• Място на свободен дух и модерни решения

Пътят на живота

16 януари 2022


Пътувах с влак. Имаше доста хора, само седалката до мен беше свободна. Качи се една възрастна жена с бяла коса и бастун. Малко ме плашеше в нея това, че беше много сбръчкана и имаше гърбица. Седна до мен и ме попита как съм. Попитах я защо това има значение, а тя отвърна, че знае отговора, но просто иска да ѝ разкажа. Преди да я попитам как така знае, тя слезе от влака.

На следващата спирка се качи една млада жена. Беше много красива, с дълга черна коса и сини очи. Аз реших да я попитам как поддържа външния си вид. Тя ми каза нещо странно – че враговете ѝ го поддържат.  Каза също, че човек няма как да е перфектен и отвън, и отвътре. И слезе от влака.

На предпоследната спирка се качи малко момиченце. Беше с руса коса, но леко заплетена. То също седна до мен, но мълчеше през целия път. Изглеждаше много невинно и добро. Гледаше през прозореца и дори за миг не се обърна към мен. Слезе от влака. 

Тогава при мен дойде един старец и ми каза: „Ето, виждаш ли как промених малкото и невинно момиче в загадъчна жена и накрая в мъдра баба“.

Денислава Николова, 6.б


|

 

С моя баща много обичахме да ходим до едно ябълково дърво, намиращо се в нивата ни. Ябълките бяха много червени и сладки. След време баща ми се разболя и стана ангел. Всеки ден аз ходех до ябълката. Усещах, че и той беше там. Духът му бродеше около дървото.  

Един ден бях много тъжна и реших отново да отида там. Не исках да се прибирам, защото когато бях вкъщи, се чувствах сама. Останах да спя до ябълката. През нощта се събудих и видях баща ми. Беше леко сив, с бели дрехи и дълги крила. Той дойде до мен и ме погали по косата. Каза ми: „Скъпо мое дете, тати винаги ще е до теб”. След това влезе в дървото и аз заспах отново.

Годините минаваха, но аз всеки ден ходех до нашата ябълка. Веднъж се наложи да пътувам и ме нямаше около две седмици. След като се върнах, отидох веднага до дървото, но видях, че някой го беше отсякъл. В този момент осъзнах, че вече никога няма да видя баща си. Обаче видях една паднала ябълка на мястото, където беше дървото. Реших да опитам да засея семето на ябълката. Поливах го всеки ден.
Минаха шест години и дървото роди първата си ябълка. Червена както преди. Дъщеря ми и мъжът ми отидоха да я откъснат.

Денислава Николова, 6.б



|


Много обичам да легна в леглото си, да се завия с топлото си одеяло, да затворя очи и да се потопя в света на сънищата. Там всичко е възможно: много пъти ходих до луната, плувах в най-опасния и дълбок океан, обиколила съм света десетки пъти, дори съм срещала принца на бял кон (но всъщност се оказа обикновен човек на магаре). 

Но както в реалния свят има лоши моменти, така и в света на сънищата. Веднъж сънувах, че съм в Ада, там беше много горещо и зловещо, срещу мен стоеше самият Дявол. Той беше целия червен, с големи рога, опашката му беше дълга, а ушите и зъбите – остри. Най-плашещото нещо в него бяха очите му, защото бяха целите черни и много ококорени. Въпреки страховития му вид, аз не се събудих и преборих кошмара.

Нека да продължим към някой друг страшен сън, защото от този ме побиват тръпки. Бях в една мъглива и гъста гора с много високи дървета, около 12 метра. Аз бях седнала до едно от дърветата, то беше най-малко. Във всички други дървета сякаш бяха затворени души на лоши хора. Те ми казваха, че никой никога не се е измъквал от тази гора, и аз няма да успея. Но най-ниското дърво ми казваше, че ще се справя. Справих се! 

Това са едни от най-страшните ми кошмари, но никой от тях не може да се мери с този, който сънувах вчера. Бях сама. Сама в целия свят. Нямаше ги хората, колите, птичките, вятърът и всички останали неща, които ни заобикалят. Сякаш всичко беше спряло. Сиво, празно и много тихо. Разбрах, че когато си сам на този свят, нищо няма значение. Всеки един ден, изпълнен със самота, е изгубен. Нещата, за които живеем, са много, но най-важните са семейството, приятелите, а когато си сам – дори и враговете.

Денислава Николова, 6.б

 

|

Виртуална изложба

24 ноември 2021

 

Сара Хаджиева, 7.в


Кайра Узунова, 8.а


 
Даная Цонкова, 7.б

Мария Хинкова, 7.а

Кристиян Цочев, 7.в

Александър Балев, 5.а

Алехандра Стейси Минкова, 6.в

Анжелина Барбова, 6.в

Андреа Цочева, 6.в

Божидар Димитров, 6.в

Борис Димов, 5.в

Бояна Генкова, 5.в

Виктория Николова, 8.а

Виктория Рашкова, 5.в

Вяра Бахчеванска, 5.б

Габриела Илиева, 5.б

Даяна Колева, 8.а

Елеонора Павлова, 5.в

Ефтим Койновски, 5.а

Илия Ангелов, 5.б

Йоанна Терзиева, 5.б

Лъчезар Гидемски, 5.в

Мария Киримова, 8.а

Мартин Млазгов, 6.в

Мартин Папазов, 6.в

Мартин Цачев, 5.в

Михаил Керембов, 5.в

Николай Иванов, 5.в

Нона-Мария Миревска, 8.а

Патрик Марино, 5.в

Петя Краевска, 5.в

Полина Вачева, 6.в

Преслава Йосифова, 5.в

Преслава Томова, 8.а

Ростислав Йорданов, 8.а

Теодора Петрова, 5.б



|

Дух в бутилка

30 юни 2021

 

Страшно е когато 

жаден си за алкохол,

страшно е когато 

загубиш контрол.

 

Този дух в бутилка 

така те омагьосва, 

че на моменти

жена ти се пръждосва, 

душата ти започва

навсякъде да хайманосва,

накрая и главата ти се пльосва.

 

Този дух в бутилка

изгонва самотата,

лошо е, 

че приканва и децата.

 

Александра Николова от екип „ЧЕРНО & БЯЛО“ 

при СУ "Св. Климент Охридски" – Троян


|

 

Какво ви излиза в главата, когато чуете думата "наркотици"? Може би смърт? Пристрастяване? Изолиране? Защото точно това става, когато се употребяват. Един вид, човек се проваля, проваля приятелствата си, семейството,  живота си! Всичко отива на кино. Струва ти се, че по някакъв начин наркотикът  помага - но това е просто илюзия. Всичко става много по-зле. "Защо?" е въпросът, който всички ние си задаваме. Може би заради проблеми?! Моооляяяя ?!

Нали  се предполага, че животът е само светли моменти, цветя и рози. Амиии, по-скоро – НЕ! Всеки има проблеми, дали малки или големи,  няма значение, решението не е наркотикът. Някои търсят помощ от специалисти, други се справят сами, а трети посягат към дрогата, като си мислят, че тя е решението. И всъщност тогава започва голямата борба. Дават луди пари за всякакви прахчета, хапчета и какво ли още не, спринцовки, игли... и краят не се вижда... В един момент парите свършват, нали?! Започват да искат от приятели с думите "Ама аз ще ти ги върна, обещавам!" и в друг момент разбират, че са сами. Останали без пари, няма откъде да вземат за нищо - нито храна, нито вода, да не говорим за дрехи и ток. Те - наркотиците, са го превзели. Казват, че когато един зависим човек спре да се друса, той е като болен, защото организмът му страда от липсата на опиата. Състоянието на абстиненция е жестоко, тежко, болезнено. В този момент човекът има нужда от любов и подкрепа, за да премине през тази трудност. Дилъритете провалят всичко, провалят всички важни моменти, които ни държт!

Ако някога на някого му мине през ум, че може да игнорира проблемите си, нека просто изтрие тази опция, защото това е невъзможно. Наркотиците не решават проблеми - ТЕ са проблемът, а този проблем се решава с помощта на специаллисти, които знаят как. Не забравяйте, че животът е дар – не го погубвайте, а го пазете.

Ралица Здравкова от екипа "Черно § Бяло" 
при СУ "Св. Климент Охридски" – Троян

                                                       

|


На 20-ти май се проведе инициативата "Млад кмет за един ден". Имаше представители от всички средни училища в град Троян, като всеки се открояваше със своите инициативи, в които е участвал, с интересите си в различни области, както и с постижения, независимо на какво ниво. Въпреки че денят не започна толкова обещаващо - с обилни валежи още от рано, то по отношение на преживявания беше пълна противоположност. 

Всеки имаше своята позиция в Общината, заедно с отговорностите, които тя носи. Аз бях кмет за един ден, Теодора Моева от СУ "Васил Левски" беше председател на Общинския съвет, заместник-кмет по финансите беше Габриела Михайлова, заместник-кмет „Образование, култура, социални и младежки дейности" -–Христина Грънчарова от ПГМЕТ „Академик Ангел Балевски“, началник на отдел „Образование, култура, спорт и демографска политика“ бе Диана Тодорова от НУПИ „Проф. Венко Колев“, а на стола на директора на дирекция "Строителство" беше Митко Миков от СУ „Васил Левски“ – с. Черни Осъм. 

Работният ден започна с оперативка. Най-трудно ми се стори поддържането на координация за различни проекти с различни хора и в различни сфери. Това се потвърди при обиколката при началниците, които ни разказаха накратко с какво се занимават. След това всеки прекара деня със своя наставник на отредената му позиция. 

Моята задача беше заедно с госпожа Донка Михайлова да посрещнем гражданите и кметовете от общината и не само да изслушаме проблемите им, но и да намерим адекватно и бързо решение. В тази ситуация госпожа Михайлова се доказа като експерт. Знаеше кога и кого да повика за експертно мнение, а самата тя знаеше за всяка сфера по малко, което определи като свое задължение. Въпреки понякога странните искания, молби или оплаквания на гражданите, тя запази самообладание и не си позволи да пропусне процедура, през която трябва да се премине. Тези разговори, с които г-жа Михайлова сигурно е свикнала и са част от ежедневието ѝ, бяха нещо ново и интересно за мен. Друго нещо, което ми направи силно впечатление в работата на кмета, е колко всъщност недооценена е. Някои от хората – независимо дали от онези, дошли, за да решат проблемите си през този ден, или онези, които коментират в социалните мрежи, не си дават сметка, че да си кмет не означава да седиш с чашата кафе на удобен стол зад голямо бюро, а напротив – означава да поддържаш комуникация с гражданите, да ходиш из целия град по строежи и събития, да се интересуваш всяка сутрин от новини, статистики, закони и тенденции, да намираш най-доброто и законно решение, което да удовлетвори всички, за колкото се може по-малко време, да се фокусираш върху позитивното, въпреки че то е по-рядко срещано за сметка на лошите новини, и точно това да те мотивира да продължаваш напред. Работата на кмета не е от 8.00 до 17.00 часа. 

През този ден осъзнах няколко неща, най-важното от които – че позицията кмет не е за мен. И въпреки това не съжалявам, че отделих един ден, за да го разбера. Смятам, че този пост носи със себе си много отговорност. Такава, каквато аз не съм способна да понеса. Това е отговорност не само към гражданите или хората, с които работиш. Това е отговорност пред теб самия, че си успял да изживееш изминалия ден така, че да не съжаляваш за решенията си, понеже те влияят на хора, за които те е грижа и искаш те да живеят по най-добрият начин. Определено не очаквах това, когато чаках сутринта в 8.00 в Общината. Едва ли някога бях си представила такъв ден. По принцип избягвам политиката, заедно с темите, които тя обхваща. Ако трябваше да я опиша, то за мен щеше да е нещо лепкаво, черно... като катран – трудно се измиваш от нея. Знам, че и не навсякъде гражданите биха се похвалили с добър кмет, който работи в името на правата и интересите им. Има хора, с които можеш да си говориш цял ден и реално накрая да не сте си казали нищо. Но има и случаи като този, когато 5 часа и не повече от 10 разменени изречения могат да ти покажат напълно различен свят. Изживяването беше различно. Със сигурност не мога да го нарека разтърсващо или особено вълнуващо, но все пак е... различно. 

След всяко обучение или събитие, за което пиша статия, винаги завършвам с покана към тези, които четат, независимо от какво се вълнуват в момента или на колко години са, да пробват нещо ново. Затова тази статия ще завърши по същия начин. Дерзайте и пробвайте нови неща, защото животът е прекалено кратък, за да живеем в рамката, изградена ни от обществото и от нас самите.

Ренета Дочева, 11.а клас

 

|


Предполагам, че от мен се очаква да кажа нещо банално от сорта на това, че правосъдието е раздаването на справедливост без влияние на странични фактори или, че за да си добър съдия, трябва да имаш чувство за справедливост и т.н. Но моето мнение малко се различава. Според мен на добрия съдия му трябват три основни качества, а именно: безпристрастност, хладнокръвие и увереност.

Но нека започна с темата за правосъдието. Древните гърци го изобразявали като богиня с вързани очи – Темида. И точно Темида олицетворявала не само правосъдието, а и общото съгласие, които за тогавашните разбирания били равностойни. И въпросната богиня родила мойрите, които определяли съдбата на хората. От това следва, че от правосъдието и от общото решение зависи съдбата на хората. Но ако погледнем в тълковен речник, дефиницията за горепосочената дума е следната – „Дейност на съдебните органи, съдене съгласно законите.“И оттук следва логичният въпрос – Дали законите се определят от хора, които разбират смисъла на думата правосъдие? Лично аз считам, че правилните „закони“ се определят от древните морални ценности, които са различни от актуалните за съвремието разбирания.

По отношение на качествата, мисля, че един съдия трябва да е абсолютно безпристрастен към случая, към обвинителя и към обвиняемия. Много малко хора могат да се похвалят с това качество. Той трябва да има способността да прави трезва преценка на ситуацията, като следи изградените принципи и не се влияе от собствени или чужди подбуди. Един пример за добър съдия е древноегипетският бог Анубис. Може би звучи абсолютно нелепо да включа древно божество в темата, но въпросът е принципен. Та, Анубис бил известен между богове и хора с непоклатимите си решения и спазването на безсмъртните закони, установени още в дълбока древност. Не се интересувал дали пред него стоял роб или фараон, дали цял един народ ще го издигне в култ или ще направи всичко възможно да го заличи. Той следял само за едно единствено нещо – дали душата на мъртвия е по-лека от едно перце. Тоест, един съдия трябва да решава съдбата на обвиняемия, водейки се от преценката си за сериозността на престъплението, а не от това кой е извършителят. Мисълта ми е, че в днешно време тежките престъпленията се оправдават, а дребните джебчийства – не. Защото ако познаваш правилните хора и ако предложиш солиден подкуп, няма за какво да се тревожиш. Това е един от най-често срещаните проблеми. Дори да не става въпрос за голямо престъпление, разногласието с неписаните, но най-утвърдени с времето правила, води до пускането на убийци на свобода и прибирането на невинни хора в затвора. Много рядко можеш да срещнеш съдебно лице, което не е подвластно на чуждо мнение или пари.

Второто качество е хладнокръвието. За да може да всее респект у хората, добрият съдия не трябва да иразява пряко емоциите и чувствата си. Това разколебава хората и те започват да имат съмнения за уменията на съдията като такъв. Той трябва да издава присъди без никаква сантименталност или задоволство. Дори ако извършител на ужасно престъплението е много близък на съдията, той, като лице на правосъдието, трябва да „защити народа“ и да направи реална оценка на случилото се. Но не трябва да стига и до една крайност – да не изпитва никаква човечност и емпатия. За да вникне по-дълбоко в проблема, съдията трябва да има повече сведения за миналото и за настоящия живот на подсъдимия. Наскоро четох една книга, в която съдията питаше много подробно обвиняемия какво е правил на местопрестъплението, каква му е професията и подобни, с цел да разбере, дали обвинителят не преиначава случилото се или дали събитието изобщо се е случило. Всичко е възможно. Трябва да познава добре човека, който стои пред него, и според теорията на Джеймс Бърнс -  да има индивидуален подход към всеки. Но индивидуалният подход трябва да се осъществява само по време на делото, а не при вземането на решението. Границата е изключително тънка, но не е невъзможна за определяне. Защото правила трябва да важат за всеки, но ,за да се стигне до правилната им употреба, трябва да се има  и в предвид спецификата на конкретната ситуация.

И последна, но не по важност, е увереността. Ако един съдия не е уверен в собствената си преценка, то по-добре да не се е бил захващал с тази работа. Добрият съдия трябва да умее да изкаже присъдата сигурно и с добре изложени аргументи, за да може аудиторията да повярва в правотата на преценката му или да промени своята, в случай на несъответсвие. Дори Пилат Понтийски се разколебал, когато осъдил Исус. И за да му е чиста съвестта, накрая казал, че нямал нищо общо със смъртта на този почтен човек. Ако е бил толкова сигурен, че Христос заслужава тази гибел, защо в последствие се оттеглил от думите си? Той се разколебал, защото знаел, че не бил прав, но се повлиял от мнението на съветниците си и от неуките селяни, които представлявали масата от обществото тогава.

И вече се вижда връзката между трите гореспоменати качества. Ако съдията е направил безпристрастна оценка към ситуацията, издал е присъда, която обвиняемият си заслужава, не е издал чувствата си и не се е разколебал в решението си, той може да се нарече професионалист. Но освен за морала, който преобладава в моите разбирания, трябва да се вземе под внимание и разтълкуването на самите закони. То трябва да става по такъв начин, че всеки път да носят еднакво значение, без да бъдат променяни и преустановявани за нечия собствена изгода. В съвремието е лесно да бъдеш в позицията на всеки, който е в съдебната зала – съдия, адвокат, обвиняем, обвинител, свидетел и др. Но важното е човек да се придържа към собствените си принципи, без да се влияе от заслепяваща алчност или порочен егоизъм.

Мартина Койнова, 8.а клас



 

|

Ние сме училище с позитивна атмосфера и дух на взаимно уважение и толерантност. Ценим личната изява и развитие на всеки ученик. Известни сме с високи постижения на общински, областни и регионални състезания. Създаваме учебна среда за формиране на умения и нагласи за креативно мислене. Нашите ученици се представят отлично на държавните зрелостни изпити и успешно кандидатстват във висши училища.
 
 
През учебната 2021/2022 година СУ „Св. Климент Охридски“ – гр. Троян обявява:
 
Прием в VIII клас. Училището предлага прием в следните паралелки:
 
Паралелка с профил „Математически“ с интензивно изучаване на чужд език. Вие ще получите: 
 
● Отлична подготовка по математика и информатика чрез STEM профилиращи предмети.
● Високо ниво на владеене на английски език.
● Солидна подготовка по всички общообразователни предмети.
● Висока успеваемост на зрелостни изпити.
● Успешно кандидатстване във ВУЗ, както у нас, така и в чужбина.
 
Професионална паралелка, професия „Икономист – информатик“ с разширено изучаване на английски език. Вие ще получите:
 
● Умения за инсталиране и настройване на приложен софтуер.
● Създаване и използване на WEB приложения.
● Компютърно счетоводство, маркетинг и счетоводна отчетност.
● Компютърна графика и работа с електронен подпис.
● Работа с база данни.

|
Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник