• Място на свободен дух и модерни решения
Публикувано от Н. Генкова 14 юни 2019


https://drive.google.com/drive/folders/1OnQUjx21_rNoC0hQ_f8SN8I48CptdNVb?usp=sharing

| edit post


По време на международния дебатьорски обмен в Словения (ВИЖ) Мария Ковачева реши да вземе интервю от Даан Уелинг, европейски шампион по дебати и настоящ мениджър на проектите на международната образователна дебатьорска асоциация IDEA.

Какви според теб са ползите от тазгодишния обмен?

Аз дебатирам от 10 години. Започна като хоби и постепенно разбрах, че дебатирането е изключително развиващо, защото помага да научиш хората не само да мислят критично върху нещата, които се случват, да размишляват информирано и да изградят своето мнение, но и да се почувстват обвързани със света около себе си. Това, което харесвам в тазгодишния обмен, е, че повече от 150 участници от 15 европейски държави получиха не само невероятна възможност да помислят сериозно за света около тях, но и да научат много от опита на другите. Твърдим, че светът е глобализиран, имаме възможност да отидем навсякъде, но много хора не го правят или когато го направят, нямат възможността да общуват по между си. В това събитие ми харесва, че имаме възможността да сближим хора, които не усещат ползите от глобализацията, защото идват от по-бедна държава или район и подобни възможности за пътувания са рядкост за тях. Мисля, че хората в делегациите не само са заслужили да бъдат тук, но когато се приберат, ще усетят ползите от международната комуникация.

Как дебатите промениха живота ти, не само професионално? 

За това събитие използвахме #debatechangeslives, защото забелязахме, че при много от хората, които минават през дебатьорски програми, дебатите са променили живота им. Предизвикваш ме да говоря за непрофесионалните ползи. Дебатирането ми даде най-вече самоувереност и ме научи, че моят глас се цени, научи ме да говоря добре пред голяма група хора, даде ми група от приятели, с които споделяме едно хоби, и това много ми помогна, когато бях дете. Бях тормозен в училище, че съм зубър, и това да имам връстници, с които споделяме една и съща „шантава“ страст, много ми помогна в личния живот. Научих се да мисля много по-аналитично и това също много ми е помагало да премина през всякакви ситуации, а също – да видя другата страна на нещата. Често чувам за себе си, че съм много грижовен човек. Аз мисля, че винаги съм бил грижовна личност, макар да си падах малко беладжия като малък, но вярвам, че дебатирането ми помогна да видя хората от друга страна, да бъда любопитен за тази друга страна и това ме направи по-сърдечен човек.

Имаш ли някакви съвети за по-малки клубове от малки градове, какъвто е нашият?

Аз идвам от дебатьорска група в гимназията, която в момента е доста голяма и успешна. Нашата година беше първата, в която тя постигна успех и израсна. Групата ни също беше в едно от малките градчета в моята държава – Холандия. Честно казано, не мисля, че е толкова лошо групата да е малка, защото позволява на членовете да създадат много по-здрави приятелства, което се случва много трудно в големите клубове. Вярвам, че е сила да си в група, в която хората наистина се подкрепят. Това, което често се случва с дебатьорските групи, е, че  останалата част от училището ги мисли за малко странни. Смятам, че е важно да се победи тази представа. Знам за едно училище, което веднъж направи дебат на ученици срещу учители с хумористична тема пред цялото училище. Мисля, че такива инициативи са нужни, за да се покаже на хората с какво всъщност се занимавате и че за дебатите има грешен стереотип.

Какво казваш на новите дебатьори, за да ги мотивираш?

Често откривам, че новите дебатьори нямат нужда от мотивация, защото оставащите след първата сесия са точно тези, които биха се влюбили в тази малка игра. Не знам дали това важи за България, но понякога на дебатите се гледа като на състезание, в което трябва да си много добър и да стигнеш до успех. В такива случаи казвам на младите дебатьори: „Не се тревожете за това, не мислете, че истинската цена на дебатите е победата, истинската им цена е създаването на приятелства, подобряването на собственото темпо. Не всеки може да бъде шампион, защото има само едно място на върха, забавлявай се с това, което имаш, и обичай дебатите заради идеите, които ти дават“. Мисля, че дебатите са начин да говорим за нещата, които ни интересуват, без да бъдем съдени. Срещаш толкова различни теми и четеш все повече за тях, после измисляш свои собствени идеи и можеш да проявиш творчество. Прекрасна възможност е да си в играта, защото научаваш толкова много нови неща. Смятам, че именно това е ценното на дебатите, просто продължавай с тях, докато са забавни.

Ако трябваше да съдийстваш на реч, изнесена от днешните политици, какво би казал?

Според мен повечето политици играят в речите си, за да не загубят. Мисля, че се притесняват да навлязат надълбоко и да говорят в детайли, за да не бъдат съдени или да не се озоват в дискусия, където ще променят мнението си. Вследствие на това  речите им са много повърхностни, говорят само с изтъркани фрази като „Трябва да спасим бедните“ и после не ти казват как, защото не чувстват свободата да го направят. Това, което правят, сравнено с дебатьорска реч, е, че въвеждат в темата, но липсва анализът. Харесва ми, когато политиците седнат и обяснят какви са идеите им и как смятат, че ще променят света – защото те това правят в действителност, но не споделят много. Смятам също така, че политиците внимателно уреждат своите явявания в медиите, така че да не говорят по спорни въпроси. Предварително казват на журналистите какво могат и не могат да говорят, вместо да са открити. Докато слушам реч, не приемам политика на сериозно, защото той/тя не ми дава пълните отговори и знае повече, отколкото казва. Затова често гледам на речите им повече като на представление, отколкото като на израз на истинските им намерения.

Говорихме си за национализъм, намираш ли разлики в начините, по които различните нации дебатират?

Избрахме темата национализъм, защото е много актуална в глобализирания свят, където хората са повече в контакт един с друг. Но те все пак успяват да запазят своя уникален привкус и вярвам, че все още има големи разлики. Нека вземем следния пример: аз идвам от Холандия и сме много близо до Великобритания, така че научаваме много за начина, по който хората там дебатират, също така общуваме по между си. Дебатьорите от Великобритания обичат да звучат учтиво, но също така, понеже владеят английски много добре, говорят милион думи на секунда и така могат да добавят много аргументи в една реч. Смятам, че холандците са успели да се справят с това. При студентските дебати, където прекарах по-голямата част от кариерата си на дебатьор, най-големият съперник на холандците са израелците. Те имат различна стратегия: техният английски е много добър, но говорят с акцент, защото иврит е по-отдалечен от английския в сравнения с холандския. Затова не можеха да изговорят милион думи в секунда и развиха различен начин на говорене – решиха, че не им трябват много аргументи, а просто трябва да развият много дълбоко най-силния си аргумент. И така печелят. Това създава завладяващ сблъсък на стилове. В ученическите дебати виждаш как всички идват с различно минало и имат различни представи за това как работи светът. Мисля, че дебатьор от България е много по-вероятно да критикува политиките на правителството, защото правителството се е провалило или може би дори е корумпирано. Докато, ако дебатират срещу участници от Швеция, няма да получат подобни аргументи, защото те дълбоко вярват в правителството си. Мисля, че това откъде идваш и къде живееш, определя кои аргументи намираш по-интуитивно. Това всъщност харесвам в дебатирането – помага ти да предизвикаш собствената си гледна точка към света, защото хора, които са израснали различно, имат различни идеи.

Какво е твоето впечатление от българските дебатьори?

Честно казано, не съм се срещал с много български дебатьори в кариерата си, но това, което съм забелязал, е, че хората от България и Централна Европа са много откровени. Те не крият идеи, просто казват нещата така, както смятат, че са. Много харесвам това и мисля, че понякога е против начина, по който лично аз съм възпитан, макар повечето холандци също да са много директни. Аз често съм деликатен в думите си. Но е освежаващо да видиш един по-директен подход.

Кое е най-интересното или засрамващо нещо, което ти се е случвало като дебатьор?

Веднъж обявих темата на европейско състезание преди официалното обявяване. Това е най-срамният ми момент. А ето и една смешна ситуация. Веднъж участвах в пиян дебат с приятели. Идеята е на такъв дебат е, че при всеки аргумент изпиваш една чаша. При мен нещата вървяха добре, но партньорът ми пийна малко повече, шокира човек от другия отбор с крещенето си и бяха зададени девет въпроса. Мислех го за смешно, докато не осъзнах, че въпросите му нямат смисъл. Когато дойде редът на говорител от другия отбор, той отговори много уверено на всичко, казано от нас, и така победиха в дебата.


Интервю на Мария Ковачева
Превод от английски: Мария Ковачева и Николай Ковачев, 10.а клас
(Интервюто на английски език виж ТУК)


| edit post


As a debater what do you think the impact of this year’s CCMVE is?

I have been debating for 10 years. It started out as a hobby that I did for myself and then I slowly started realizing that debating is incredibly impactful because it helps you teach not only how to think very critically about events, to look at them with an open eye and form your opinion, but it is also very good because it makes people feel engaged with the world around them. What I like about this year’s event is that we had more than 150 participants coming from 15 European countries they all got together and I think what happened is that not only did they get this amazing opportunity to really think about the world around them, but also learn a lot from each other’s experience. We say the world is globalized, but I think that most of it is that you have the opportunity to go everywhere but for many people it isn’t engaging and they don’t go everywhere, but when they do go they don’t get the time and opportunity to interact with other people. What I like about this event is that not only do we get a large amount of different people, who are here to interact with each other in a very deep and meaningful way but that we also enclose people who actually don’t really rip the benefits of globalization because for instance they themselves come from poorer country or poorer region, so this kind of travel opportunity is very rear for them. I think we are giving the benefits of international communication to a group of people, who not only deserve it but can make most use out of it when they return and that is what I think the impact of it is.

How did debates change your life? How did it help you in your life, not just professionally?

For this event we used the #debatechangeslive and that is because we found that debate for many people who go through debate programs is the most impactful opportunity on their life. You challenge me to say not professionally. First of all it gave me confidence, it taught me that my voice is valued, that I could speak up, it taught me how to speak well in front of many people. As a kid I was teased at school for being quite nerdy and to have kids around me who realize that we have the same passion even if that was a bit of a geeky passion, I had a friend group and I think that just really helped me in my personal life. And finally it allowed me to think very analytically and I think that’s been very helpful getting me through all kinds of situations. It has also made me see the other sides. What I am told frequently is that I am a very caring person and I think I was always caring as an individual I think I was a bit of a brat sometimes when I was younger but I think debating actually helped me see the other side of people and be curious about that other side, so I think it has made me a warmer person.

Do you have any advices for smaller clubs like mine, which is also from a small town?

I myself come from debategroup in which I grew up and saw its peak when I was in high school. It is now quite big and it is quite successful and our year was actually the first year when it became successful and really grew, but we were also in one of the smaller cities in my country-The Netherlands. Actually I don’t think that there is much bad about the group being not very big because it allows for some very good tight friendships to occur and grow, sometimes I find that very difficult in a bigger group. So I think it is actually a strength when you have a group of people that really support each other. I think that what often happens with debate’s groups is that the rest of our school thinks that we are a bit weird and they find debates to be this odd thing as well so I think it is very important to try to beat this odd thing. I think it is always important if you try to sell debate to the rest of the group. I know that there was a school that did teacher-student debate once it was a sort of a joke debate so it had a jokey motion and they did it in front of the entire school. Doing such initiatives or writing about it in the newspaper to show them what debate is, I think that is very good because it shows people that debate actually has a very wrong stereotype. And I think that this kind of expectations need to be shattered to keep it open to all.

What do you say to new debaters to motivate them?

I often find with new debaters that I don’t necessary need to motivate them because those who stick around after the first session, I think they are the ones who will quickly fall in love with this little game. I’d say one thing and I don’t know if it is true for Bulgaria, but some attention goes to debating as if it is sort of a competitive activity, you need to be very good at it, and that is said to be how you get success. I’d say to younger debaters ‘Don’t worry about that, I don’t think that this is where the true value for you is, the true value is in making friends, in getting better at your own base, and not everyone can be a champion because there is one place to give so enjoy what you have and also love debating for the ideas that it brings you’. I think that debate is one of the most judgement-free explorations of things that interest you. The fact that you hear about so many different topics as you increase your research then that you come up with your own ideas and that you can be creative about it. This is a wonderful opportunity to stay in the game because you get to learn about so many new things and I think that is where its value is and as long as you keep enjoying it, just keep doing it.

If you were to judge a speech done by the majority of politicians nowadays what would you say?

I think that most politicians play not to lose in their speeches. I think they are worried to really go in depth and go into details because they are worried they would get called out or they are worried that they will be in later negotiation that is going to change their opinion. As a consequence speeches that politicians make I think are very generic, they only talk in big platitudes like ‘We need to save the poor’ and then they never tell you how because they don’t feel the liberty to tell how. So what I think they basically do compared to a debate speech is they give you introduction and then I miss the analysis behind it. I like it when politicians sit down and explain what kind of policy idea they have and how they think that changes the world because this is what they actually do, but they don’t communicate it as much. That makes me very sad and I think that politicians also carefully negotiate their media appearances so that they don’t have to say controversial things. Тhey tell journalists what they can and cannot say in advanced, instead of just being open. As I listen to a speech I don’t want to take the politician seriously because he/she isn’t giving me the full answer and knows much more then lets on. So I often think a speech more of a performance rather then something they actually mean.

We were talking about nationalism do you distinguish any differences in the way different nations debate?

The topic nationalism we chose is because it is a very current topic because we are thinking about what nationalism means in a globalized world, where people have more contacts. Yet I think people still retain their own unique flavor and I do think that there are quite a large amount of differences. If I take just one example: I come from the Netherlands and we are very close to the United Kingdom so we get to learn a lot about the way people in the UK debate and there is also interaction. The UK tends to like to sound quiet nice but also because they have a great command of English they would speak a million words a second and therefore they can bring a large amount of arguments in one speech and I think that Dutch have taken over that. Now on the university level, which is where I spent most of my debate life, the biggest rivals for the Dutch are the Israeli. Тhey have a different strategy: their English is very good but they have more accent because Hebrew is more removed from English then Dutch. So they couldn’t speak a million words a second and they developed a different way and decided that they don’t need to take many arguments, they just need to take the biggest argument and develop it very deeply. And that is how they win. This creates a fascinating clash of styles. But more to the point you see at high school debates as we all come from different backgrounds we have different assumptions about how the world works. I imagine that a debater from Bulgaria is much more likely to criticize government policies as being ineffective because governments have failed or they might even be corrupt. Whereas if they debate against a person from Sweden, they wouldn’t come up with that argument because they have very high trust in their government. So I think that where you are and where you live determines which arguments you find more intuitive. Тhat is actually what I like about debating because it helps you challenge your views on the world because people who have grown up differently come up with different ideas. 

What is your impression from the Bulgarian debaters?

I honestly haven’t seen too many Bulgarian debaters in my career, but what I have noticed, and that is something I value not just about the people from Bulgaria and Central Europe, there is just brutal honesty. They don’t hide their ideas behind they just say it how they think it is. I really enjoy that and I think that sometimes it goes against the way which I was personally raised, not the Dutch are very direct. But I am very often quiet modest. It feels very refreshing to see that happen.

As a debater what is the most interesting or embarrassing thing that has happened to you?

Once I leaked a motion on a European competition which was terribly embarrassing and I am still ashamed of that. But a funny story is: I once spoke in a drunk debate with friends. The idea is that you need to take a drink whenever you have an argument. I was keeping it relatively up, but my partner was taking a bit more drinks but also has a tendency to then get very shouty. She shocked another speaker so much that that speaker gave her 9 POIs (Point of information=a question) and I thought that was quite funny until I realized that the POIs made no sense. Тhat speaker began answering very confidently whatever was said so eventually that team was declared a winner. 


| edit post


Имах шанса да съм част от българската делегация, която се включи в международния дебатьорски обмен Creating Critical Minds and Voices in Europe 2019, който се проведе от 9 до 13 май в Словения.

Заедно с двама ръководители от Асоциация Дебати България нашата група, съставена от 8 дебатьори от различни части на България, отлетя за Любляна на 9 май. Щом кацнахме, ни очакваше автобус, който ни отведе в курортното селище Кранска гора, където щеше да се проведе обменът. Настанихме се в хотела и не след дълго излязохме, за да разгледаме малкото алпийско селище. Върнахме се точно на време за откриването на събитието, в залата се бяха събрали мои връстници от: Финландия, Словения, Италия, Испания, Белгия, Гърция, Чехия, Франция, Унгария, Холандия, Словакия, Литва, Латвия, Естония и Полша. След като началото на обмена беше официално дадено с церемонията по откриването, дойде моментът да се опознаем с различни игри.

 Първия ден от събитието мина така бързо, че преди да се усетя, беше сутрин и отивах на първата от многото лекции, предвидени по програма. Имах избор между много теми и лектори и избрах да посетя лекция „Световни училища – тактики за напреднали“. След това гледах лекция на Даан Уелинг, бивш европейски шампион по дебати и настоящ мениджър на проектите на международната образователна дебатьорска асоциация IDEA (International debate education association), от която научих как се дебатират човешки права от философска перспектива. Посетих също и лекции „Анализ и аргументация за напреднали“.

След обяд цялата ни ученическа международна група отиде на екскурзия до Блед, където видяхме езерото и замъка, с които градът е известен. Разходихме се край езерото и българската делегация се събра в близкото кафене, за да осмислим преживяното. Оказахме се зашеметени от голямото културно разнообразие, в което бяхме хвърлени, и споделяхме впечатленията си. Посещението в Блед приключи и с автобуси се отправихме към Кранска гора.

Вечерта имахме шанса да премерим силите си на дебат на английски език. Аз, две момчета от Пазарджик и момиче от Шумен сформирахме отбор и се включихме. Темата беше „Това правителство вярва, че социалните мрежи носят повече вреди върху демокрацията, отколкото ползи“. Явно и двата отбора бяхме много ентусиазирани и дебатирахме до 22:00 ч. Макар да загубихме този дебат, се радвахме на това, което спечелихме, а именно обратна връзка от някого с различен поглед от нашия.

Следващият ден мина изцяло в обучения, лекции и дискусии. Научих за развитието на популизма, как да се аргументирам и за бежанската криза. След обяд проведохме дискусия с Таня Файон, член на парламента на Словения, Виолета Томич, основен кандидат за европейската левица в тазгодишните избори, и доктор Юре Пожган, професор в университета в Любляна. Те отговаряха на въпроси, задавани от нас. Сред темите на разговор бяха: по-зелена Европа, бъдещето на бежанците, сътрудничеството между страните членки на ЕС.

Вечерта се гмурнахме в показване на културните си различния и се включихме в изложба на държавите, които са част от обмена. Всяка делегация носеше предмети, с които да представи мястото, от където идва, и разказваше интересни истории за него. Подредихме нашата маса, украсихме с традиционни мотиви и започнахме да посрещаме всякакви хора. Разказвахме им за мартениците, свирихме с бърдуче и им обяснявахме как се прави циганска баница. Естествено, ние също имахме време да разгледаме масите на другите държави. Раздавахме мартеници, получавахме значки и картички. Вечерта мина повече от добре и въодушевени, но изморени, се прибрахме в стаите.

Събудихме се готови да дебатираме, нашият отбор се изправи срещу отбори от Чехия, Унгария и Литва. Имахме само една победа, но преживяването беше страхотно. Темите, по които спорихме, бяха: „Това правителство вярва, че насилственото гражданско неподчинение е достоен отговор на несправедливостта“, „Това правителство вярва, че училищата трябва активно да подкрепят ученици, които протестират в защита на климата“ и „Това правителство ще позволи на мигрантите работници да гласуват във всички избори на държавата, в която са се преместили“. На финала стигнаха отбори от Литва и от Полша, темата беше „Това правителство вярва, че национализмът вреди повече, отколкото помага“. След един добър дебат и дълго съдийско обсъждане победата отиде при Литва, отбора на правителството.

Финалните дебати обаче не бяха края на събитието, предстоеше кич парти същата вечер. Преди да отида да се подготвям за кич партито, успях да взема интервю от Даан Уелинг и да науча много интересни неща от него за дебатирането на международно ниво. (Очаквайте интервюто в следваща публикация в сайта – бел. ред.) Прибрах се в хотела, облякох своите кич дрехи и отидохме на партито. Слушахме всякаква музика от цяла Европа, танцувахме словенски народни танци и намерихме много нови приятелства. Това беше един достоен завършек на цялото преживяване. Заредена с много емоции, знания и нови идеи, се прибрах в Троян.

Преживях разнообразието и разбрах нови неща не само за света, но и за себе си. Радвам се, че имах възможност да разбера другите и да се докосна до тяхната култура.










| edit post


От 17 до 21 април се проведе втората по рода си симулация “Модел Република България”, в която участвах и аз. Тази година събитието, организирано от ученици, се проведе в Американския университет в Благоевград (AUBG) и както миналия път, участниците бяха разпределени в партии или бяха министри.

Аз бях народен представител от Социалдемократическата партия, която е в опозиция на управляващата коалиция Евроконсерватори – Родолюбци. В събитието участваха и международни делегации, представени от президентите на САЩ, Франция и Русия, които отстояваха своите предложения пред правителството и парламента. През цялото време активно участие вземаха и журналистите, които не се поколебаха да задават всякакви въпроси на нас, хората, влезли в ролята на властимащи. Въпреки това някои участници отсъстваха, включително и президентът ни.

В първите два дена от симулацията се проведоха няколко лекции – събитието беше открито от президента Росен Плевнелиев (2012-2017), който ни запозна с предизвикателствата, които е имал, докато беше действащ президент, и направи кратък коментар на най-актуалните политически събития в последно време. Гост-лектори бяха и представители на няколко онлайн бизнес компании като Astrea и Sutherland Bulgaria.

Тема на тазгодишната симулация беше “Национална програма на Република България по европейските въпроси” и затова основна наша задача беше на разработим позицията на България по някои актуални общоевропейски въпроси. Първоначално Министерският съвет, имайки предвид предложенията на Франция, САЩ и Русия , състави проектозакон, който беше внесен в Народното събрание. И така, народните представителите започнаха разгорещени дебати, обсъждайки точка по точка законопроекта. Дискутираха се теми като Брекзит, пакета „Макрон” и как той ще се отрази на българските превозвачи, създаването на общоевропейска армия, предложението на руската компания „Автоваз“ да изгради завод край Русе, строежите по Черноморието, създаването на нов антикорупционен орган, „Турски поток“ и други.

Аз и моята партия като опозиция трябваше да контраатакуваме всяко едно предложение на управляващите и затова дебатите ставаха все по-ожесточени. В ролята си на социалдемократ аз се противопоставях на почти всяко едно предложение на управляващите, с което само задълбочих дебата. Но безспорно ябълката на раздора се превърна темата за бежанците и затова дали България трябва да приеме част от тях. Затова и президентът на Франция, като единствен представител на страна-членка на ЕС, направи следното предложение, което беше одобрено на първо четене от управляващата коалиция: България да приеме поетапно 300 000 бежанци, предимно жени и деца, като в замяна ЕС отпусне безвъзмездна помощ на стойност 6,5 млрд евро. Разбира се, ние от опозицията веднага се възпротивихме на подобно безумно предложение и в продължение на 2 дена обсъждахме основно този въпрос, като ние, социалдемократите, заявихме, че България не е в състояние да се справи с подобна бежанска вълна, имайки предвид, че нямаме материалната, икономическата и финансовата база за подобно решение. Затова и като компромисен вариант предложихме българската държава от солидарност да даде подслон на 10 000 бежанци от Сирия, като в замяна получи финансова помощ от ЕС. Веднага бяхме обявени за популисти и ксенофоби, като основно нападките бяха насочени към мен като основен поддръжник на това предложение.

В края на краищата управляващите надделяха и предложението им беше гласувано, като бежанците бяха намалени на 100 000, а финансовата помощ също беше редуцирана. Въпреки острите сблъсъци, националните интереси взеха превес над партийния егоизъм и по някои проблеми постигнахме консенсус – единодушно се обявихме “против” сегашния вариант на пакета “Мобилност” и изразихме подкрепа за българските превозвачи, които се чувстват дискриминирани от този законопроект, обявихме се “за” т.нар. “мек” Брекзит, приехме предложението България да участват в енергийния проект “Турски поток”, както и да участваме в една бъдеща европейска армия, като България запази част от националния си контингент.

В последния ден, преди окончателно да бъде гласуван законопроектът на правителството, стана ясно, че е необходимо да бъде избран президент от нашата партия и по тази причина лидерката на Социалдемократическата партия и организаторите ми предложиха да заема този пост. Така на следобедното пленарно заседание от народен представител станах президент на Република България. Колегите ми от другите партии бяха наистина изненадани, а аз имах възможността да наложа вето на проектозакона по спорната точка за бежанците. И отново народните представители трябваше да дебатират по този проблем. В крайна сметка се стигна до компромисен вариант – българската държава се ангажира да приеме поетапно за 5 години 100 000 сирийски бежанци, а в замяна Франция ще гарантира финансова помощ от 2,5 млрд €, а също така САЩ в знак на солидарност ще осигури на България 1 млрд $ безвъзмездна подкрепа. След като беше окончателно приет законопроектът, пленарното заседание беше закрито и някои участници, включително и аз в ролята си на президент, участвахме в пресконференция и отговаряхме на въпроси на журналистите.

И след като събитието беше закрито с бурни аплодисменти, същата вечер се състоя и гала вечеря в AUBG, в която ние чрез общо гласуване във фейсбук страницата на събитието присъдихме различни хумористични титли на някои участници. Аз бях удостоен с прозвището “най-върл социалист” и “най-страшен участник”. По този начин приключи това интересно събитие, в което имах възможността да се срещна с много млади и образовани хора.

Васил Василев, 12.а клас

| edit post

Един шие, друг пори

Публикувано от Н. Генкова 30 март 2019


Четвъртокласници в действие
„Един шие, друг пори“ е пословица, известна в Троянско. Дали е общобългарска, или е битувала само в тукашния занаятчийски край – при всички положения е приложима към много от общите ни дела. Включително – състоянието на училищния двор на СУ „Св. Климент Охридски“, широк, зелен и мислен като градско парково пространство. Запролети се, наизлязоха птици, мушици, дечица и всички, за които „пролет пукна – ние не“, наизлязоха и градските вандали.

Пролетно с усилията на г-жа Мария Дудевска
От няколко години насам училищният двор непрекъснато се облагородява – досега, чрез шест отделни проекта по общински и национални програми, се обогати с: пергола с рози, чешма, нови пейки, подновено осветление, класната стая на открито, информационно табло, алпинеум, билкова градина. Всяка година, в организирани или доброволни акции, учители и ученици чистят и засаждат, понякога съвсем като на „своето“ си. Преди няколко дни например г-жа Мария Дудевска беше намерила време да засади пролетни цветя в дървените кашпи в Зелената класна стая, други преподаватели също се канят да донесат цветя от личните си градини.

Г-жа Цекова с 4.а – един от партньорите по договора за почистване на двора
Миналата седмица директорът на училището г-жа Иванка Цекова сключи договори с учениците от двата трети и двата четвърти класа, подписани от отговорниците на класовете и класните ръководители, с които договори учениците поемат задължението да се грижат за определени дворни площи в продължение на един месец, като основната им задача е да няма боклуци между раззеленяващите се храсти. На децата е било предложено да обмислят ще поемат ли такъв ангажимент и след като са отговорили утвърдително, училището е закупило ръкавици и чували и е подготвило договорите. Класните ръководители споделят колко са ентусиазирани възпитаниците им. Получили доверие и поощрение, поели отговорности, децата действат из двора и даже са изработили табели с надпис „Пази чистота“.

Хартия, стъкло, пластмаса
И за да не се остава с впечатление, че само малките се ентусиазират, нека споменем една скорошна инициатива на 12-класничките Стефани Лалева и Симона Стефанова, макар и не пряко свързана с училищния двор – екологична кампания за разделно събиране на боклуците, за която момичетата са използвали фоайето на училището. Представяте ли си – не просто събиране, ами пък и разделно…

Но един шие, а друг след него пори ушитото. Училищният двор, който е отворен за всички, често осъмва затлачен с боклуци. Проблемът е от години и помощният персонал в училището най-добре може да свидетелства какви количества боклук събира сутрин, особено след почивни дни. Хубави бели рамки са спомен за  постерите в Зелената класна стая. Наскоро писменото възмущение на директорката г-жа Цекова по повод счупени дворни пейки предизвика вълна от фейсбук коментари, което говори колко наболял е проблемът. Училището е предлагало на общинската администрация нейни представители да дойдат на място, за да се установи за какво става дума и да се търсят общи решения, но засега не може да се похвали с резултат. Миналата учебна година г-жа Стела Маринова прояви гражданската си активност и чувството си хумор, като изработи „гирлянд“ от боклуци и окичи с него училищния вход, а също така упорито пишеше върху дворните плочки послания до посетителите да не плюят семки и да пазят чисто. Табелки "Ние се грижим за цветята и чистотата тук. А вие?" се появиха из цветните насаждения благодарение на г-жа Веселка Борджукова. Разбира се, тези средства са твърде цивилизовани, за да са успешни в битката с вандалщината, но са някакво начало, воля и смелост.

Гирлянд от дворни боклуци, събрани сутринта, юни 2018
Другите, по-сериозни средства? В своята възмутена публикация г-жа Цекова е използвала снимка от личния си архив – табела на оградата на английско начално училище, която съобщава, че: всички посетители трябва да докладват за пристигането си в офиса на училището; хората не могат да преминават свободно през двора да училището; забранено е пушенето на цигари и на електронни цигари; забранено е за кучета, освен за кучета водачи; забранено е карането на колело, на скейтборд или тротинетка. Очевидно е нужна дискусия по въпроса за режима на използване на училищния двор на СУ „Св. Климент Охридски“, още повече, че вандалските сбирки в него са проблем както на училищната общност, така и на живеещите в близост троянски граждани.

Бивша пейка, поставена със средства на троянския данъкоплатец
Дано не сме лоши пророци, но нека се запитаме какво ще се случи, когато ентусиазираните третокласници и четвъртокласници, чистещи двора, се върнат след пролетната си ваканция в него? Те имат избор – да пораснат като обезверени българи, които знаят, че никакви усилия не си струват, защото тук винаги „един шие, друг пори“; или да продължат да отвоюват, мъчително, ден след ден, пространства за доброто и красивото. При всички случаи в СУ „Св. Климент Охридски“ те имат пример за второто. Защото училището ще продължава да търси начини да поддържа своя двор такъв, какъвто го заслужават учениците, учителите и цивилизованите съкварталци.

Нели Генкова

| edit post
Публикувано от Н. Генкова 28 март 2019





Септемврийски спомен от участието на Ния Чонова (11.а), Мария Ковачева (10.а), Исмерай Узунова (10.а) и Деян Христов (10.) в Творчески лагер в Сандански. С което напомняме, че ученическата активност винаги носи възможности за вълнуващи и развиващи събития и преживявания.

ТУК


| edit post

Езиково състезание

Публикувано от Н. Генкова 25 март 2019









Снимки: Владимира Костова, 7.а

 

| edit post

„Посланички, но не за един ден“

Публикувано от Н. Генкова 11 март 2019

ИД Електронни медии


7 март, най-накрая големият ден дойде. Денят на закриването на инициативата „Посланик за един ден“ и срещата ми с другите ми колежки посланички. Развълнувана и официално облечена, тръгнах към София. Някъде между репетициите на речта си по пътя разбрах, че сме стигнали, и беше време да се успокоя и да се приспособя към обстановката. Навсякъде имаше журналисти и доброволци, тичащи да изпълняват задачите си. С влизането си в залата бях посрещната от Зехра Хасан, асистентката на британската посланичка Ема Хопкинс, която ми обясни в какъв ред трябва да излезем на сцената и каква е програмата на събитието. След това седнах на мястото, определено за мен, на първия ред между посланичката на Израел Ирит Лилиан и ръководителката на „Аутизъм  днес“ Владислава Цолова, именно в техните обувки бях стъпила за един ден.

Церемонията беше водена от Гергана Паси, български политик, а речи изнесоха Ема Хопкинс, Илияна Йотова, София Калинова и Иванка Шалапатова. Първите две имена са добре познати, вторите две са на жени, които са достойни примери за подражание на всеки, изпаднал в трудна ситуация. София Калинова е млада жена от Асеновград, в речта си, която изнесе на езика на глухонемите, тя ни разказа за трудностите, които стоят пред един глух човек, каквато е тя самата, и за това колко малко подкрепа е получавала от образователната система през годините си на учене в българско държавно училище. След завършването си заминала да учи в Дъблин, където заедно с други глухи студенти започнали да работят, за да имат хората с увреден слух достъп до същата информация и образование като всички останали. Днес тя е носител на награда „10-те най-изявени млади хора в света“ заради работата си. Иванка Шалапатова пък е основател на фондация „За нашите деца“. Тя говори от името на всички жени ръководители на неправителствени организации и сподели за преживяванията си в инициативата “Посланик за един ден“.

След като тези четири силни жени изнесоха своите вдъхновяващи речи, дойде и наш ред. Излязохме, разделени на по 3 групи, и всяка от нас изнесе речта си, написана в отговор на три различни въпроса, зададени няколко седмици предварително към всяка група. Въпросите бяха: Каква бе мотивацията ви да се включите в конкурса? Какво научихте за себе си и за ролята на младите хора, работещи по социално значими въпроси? Какви са надеждите ви за бъдещето, след като взехте участие в конкурса „Посланик за един ден“?. Моята задача беше да отговоря на последния въпрос и избрах да говоря за мисленето на хората от малките населени места и как се надявам то да се промени. 

Всички изнесохме речите си и беше време за връчването на сертификатите. Качвахме се на сцената, придружени от нашите посланици и ръководители на НПО-та, а г-жа Илияна Йотова и посланичката на Великобритания ни връчваха сертификатите. Събрахме се за групова снимка и отидохме да отпразнуваме края на инициативата с обяд. Заедно с родителите ми и хората от израелското посолство се събрахме на една маса и обсъждахме впечатленията си от цялата инициатива на Британското посолство. Имах възможността да говоря и с другите победителки и се уговорихме, че сме „посланички, но не за един ден“. 






| edit post
Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник