа с очи на познавач богатата училищна художествена галерия.

СРЕЩАТА, състояла се преди началото на новата учебна година, даде някакъв оптимизъм, усещане за смисъл и подкрепа, толкова необходими на днешното изстрадало българско образование. Неслучайно в благодарственото писмо на училищния колектив към лекаря дарител пише: „Вярваме, че хора като Вас са опора на общобългарския ни живот“.

Нели Генкова-Маринова

| edit post

Troyan Open 2016

Публикувано от Н. Генкова



На 9, 10 и 11 септември се състоя Troyan Open 2016. Ученици и студенти дебатьори от цяла България пристигнаха тук, в Троян, за да се състезават кой отбор спори най-убедително. Организатори бяха Любомир Кирилов и Кристиян Стефанов, възпитаници на училището ни. Откриването в училищната актова зала беше съпроводено с шоу дебат на тема "Това правителство съжалява за заниманието с дебати".

На следващия ден, щом всички 32 отбора пристигнаха в актовата зала, се започна с разпределянето им по стаи. Имената на отборите бяха добре намислени, гръмки или забавни, като например: "Сандвича на Миро", "Suiside squad", "На един от нас му е време да се пенсионира", "Bro don't judge that homo", „Дано да не сме последни“ и други. От нашето училище участие в дебатите взеха: Калоян Кюркчиев (12.а), Пламен Борисов и Даниел Маринов (11.), Стефани Лалева (10.а). При организацията помагаха доброволци - Кристиян Атанасов и Пламена Радевска, завършили нашето училище, осмокласничките Йоана Минкова, Габриела Димовска и Мария Иванова и едно момиче от СУ "Васил Левски" - Мила Маринова.

Беше време да се обяви темата на първия от общо четири състезателни дебата за деня, а именно: "Това правителство съжалява за популярността на сайтовете за запознанства". Имаше учители, които проявяваха интерес и влязоха като слушатели. Аз също присъствах на дебата в една от стаите и ме впечатли това, че дебатьорите не се притесняват от погледите на присъстващите и че говорят и мислят бързо. Следващите теми бяха: "Това правителство ще даде право на глас само на хора, преминали през тест за политическа обща култура“, "Това правителство ще финансира само специалности във ВУЗ, които се търсят на пазара на труда", "Това правителство съжалява за популярността на американските романтични комедии". В последния момент отпаднаха някои участници и се наложи да се включат още дебатьори от нашето училище - вече завършилите Виктор Пейковски, Пламена Радевска, Любомир Кирилов и Кристиян Стефанов. След приключването на четвъртия дебат бяха обявени осемте отбора, които отиват на полуфинал.

На другия ден всички отново се събраха, но този път не в нашето училище, а в залата на Общината, където, след двата полуфинала, се проведе финалният спор. Настроението в залата беше приповдигнато. Започна се с танцово изпълнение на мажоретките от нашето училище. Обяви се темата за финал: "Това правителство ще забрани графичното представяне на терористични атаки в медиите". Всички ръкопляскаха бурно и дебатирането започна. След ожесточен спор бяха обявени победителите - Николай Ангелов и Светлин Берков от София. Те бяха отличени с медали и купа. На всички, взели участие в дебатите, бяха връчени грамоти, естествено - със снимка с организаторите. Всичко мина страхотно, а ние можем да останем в очакването на следващия Troyan Open.

Мария Борисова, 8.а клас

| edit post

Troyan Open 2016

Публикувано от Н. Генкова 07 септември 2016

ПРОГРАМА 

Петък, 9.09.2016 
13:00 ч.-16:00 ч. - Посрещане в Troyan Plaza Hotel 
17:30 ч.-18:30 ч. - обучение по БП формат 
17:30 ч.-18:30 ч. - задължително съдийско обучение (брийфинг) 
19:00 ч. - Откриване 

Събота, 10.09.2016, СУ "Св. Свети Климент Охридски" - град Троян  
09:00 ч.-09:30 ч. - Регистрация, преброяване 
09:30 ч.-10:00 ч. - Откриване 
10:00 ч. - Обявяване на тема за първи кръг 
10:15 ч.-11:45 ч. - Първи кръг 
12:00 ч. - Обявяване на тема за втори кръг 
12:15 ч.-13:45 ч. - Втори кръг 
13:45 ч.-15:45 ч. - Обедна почивка 
15:45 ч. - Обявяване на тема за трети кръг 
16:00 ч. -17:30 ч. - Трети кръг 
17:45 ч. - Обявяване на тема за четвърти кръг 
18:00 ч.-19:15 ч. - Четвърти кръг (Без обратна връзка) 
19:30 ч. - Напускане на училищната сграда 
20:30 ч. - Social Event 

Неделя, 11.09.2016,  залата на Общината  
09:00 ч.-09:30 ч. - Преброяване, обявяване на полуфиналистите 
09:30 ч. - Обявяване на тема за полуфинали 
09:45 ч.-10:45 ч. - Полуфинал 
10:45 ч.-11:45 ч. - Почивка 
11:45 ч. - Обявяване на финалистите, обявяване на темата за финала 
12:00 ч.-13:00 ч. - Финал 
14:00 ч.-14:30 ч. - Обявяване на победителите, награждаване

| edit post

Любо Кирилов: Няма да спирам да се занимавам с дебати

Публикувано от Н. Генкова 01 септември 2016




ВСИЧКО започна с участието ми на Националния дебатьорски форум, който се състоя през март 2016 г. - третия пореден, на който присъствам. Само участници на форума можеха да кандидатстват за събитието в Литва. Нашата българска делегация беше съставена от десет човека - двама ръководители от София и осем ученици от София, Бургас, Русе, Велико Търново, Пазарджик, Троян и Своге.

ПРЕДИ ПОЛЕТА си уговорихме среща в София, за да се запознаем. Вечерята беше вкусна, а разговорът с останалите – много приятен. Това беше началото на нашия път към Литва. На другия ден в бързаницата на летището срещнахме една звезда на българския поп фолк – Милко Калайджиев, и две момичета от групата си направиха селфи и взеха автограф.

С ПРИСТИГАНЕТО ни във Вилнюс ми направи впечатление, че архитектурата на града е доста по-различна от нашата. При регистрацията в хотела всеки си избра дали да бъде от екипа по политики или от медийния екип. Срещнахме се с другите делегации – тези от Румъния, Гърция, Словакия, Словения, Великобритания, САЩ, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Холандия, Полша, Унгария. Участниците бяха от общо 15 страни, като някои от гостите на събитието бяха бежанци от Близкия Изток, заселили се в европейски държави. В някои от проведените уъркшопи те ни разказваха своите истории и ни обясняваха колко е труден животът на бежанеца.

СЪБИТИЕТО започна с една интересна игра, чиято идея беше да се запознаем с максимален брой хора. Всеки получи по един допълнителен бадж и трябваше да намери притежателя му (между другото, баджовете на това събитие бяха абсурдно големи). Търсейки собственика на баджа, се запознах с различни хора от различни държави. Направи ми впечатление, че масата от хората бяха руси, което далеч не е типично за нашата страна.

СЛЕДВАЩИТЕ дни протекоха в едно курортно градче, наречено Друскининкай, с население приблизително колкото Троян. Имаше уъркшопи с различна тематика. Очаквах обученията да са доста по-задълбочени, но все пак научих някои нови упражнения и игри за начинаещи, които мога да приложа на новопостъпилите дебатьори в клуба. Първите два уъркшопа, които посетих, бяха на тема дебати и аргументация, а третият беше по-политически устроен. Говореше се главно за корупция – как и от кого е причинена, как работи, има ли решение за справяне с нея. За мен това беше най-интересното обучение, защото се интересувам от политика. Следваха дебати. Уви, аз не се включих, защото участниците се избираха на случаен принцип. Темите бяха: „Това правителство вярва, че всички природни ресурси принадлежат на света, а не на народа“ и „Това правителство вярва, че нищо не е истина, а всичко е дебатируемо“. Имаше също обсъждания, проведени от екипите по политика.

ВСЯКА ВЕЧЕР имаше организирани социални събития. Литовците ни пяха техни традиционни песни, играха танци и за да има взаимодействие с публиката, ни приканваха да танцуваме. Аз се включих, въпреки че нямам умения в танците. Друга вечер запалихме огън, след което имаше шоу дебат с различни от познатите правила и всеки говорител трябваше да прави нещо странно, указано му от съдията - например едно момиче трябваше всеки път, когато й задават въпрос, да киха, а едно момче от нашите трябваше да си чеше постоянно врата.

ПРЕДПОСЛЕДНИЯ ден се върнахме във Вилнюс, където посетихме литовския парламент. Някои от министрите на Литва ни говориха по различни значими теми. Ние, от своя страна, им задавахме въпроси. Там се представиха и три предложения, изготвени от екипите по политика, за решаване на следните проблеми: политическа апатия, екстремистки партии, потискани малцинства и маргинализация.

НА 23 АВГУСТ си тръгнахме от Литва. На връщане отново пътувахме с известна личност – но този път доста по-интересна и по-значима. С президента Росен Плевнелиев се срещнахме напълно случайно по време на полета Виена - София. Едно момиче от групата ни реши да отиде до него, да го поздрави и да се запознаят. След като му разказа кои сме и откъде се връщаме, той прояви голям интерес. По средата на полета дойде при нас, благодари ни за това, че представяме България на международно събитие и че сме българи с ясна позиция. Момичето взе интервю, в което президентът говори за важни проблеми на България. Накрая ни покани да отидем в Президентството през септември.

САМАТА ИДЕЯ на събитието беше не толкова да ни обучи по дебати, колкото да ни покаже реалните заплахи за демокрацията. Ще го запомня с много неща. Уъркшопите бяха добре подготвени и интригуващи и за кратко време непознатите ставаха симпатични хора, с които разговорът върви лесно и приятно. Ще запомня социалните събития и колко приветливо ни приканваха да танцуваме. Тези няколко дни ми дадоха много – не само нови познанства и приятелства, но и идеи, които мога да приложа тук, в България, при работата с начинаещи дебатьори. Чувствам се изключително привилегирован, че бях един от осемте избрани ученици, които посетиха Литва. За в бъдеще няма да спирам да се занимавам с дебати и съм дори още по-мотивиран да продължа с тях, докато следвам висшето си образование.

Любомир Кирилов

| edit post
Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебници

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник