• Място на свободен дух и модерни решения

Един шие, друг пори

Публикувано от Н. Генкова 30 март 2019


Четвъртокласници в действие
„Един шие, друг пори“ е пословица, известна в Троянско. Дали е общобългарска, или е битувала само в тукашния занаятчийски край – при всички положения е приложима към много от общите ни дела. Включително – състоянието на училищния двор на СУ „Св. Климент Охридски“, широк, зелен и мислен като градско парково пространство. Запролети се, наизлязоха птици, мушици, дечица и всички, за които „пролет пукна – ние не“, наизлязоха и градските вандали.

Пролетно с усилията на г-жа Мария Дудевска
От няколко години насам училищният двор непрекъснато се облагородява – досега, чрез шест отделни проекта по общински и национални програми, се обогати с: пергола с рози, чешма, нови пейки, подновено осветление, класната стая на открито, информационно табло, алпинеум, билкова градина. Всяка година, в организирани или доброволни акции, учители и ученици чистят и засаждат, понякога съвсем като на „своето“ си. Преди няколко дни например г-жа Мария Дудевска беше намерила време да засади пролетни цветя в дървените кашпи в Зелената класна стая, други преподаватели също се канят да донесат цветя от личните си градини.

Г-жа Цекова с 4.а – един от партньорите по договора за почистване на двора
Миналата седмица директорът на училището г-жа Иванка Цекова сключи договори с учениците от двата трети и двата четвърти класа, подписани от отговорниците на класовете и класните ръководители, с които договори учениците поемат задължението да се грижат за определени дворни площи в продължение на един месец, като основната им задача е да няма боклуци между раззеленяващите се храсти. На децата е било предложено да обмислят ще поемат ли такъв ангажимент и след като са отговорили утвърдително, училището е закупило ръкавици и чували и е подготвило договорите. Класните ръководители споделят колко са ентусиазирани възпитаниците им. Получили доверие и поощрение, поели отговорности, децата действат из двора и даже са изработили табели с надпис „Пази чистота“.

Хартия, стъкло, пластмаса
И за да не се остава с впечатление, че само малките се ентусиазират, нека споменем една скорошна инициатива на 12-класничките Стефани Лалева и Симона Стефанова, макар и не пряко свързана с училищния двор – екологична кампания за разделно събиране на боклуците, за която момичетата са използвали фоайето на училището. Представяте ли си – не просто събиране, ами пък и разделно…

Но един шие, а друг след него пори ушитото. Училищният двор, който е отворен за всички, често осъмва затлачен с боклуци. Проблемът е от години и помощният персонал в училището най-добре може да свидетелства какви количества боклук събира сутрин, особено след почивни дни. Хубави бели рамки са спомен за  постерите в Зелената класна стая. Наскоро писменото възмущение на директорката г-жа Цекова по повод счупени дворни пейки предизвика вълна от фейсбук коментари, което говори колко наболял е проблемът. Училището е предлагало на общинската администрация нейни представители да дойдат на място, за да се установи за какво става дума и да се търсят общи решения, но засега не може да се похвали с резултат. Миналата учебна година г-жа Стела Маринова прояви гражданската си активност и чувството си хумор, като изработи „гирлянд“ от боклуци и окичи с него училищния вход, а също така упорито пишеше върху дворните плочки послания до посетителите да не плюят семки и да пазят чисто. Табелки "Ние се грижим за цветята и чистотата тук. А вие?" се появиха из цветните насаждения благодарение на г-жа Веселка Борджукова. Разбира се, тези средства са твърде цивилизовани, за да са успешни в битката с вандалщината, но са някакво начало, воля и смелост.

Гирлянд от дворни боклуци, събрани сутринта, юни 2018
Другите, по-сериозни средства? В своята възмутена публикация г-жа Цекова е използвала снимка от личния си архив – табела на оградата на английско начално училище, която съобщава, че: всички посетители трябва да докладват за пристигането си в офиса на училището; хората не могат да преминават свободно през двора да училището; забранено е пушенето на цигари и на електронни цигари; забранено е за кучета, освен за кучета водачи; забранено е карането на колело, на скейтборд или тротинетка. Очевидно е нужна дискусия по въпроса за режима на използване на училищния двор на СУ „Св. Климент Охридски“, още повече, че вандалските сбирки в него са проблем както на училищната общност, така и на живеещите в близост троянски граждани.

Бивша пейка, поставена със средства на троянския данъкоплатец
Дано не сме лоши пророци, но нека се запитаме какво ще се случи, когато ентусиазираните третокласници и четвъртокласници, чистещи двора, се върнат след пролетната си ваканция в него? Те имат избор – да пораснат като обезверени българи, които знаят, че никакви усилия не си струват, защото тук винаги „един шие, друг пори“; или да продължат да отвоюват, мъчително, ден след ден, пространства за доброто и красивото. При всички случаи в СУ „Св. Климент Охридски“ те имат пример за второто. Защото училището ще продължава да търси начини да поддържа своя двор такъв, какъвто го заслужават учениците, учителите и цивилизованите съкварталци.

Нели Генкова

| edit post
Публикувано от Н. Генкова 28 март 2019





Септемврийски спомен от участието на Ния Чонова (11.а), Мария Ковачева (10.а), Исмерай Узунова (10.а) и Деян Христов (10.) в Творчески лагер в Сандански. С което напомняме, че ученическата активност винаги носи възможности за вълнуващи и развиващи събития и преживявания.

ТУК


| edit post

Езиково състезание

Публикувано от Н. Генкова 25 март 2019









Снимки: Владимира Костова, 7.а

 

| edit post

„Посланички, но не за един ден“

Публикувано от Н. Генкова 11 март 2019



7 март, най-накрая големият ден дойде. Денят на закриването на инициативата „Посланик за един ден“ и срещата ми с другите ми колежки посланички. Развълнувана и официално облечена, тръгнах към София. Някъде между репетициите на речта си по пътя разбрах, че сме стигнали, и беше време да се успокоя и да се приспособя към обстановката. Навсякъде имаше журналисти и доброволци, тичащи да изпълняват задачите си. С влизането си в залата бях посрещната от Зехра Хасан, асистентката на британската посланичка Ема Хопкинс, която ми обясни в какъв ред трябва да излезем на сцената и каква е програмата на събитието. След това седнах на мястото, определено за мен, на първия ред между посланичката на Израел Ирит Лилиан и ръководителката на „Аутизъм  днес“ Владислава Цолова, именно в техните обувки бях стъпила за един ден.

Церемонията беше водена от Гергана Паси, български политик, а речи изнесоха Ема Хопкинс, Илияна Йотова, София Калинова и Иванка Шалапатова. Първите две имена са добре познати, вторите две са на жени, които са достойни примери за подражание на всеки, изпаднал в трудна ситуация. София Калинова е млада жена от Асеновград, в речта си, която изнесе на езика на глухонемите, тя ни разказа за трудностите, които стоят пред един глух човек, каквато е тя самата, и за това колко малко подкрепа е получавала от образователната система през годините си на учене в българско държавно училище. След завършването си заминала да учи в Дъблин, където заедно с други глухи студенти започнали да работят, за да имат хората с увреден слух достъп до същата информация и образование като всички останали. Днес тя е носител на награда „10-те най-изявени млади хора в света“ заради работата си. Иванка Шалапатова пък е основател на фондация „За нашите деца“. Тя говори от името на всички жени ръководители на неправителствени организации и сподели за преживяванията си в инициативата “Посланик за един ден“.

След като тези четири силни жени изнесоха своите вдъхновяващи речи, дойде и наш ред. Излязохме, разделени на по 3 групи, и всяка от нас изнесе речта си, написана в отговор на три различни въпроса, зададени няколко седмици предварително към всяка група. Въпросите бяха: Каква бе мотивацията ви да се включите в конкурса? Какво научихте за себе си и за ролята на младите хора, работещи по социално значими въпроси? Какви са надеждите ви за бъдещето, след като взехте участие в конкурса „Посланик за един ден“?. Моята задача беше да отговоря на последния въпрос и избрах да говоря за мисленето на хората от малките населени места и как се надявам то да се промени. 

Всички изнесохме речите си и беше време за връчването на сертификатите. Качвахме се на сцената, придружени от нашите посланици и ръководители на НПО-та, а г-жа Илияна Йотова и посланичката на Великобритания ни връчваха сертификатите. Събрахме се за групова снимка и отидохме да отпразнуваме края на инициативата с обяд. Заедно с родителите ми и хората от израелското посолство се събрахме на една маса и обсъждахме впечатленията си от цялата инициатива на Британското посолство. Имах възможността да говоря и с другите победителки и се уговорихме, че сме „посланички, но не за един ден“. 






| edit post


Здравейте, благодаря за дадената дума и за шанса да говоря тук днес. Аз съм Мария Ковачева, на 16 години, и съм от един малък старопланински град – Троян. Когато научих за конкурса „Посланик за един ден“, бях сигурна, че искам да участвам, понеже харесвам предизвикателствата. Трябваше да напиша есе в отговор на въпроса „Как бихте използвали своите индивидуални умения и своето влияние като посланик, за да предизвикате положителна промяна в обществото?“. Оказа се, че нещата, които искам да променя, са доста. Постепенно отсях моята тема, а именно комуникацията между поколенията и техните различия в разбирането им за днес и утре. Предложих да се организира събитие, наречено „Обувките на века“, в което да вземат участие две групи: от 14- до 20-годишни и над 50-годишни. Те ще имат задача да подготвят проект относно начините на комуникация, който да представят и обсъдят заедно, като младите ще използват книга, а възрастните – таблети и телефони.

Днес предлагам да организираме и друго събитие, за да потърсим решение на проблеми като домашното насилие, сексуалните посегателства, нагласите на различните общества към жената. Ще организираме изложба, но не на картини като тази в момента, а изложба на вдъхновяващи примери. Вдъхновяващи личности от миналото, които, въпреки че отдавна не са сред нас, ние ще „поканим“ заедно да общуваме. А общуването е обмяна на информация и опит, независимо от начина, по който се осъществява.

Нели Блай
Ще поканим решителни жени от зората на феминизма. Предлагам първата да е Елизабет Кокран, позната като Нели Блай. Едва на 16 години тя пише гневно писмо до редактора на вестник относно статия, твърдяща, че мястото на жената е в кухнята и при децата. Нели написала писмото така добре, че получила работа във вестника. Тя отразява условията, при които се трудят местните жени, но заради различните читателски мнения скоро й било предложено или да пише за мода и блясък, или да напусне. Тя се преместила в Ню Йорк, където отново започнала работа като журналист. Тя станала известна със статиите си за болницата за душевно болни в Блекуел айланд, като за целта се престорила, че има амнезия, и престояла 10 дни в болницата, където станала свидетел на ужасите на тогавашната здравна система. Нели Блай реализирала и идеята си за околосветско пътешествие, подобно на героя от книгата на Жул Верн „Около света за 80 дни“, осъществила го за 72 дни, като междувременно изпращала до вестника статии с преживяванията си. Поредицата се превърнала в хит и вдъхновила много млади жени да се борят за правата си, като накарала и много мъже да повярват в каузата на нежния пол.

Понеже мъжете също имат важна роля, бих поканила доктор Минко Шипковенски, мой съгражданин, живял в началото на 20-ти век. Той е бил първият български генерален консул в Милано, Италия. Там със слово, статии, книги и дипломатически действия поставя началото на широк обмен между България и Италия. Но какво общо има това с правата на жените в обществото? Животът на този мъж е белязан от лична трагедия. Неговата съпруга Иванка Шишкова, наричана още Ванна, умира от туберкулоза едва на 29 години. Тя е била забележителна жена и още по-забележителна за моя малък град. Била талантлива художничка, виолончелистка и общественичка. Включвала се е активно в женското движение като член на Софийското женско образователно дружество „Съзнание“. На надгробния й камък в троянската църква „Света Параскева“ има поставена скулптура на ангел с разперени криле. След смъртта й съпругът й построява къщата „Вила Ванна“, която местните наричат троянския Тадж Махал.

Джейн Остин
И накрая, за да покажем колко са се променили времената, бих поканила литературни герои като Денерис Таргериън от поредицата на Джордж Мартин „Песен от огън и лед“ и Ан Елиът от романа на Джейн Остин „Въздействие“. Защото смятам, че тези героини са отражение на нагласите на обществото от своето време и са „живото“ доказателство за разликата в ролята на жената тогава и днес. Ан Елиът - красива дъщеря на баронет, се влюбва в беден моряк, но след кратка връзка се разделят. След осем години отново се срещат, морякът вече е преуспял морски капитан, и чувствата помежду им оживяват. Ан се омъжва за него и там историята свършва, защото тя вече се е реализирала и изпълнила очакванията на обществото към нея. Денерис Таргериън живее в един фантастичен свят, има качества на лидер, а бракът не е сред приоритетите й. Тя произлиза от древен род, управлявал континент в нейния свят на огън и лед, и има амбиции да седне на железния трон.

Вярвам, че общуването с миналото е също толкова важно, колкото това с настоящето. Защото във вчера стоят основите за днес и това ни помага да изградим нашето утре. Благодаря ви, че посетихте изложбата „Какво се случва с правата на жените?“, надявам се, че днес ви е харесало и че утре ще помислите за права на жените повече, отколкото вчера. А сега имам въпрос към вас, чийто отговор искам да запазите за себе си – кого бихте избрали да поканите на изложбата, за която говорех допреди малко?






| edit post


На посланическия стол
Когато разбрах за конкурса „Посланик за един ден“, бях сигурна, че искам да изпробвам уменията си на млад човек иноватор и да вкуся от различния начин на общуване в различните институции. Единственото условие на конкурса беше да се напише кратко есе в отговор на въпроса „Как бихте използвали своите индивидуални умения и своето влияние като посланик, за да предизвикате положителна промяна в обществото?“. Първоначално не знаех за какво искам да пиша, въпреки че в ежедневието си виждам много неща, които бих искала да променя, подобно на много хора. Постепенно отсях моята тема, а именно различията между поколенията. Написах есето си на английски език с помощ от госпожа Иглика Худаиб и го изпратих до Британското посолство. Няколко седмици по-късно получих e-mail, че съм била одобрена и че ще седна на столовете на посланичката на Израел в България – Ирит Лилиан, и на Владислава Цолова – майка на дете с увреждания и основателка на НПО „Аутизъм днес“. Първоначално много се развълнувах, но след това си дадох сметка за голямата отговорност, която ми е възложена, и вълнението ми беше заменено с притеснение.

С Владислава Цолова, основателка на "Аутизъм днес"
Още на следващия ден получих обаждане от „Аутизъм днес“ и се разбрахме да се срещнем на 6 февруари в София, където заедно да посетим Израелското посолство и един от центровете им за деца с аутизъм. Денят дойде и се срещнахме, както се бяхме разбрали. Първо посетих Израелското посолство, където се запознах с посланичката и всички, които работят там. Разказаха ми за техните инициативи в София, една от които е изграждането на игрална площадка за деца с увреждания, която все още не може да се реализира заради различни административни спънки.

Заедно с посланичката и част от персонала посетихме центъра за деца с аутизъм, изграден от „Аутизъм днес“, където под контрола на супървайзър от САЩ се обучават първите български специалисти в областта на това заболяване и се прилага терапия на деца. Имах възможността да се срещна и с Диина Сингър, супървайзъра на „Аутизъм днес“, която ми разказа за някои от многото препятствия пред децата с увреждания и семействата им в България. След този разговор потеглих отново за Троян.

Виолет Дечянко разказва за изложбата
Последва още една визита в Израелското посолство няколко дни по-късно. Тогава заедно с Виолет Дяченко, заместник-ръководител на мисията на посолството, посетихме галерията „Васка Емануилова“, за да подготвим изложбата „Какво се случва с правата на жените“. Разговаряхме с представител на галерията и се разбрахме за програмата за откриването. Изложбата, с куратор Шърли Мешулам, включва картини и главно фотографии от израелски художници, като фокусът е  върху правата на жената в малцинствените групи и се цели да се отбележи 8 март с нещо повече от подаряване на цветя. След като всичко беше уговорено, остана само да дочакаме самото откриване на изложбата на 26 февруари.

Първа среща в посолството на Израел
С посланик Ирит Лилиан
Датата на откриването дойде, пътувах към София и правех последни промени по речта си. От вълнение не помня как успях да се приготвя и да стигна до галерията, но някак успях. Когато стигнах, ме очакваше снимачен екип на Британското посолство за кратко интервю, което да излъчи на голямото събитие на 7 март, закриващо тазгодишната инициатива „Посланик за един ден“.

Хората пристигаха и се оказа, че е време откриването да започне: в редица се събрахме аз, кураторката на изложбата Шърли Мешулам, посланик Ирит Лилиан, госпожа Виолет Дечянко и представителка от изложбата. Пред нас се наредиха журналисти от различни софийски вестници, но не виждах лица, а само камери и диктофони. Всички изнесохме речите си, а аз загубих притеснението си някъде сред всички други силни чувства от събитието. Последва танцово изпълнение на Мириам Енгел, художествен директор на „Анджела Денс Къмпани“, хореограф, танцьор и главен балетмайстор на съвременни танцови изкуства, а освен това и гражданка на Израел с български произход. Тя изпълни своята творба „Събуждане“ и последваха бурни аплодисменти. С това беше и закрито събитието за вечерта.

Предстои ми грандиозното закриване на инициативата „Посланик за един ден“ в София на 7 март. Там ще имам възможността да се срещна с останалите 12 победителки в конкурса, останалите посланици, различни НПО-та и вицепрезидента Илияна Йотова.

Не съжалявам за нито един напрегнат момент от това преживяване и ще се постарая в бъдеще да си създам още. Искам да окуража всеки, който се притеснява да стъпи в непознатото, защото, ако не му хареса, то поне ще има храна за размисъл и интересна история за разказване.







| edit post
Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник