• Място на свободен дух и модерни решения

Използваме повече, отколкото имаме

Публикувано от Н. Генкова 05 декември 2018


Всеки ден излизат нови и нови даннни за последиците от човешкото присъствие и действия върху планетата Земя, но реално те остават само една концепция.
    
Използваме твърде много ресурси, произвеждаме твърде много въглероден диоксид, отделяме твърде много отпадъци, но е трудно да се каже какъв е „приносът” на всеки един от нас, а трябва да се замислим. Планетата сега е на ръба на своите възможности. В момента на нея живеят 7,5 милиарда души, като населението продължава да расте и до 2100 год. се очаква да достигне 11 милиарда. Развиващите се държави все повече се индустриализират и произвеждат понякога абсурдни стоки, защото всеки иска да живее в комфорт.
     
Като си купувате дрехи, преобзавеждате домовете си, летите със самолет или ходите на „разходка” в природата с колата си, вероятно не се замисляте, че тези и други най-обикновени дейности имат своите последици върху околната среда. Но растенията се нуждаят от земя, животните се нуждаят от пространство, а ние им отнемаме правото да живеят.
    
С една дума, ние използваме повече, отколкото имаме. Необходима е сериозна промяна на потреблението ни, за да можем всички да живеем на планетата, която имаме и която ни е единствена.                                                 

Хернан Хаджиев, 10.а клас
 

| edit post


В последните години все повече се установява вредното антропогенно влияние върху всички абиотични фактори на средата. Аз ще засегна само въздуха и водата, защото според мен нашето негативно влияние тук е най-голямо. 
   
Замърсяването на въздуха представлява внасянето на нови, нехарактерни за атмосферния въздух химични, механични или биологични вещества, както и промяната на тяхната средногодишна концентрация. Тези вещества нанасят вреди на живите организми или щети на околната среда. Замърсяването на въздуха започва да играе важна роля, да оказва силно влияние и да придобива значение след индустриалната революция.
  
В своята дейност хората замърсяват водите във всички природни водоеми, а без вода животът е немислим. Основните замърсители на водите са промишлените предприятия, металургичните заводи и  в немалка степен – изкуствените торове и пестициди.

При своето производство много от промишлените предприятия използват чиста питейна вода, която изхвърлят замърсена с прах, разтворени газове и различни отпадъци. Вярно че, за да се избегне това замърсяване, промишлените отпадни води се преработват и от тях се извличат вредните вещества, но дали това е достатъчно?! Дали не е необходимо да се въведе затворен цикъл на използване на водата, а и не само?
      
Нефтът и нефтопродуктите са другите големи замърсители на водите. Нерядко при транспортирането им се случват аварии, които водят до разливи върху огромни площи от повърхността на моретата и океаните. Нефтът замърсява плажовете и причинява смъртта на много морски обитатели.
      
Всеки ден чуваме: ”Природата се замърсява!”. И кой е виновен за това?! – НИЕ.
Искаме ли околната среда, която е и нашето място за живеене, да изглежда така? Не ми се вярва. Нека помогнем на природата, да се грижим за нея, да я пазим чиста. Нека помислим и за хилядите животни, които загиват благодарение на нас. Не само за животните, а и за растенията. Ако убием растнията, заедно с тях умираме и ние. Сами си правим зло, зло и на всички живи същества .
       
А има изход. И той е: по-малко да говорим – повече да действаме!

Кремена Здравкова, 10.а клас

| edit post

Това ще е бавен процес

Публикувано от Н. Генкова


Безспорно една от най-популярните екологични теми днес е увеличаването на количествата вредни газове и емисии в атмосферата. Въздухът е важен фактор. Хората в големите градове са най-потърпевши и това до голяма степен е в резултат от нашата дейност. Строим фабрики и предприятия, произвеждаме автомобили, развиваме се икономически.

Тези фактори, макар и печеливши, са пагубни за нашата планета и за жалост нанесените вече щети не могат да се поправят, но поне могат да се спрат.
      
Това може да се случи, като постепенно се спрат от производство и движение всички автомобили без устройства за пречистване на отпадните газове, като се задължат всички производители да се съобразяват с екологичните изисквания и се налагат големи санкции с несъобразяващите се.
       
Това ще е бавен процес. А докато това стане, може всеки един от нас да живее малко по-екологично: да кара колело, да ползва обществен транспорт, да засади дърво! Има много начини - просто всеки трябва наистина да се замисли и да поеме отговорност. Бъдещето на планетата ни зависи от всички нас.


Михаела Дулевска, 10. клас

| edit post

Галерия

Публикувано от Н. Генкова 02 декември 2018














| edit post

Млад еколог

Публикувано от Н. Генкова 16 октомври 2018




 








| edit post

Охрид 2018

Публикувано от Стоян Борджуков 13 юли 2018

| edit post

България: хубава природа и дружелюбни хора

Публикувано от Н. Генкова 25 юни 2018


Какво най-много ви хареса тук?
Хана: Природата.
Анселм: Всичко.
Бибиана: И на мен ми харесва природата и колко дружелюбни са хората.

А какво не ви хареса?

Бибиана: Пътищата са по-добри в Германия, но не мисля, че това е голям проблем.

Какво мислите за училището ни?
Анселм: По-добро, отколкото в Германия.
Хана: Да, много по-голямо е.
Бибиана: И мисля, че е хубаво да имаш закрит басейн и игрище за баскетбол.

Каква е най-голямата разлика между нашето и вашето училище според вас?
Бибиана: Оценките са на обратно.
Хана: И че при вас има много деца.
Бибиана: Да, в Германия не е така. Училищата са от първи до четвърти клас и от пети до десети или дванадесети клас.

Как ви се струва храната?
Хана: Много е вкусна!
Анселм: Много е хубаво да пробваме нови неща.
Бибиана: Да, много е вкусна, но понякога е в повече.

Какво мислите за това пътуване като цяло?
Бибиана: Чувствам се добре. Единствения недостатък е, че малко ми липсва семейството ми.
Хана: Да.
Анселм: Нееее, на мен не ми липсват.

Вярно ли е, че в България децата имат повече свобода, отколкото в Германия?
Хана: Можете да стоите навън до по-късно, но не мисля, че има толкова голяма разлика.
Бибиана: Струва ми се, че на вас ви е позволено да пиете бира, ако сте под 16.

Как ви харесва повече - да се прибирате вкъщи по-рано или да стоите навън до по-късно?
Анселм: Стоенето навън до по-късно.
Бибиана: За малките деца е по-добре да се прибират рано заради съня и така нататък. Но мисля, че на петнадесет години можеш и сам да решаваш кое е най-доброто за теб.

Какво мислите за езика ни и различната азбука?
Бибиана: Нищо не разбираме, ако не е написано и на латиница. Но често го пишат и по двата начина и това е хубаво. Езикът ми се струва доста труден.

Опишете България с една дума.
Анселм: Природа.
Хана: Топло.
Бибиана: Хубава.

Има ли нещо, което искате да бъде написано от ваше име на училищния сайт?
Хана: Наздраве!
Бибиана: Обичам те!



Интервю на Мария Ковачева, 9.а




| edit post



Харесва ли ви в България? 
Г-ца Катарина Вингърт: Много е хубаво! Мисля, че това е най-добрата екскурзия с училище, която съм имала някога. За нас това е добра възможност да излезем от училище, защото обикновено само учителите, които преподават езици, участват в обмен.

Какво най-много ви хареса тук?
Г-ца Вингърт: Храната и хората. Имаме прекрасно приятелство с вашите.

Опишете учителите ни с три думи.
Г-ца Вингърт: Сърдечни, много забавни и много гостоприемни.

Виждате ли разлика между българските и немските ученици?
Г-ца Вингърт: Не, много са подобни. А най-приятното е, че въпреки езиковите различия българските и немските ученици работят много добре заедно, играят баскетбол и така нататък.

А какво най-много не ви хареса в България?
Г-ца Вингърт: За мен има голяма разлика в сградите. Вътре всички къщи и апартаменти са много приятни, но като застанеш пред тях, си мислиш „Не може да живееш там”. Мисля, че това е най-голямата разлика между двете държави. И едно от малкото неща, които не харесвам.

Как ви се струва градът ни?
Г-ца Вингърт: Градът е много хубав. Много ми харесва центърът и че можеш да си седнеш там. Мисля, че точно реката прави Троян толкова приятен. Тя е важна. Според мен е много хубаво, че повечето учители са жени и че кметът също е жена. Много са дружелюбни и добри.

Какво мислите за природата и за разходката в планината вчера?
Г-ца Вингърт: Беше страхотно! Тук е много естествено, докато повечето части от Германия вече не са така естествени.

Успяхте ли да си починете при нас?
Г-ца Вингърт: Да, и ядохме много. Храната е много, много вкусна.

Кое ви е любимото ястие?
Г-ца Вингърт: Шопска салата.

Има ли нещо, което искате да кажете на българските ученици?
Г-ца Вингърт: Да запазят гостоприемството си.

Бихте ли посетили България отново?
Г-ца Вингърт: Да, разбира се. Ще дойда след две години отново на обмен, а може и с приятели някой път.

И къде бихте завели приятелите си?
Г-ца Вингърт: Разбира се, в Троян. Искам да посетя също София и може би Черноморието.

Интервю на Мария Ковачева, 9.а








| edit post

Изпращане

Публикувано от Н. Генкова 21 юни 2018



Време е да си тръгна.
Ще изтрия от дъската
сиво-черните сенки на маркера.
Ще затворя прозорците,
ще прекося коридора -
учудващо тих, почти скучен.
Ще оставя дневника
в затвора на малка преграда:
наедрял от оценки, натежал от отсъствия,
разнищен  от разлистване, от нерви, от еуфория…
Време е да си тръгна от дните, изпълнени с младост,
викове, смях, нетърпение…
Но винаги ще си остана Учител и Ученик –
всички сме такива до края!

Боряна Петрова

| edit post


Уважаема госпожо Михайлова, уважаема госпожо Цекова, скъпи учители и гости, драги съученици!

Дойде краят на едно приключение. Вече сме зрелостници. Сякаш вчера прекрачихме за първи път училищния праг, а днес за последен път се срещаме така, както се срещахме през изминалите пет години. Завършва общият ни път. Преминахме го, както всички преди нас. Падахме, плакахме, сблъсквахме се с трудности, но имахме и своите успехи - малки или големи. Те са признание за нашите и Вашите усилия, скъпи учители. На Вас дължим зрелостта си. Вие ни водехте по трудния път на знанието. Напътствахте ни и ни подкрепяхте. Направихте училището наш дом, в който неусетно пораснахме. Не бяхме най-задружните, най-покорните или най-изключителните ученици, но бяхме и ще останем „Вашите“ деца. Показахте ни, че за да успеем, трябва да се борим и да не се страхуваме да грешим. И ако човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, то тръгнем ли към своите - нека сме упорити, за да ги превърнем в реалност.

Днеc ние ще полyчим cвоите дипломи. В тях ще бъдат вписани оценките по литература, математика, физика, история, химия… Ще липсва само една оценка. За нея никой няма да ни преподава, нито ще ни изпитва. Никой, освен животът. Истинското учене започва сега.

Скъпи учители, благодарим Ви за всичко, което направихте за нас - учениците от випуск 2018! Благодарим Ви за обичта, за огъня, за силата на знанието!

Момичета и момчета, бъдете здрави, бъдете усмихнати, бъдете себе си! Останете верни на мечтите си и намерете онова, което ви кара да се чувствате страхотно!

Поздравления и успешен старт в истинския живот!


| edit post

Пролетна разходка

Публикувано от Н. Генкова 16 април 2018







| edit post

Бюджет

Публикувано от админ (Борджуков) 28 март 2018
| edit post

Баба Марта и Мартичка

Публикувано от Н. Генкова 06 март 2018

























| edit post
Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник