• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

 

СУ „Св. Климент Охридски“ се включи в градското честване на 100-годишнината от жестоките сражения през април 1917 г. край Дойран и на славния 34-ти пехотен Троянски полк, показал чудеса от храброст в Дойранската епопея (ВИЖ). На 29 април, събота, учители и ученици, основно петокласници, присъстваха на панахидата в градската църква „Света Петка“ и после се включиха в литийното шествие от църквата към паметника на падналите за Майка България троянци в градинката при Вила Ванна, където тържеството достигна кулминацията си. През цялото време на шествието и на тържеството две момичета от 5.в клас - Ивайла Пауникова и Павлина Минкова – държаха във вдигнатите си ръце българския трибагреник. Припомняме, че училището ни се включи в инициативата на Община Троян „Помним героите си“, събираща средства за обновяване на градинката, и дари 250 лева от училищния Великденски благотворителен базар. Така СУ „Св. Климент Охридски“ даде скромния си принос, редом до много и големи дарители, за поддържане на това важно за Троян място. 




| edit post

Ниво на фини прахови частици

Публикувано от Стоян Борджуков 29 април 2017



Четем данни от ТУК! и от ТУК!

Как да разбираме данните можем да научим от Уикипедия...

Хардуерът е спонсориран от П.Борджуков!
Датчикът е на ул. "Любен Каравелов" 23

| edit post

Мария: Онова приятно чувство на ценно различие

Публикувано от Н. Генкова 23 март 2017


Заниманията ми с дебати започнаха съвсем случайно, а ситуацията по записването ми в клуба беше следната. В началото на тази учебна година класната ми ръководителка раздаде листи с въпроси за личните ни интереси. Разясни ни, че тези листи се попълват по някаква програма и ни каза да отговорим на въпросите.  На посочена по-долу графа написах първия клуб, за който се сетих - "Клуб Дебати". Няколко дни след попълването на лист с въпроси за интересите си видях, че ръководителката на клуба ме е добавила в някаква facebook група, наречена Клуб по Дебати в СУ "Свети Климент Охридски". Чудех се какво правя там и изобщо не се сещах за листа, който попълних, без да се замислям особено.


От нещата, които прочетох  в групата, разбрах, че има насрочена среща на клуба. Чудех се дали да ида до деня на срещата. Тогава си казах, че ще отида, за да разбера какво правя всъщност в групата. Там разбрах, че всъщност заради някаква хартийка ще трябва да стоя всеки петък до 15:00 в училище и че се очаква от мен да дебатирам. 

Докато ръководителката на клуба и някои от по-старите членове говореха, казаха неща, които спечелиха интереса ми тогава. Още същия ден можех да се откажа и да не прекарвам повече време в училище, отколкото е нужно. Реших, че да остана поне докато видя какво и как се прави, няма да ми навреди. 

На третата среща започнахме да се учим на аргументация. След кратко преподаване на теория ни беше дадена задача да измислим аргумент по дадена тема за 5 минути. Спомням си как се ядосвах в продължение на 4 минути и се чудех какъв аргумент да дам. Измислих някаква теза и направих логически връзки, липсваха само доказателства. Когато прочетох какво съм написала, всички се учудиха от мащабите на мисълта ми по темата. Първоначално не знаех дали това е лошо, или е добро, но после осъзнах, че е просто необичайно. Необичайно се почувствах и когато аргументът ми се оказа добър. Не бях изпитвала преди чувство на прието и оценено различие. Беше странно, но в същото време приятно. Срещата на клуба свърши с уговорката, че следващия път ще има дебат, като ще е само между нас, новите членове. Бяха ни назначени ментори и започнахме да се подготвяме. 

Един ден преди да изляза пред всички за пръв път, аз и отборът ми говорихме с ментора си. Докато измисляхме аргументация, отново изпитах онова приятно чувство на ценно различие. Приключихме с аргументите, но започнах да се тревожа, че информацията не е достатъчна, и започнах да пиша на листа с аргументи всякакви неща, които мога да ползвам. На другия ден излязох като първи говорител, бях несигурна, затова просто четях от листа. 

Изведнъж започнаха да ми хрумват неща на място. Мислите ми прескачаха и не се спираха, докато не млъкнах за момент, тогава огледах всички присъстващи. Погледнах ръководителката на клуба, която беше съдия в онзи дебат, и видях спокойствие и търпение в очите ѝ. Погледнах към задните чинове, където стояха "ветераните" на клуба, и усетих толерантност към всичко, което бях в онзи момент. Погледнах към съперниците си, които нетърпеливо очакваха да проговоря. Погледнах към съотборниците си, които вдигаха палци в знак на одобрението си и се бяха усмихнали като в анимация. Тогава започнах да говоря, каквото мислех, и макар да не беше по-добро от написаното и да беше кратко, се радвам, че го казах. Въпреки че само аз разбирах какво говоря в онзи момент. 

Когато седнах започнах да мисля за четвърта реч, неясните идеи, които имах в предишната си изява, се подредиха и щом излязох, някак естествено говорех всичко, което мислех. За мен в онзи момент нямаше значение дали печелим, или не. Беше важно само онова чувство на ценно различие, което имах след дебата.

Аз дебатирам от едва 5 месеца, но това чувство не изчезва. То ме кара да се гордея с това, че не съм като всички останали. Радвам се, че имам шанса да покажа каква съм и какво мога.

Мария Ковачева, 8.а клас

| edit post

По моста с бялата река

Публикувано от Н. Генкова 09 март 2017


Полет на въображението, романтични видения, признати страхове, усет за житейските неща – такива работи има в съчиненията на петокласниците, които писаха по зададено начало, измислено от техен съученик. Така че предложените откъси са оригинални и изцяло детски.









 ***
Беше един лош ден след училище, когато си помислих какво щеше да стане, ако можех да докосна дъгата. Изведнъж полетях и я докоснах. Когато я пипнах, всичко се промени, дори и аз. Всичко беше цветно. Аз бях по-цветна. Изведнъж се появи еднорог, който щеше да ми изпълни три желания.
Първото ми желание беше да си отида у дома. С второто си пожелах двойница – да ходи на училище вместо мен и да върши всичко гадно вместо мен. А третото ще го подаря на приятел – защо са ти три желания, ако не можеш да ги споделиш с приятелите си.

Ивана Николаева, 5.а (начало – Йордана Лучева)



***
Беше един лош ден след училище, когато си помислих какво щеше да стане, ако можех да докосна дъгата. Изведнъж полетях и я докоснах. Когато я пипнах, всичко се промени, дори и аз.
Видях Айфеловата кула зелена, с панделка в лилаво. Видях птици от панделки. Имаше хора от кристални камъчета. Когато се качих на зелената Айфелова кула, видях близо до мен един облак – хората го ядяха, защото беше от захарен памук.
Много ми харесваше, но не исках да оставя семейството си и затова си казах, че ще ходя винаги, когато има дъга, и след това ще се връщам пак.

Ванеса Василева, 5.а (начало – Йордана Лучева)



 ***
Беше един лош ден след училище, когато си помислих какво щеше да стане, ако можех да докосна дъгата. Изведнъж полетях и я докоснах. Когато я пипнах, всичко се промени, дори и аз.
Всичко беше много шарено и красиво, всички хора можеха да летят и бяха добри. Колите, хората и всички други превозни средства също летяха. Градът се казваше Желание, защото всички хора, каквото си пожелаят, се сбъдва.
Една стара, но добра вещица ми каза, че само хората с добро сърце могат да докоснат дъгата.

Стефани Даскалова, 5.а (начало – Йордана Лучева)



***
Веднъж едно момиче се разхождало из гората. Видяло нещо да се движи покрай дърветата и решило да го проследи. Видяло го да влиза в някакъв тайнствен портал. Решило и то да влезе.
Озовало се в свят, където всичко било направено от сладкиши. Решило да опита от всичко, но не трябвало да се набива на очи. Започнало да яде, но забравило, че трябва да се крие.
Тогава човечето, което последвало, я видяло и започнало да я гони. Момичето тичало, но било скрило сладкиши в якето си. (…) Човечето го хванало и го пратило в затвор, но момичето успяло да избяга, защото решетките били желирани. (…)

Моника Монкова, 5.а (начало- Мариса Дренска)



***
Един ден се разхождах в гората и изведнъж видях дупка в земята. Бях любопитна да разбера каква е тази дупка, затова скочих в нея и попаднах в свят на магьосници. Срещнах една вещица и тя ме превърна в жаба. Аз се зачудих какво да правя и тогава насреща ми излезе едно мишле. То искаше да ми помогне. Тръгнахме на път. (…)
Лутахме се из стаите и накрая намерихме добрата магьосница. Аз й разказах всичко и я помолих да ни върне човешкия образ. (…)
(…) Така ние се върнахме обратно на Земята. След всичко, което преживяхме заедно, станахме приятели завинаги.

Мариса Дренска, 5.а (начало – Радостина Маринова)



***
Един ден се разхождах в гората и изведнъж видях дупка в земята. Бях любопитна да разбера каква е тази дупка, затова скочих в нея и попаднах в мини свят. Навсякъде имаше летящи коли, технологии и машини. Всички бяха щастливи. Когато поживях няколко дни с тях, осъзнах, че изглеждат щастливи, но всички са тъжни от нещо, което не споменаваха пред мен.
Веднъж, преди да вляза в една от залите на подземния им свят, чух как те си говорят, че до тях не стигат слънчеви лъчи. Когато ги попитах за това, което чух, и им предложих да построят селището отгоре на земята, те ми разказаха, че преди са живеели отгоре, но там имало много опасности, затова се скрили под земята. (…)
Аз се върнах горе, но не можех да ги изоставя. Затова изкопах дупка. Светлината влезе в долния свят и къртицата избяга. Аз сложих стъкло, за да не влизат опасности отгоре. Затова те ми подариха летяща кола. Често слизам и се забавляваме заедно.

Йордана Лучева, 5.а (начало – Радостина Маринова)



 ***
Легнах да спя. Изведнъж се озовах в черна стая. В нея имаше две врати. На едната пишеше „Хубави сънища“, а на другата – „Кошмари“. Естествено, че влязох в първата. Вътре имаше коридор, по стените имаше екрани и беше като на кино. Видях много мои спомени, случки и измислици. Но изведнъж коридорът свърши и ме изхвърли обратно. После открехнах вратата на кошмарите , а тя се отвори и ме засмука навътре. Коридорът беше същият, но по-дълъг. Не беше приятно. Започнах да гледам кошмарите си. Исках да изляза, но вратата изчезна. Изплаших се. Започнах да блъскам в стените и изведнъж видях врата, ала тя беше миниатюрна. Седнах и се разплаках. Помислих си, че никога няма да видя семейството си. Започнах да се извинявам.
-       Много съжалявам за всички мои грешки.
Веднага след това извинение вратата порасна с няколко сантиметра.
-       Тате, съжалявам, че не те слушах, като ми говореше – и вратата порасна с още няколко сантиметра.
-          Како, съжалявам, че те обиждах.
Тогава вратата стана достатъчно голяма, за да мина. След като минах, се озовах там, откъдето започна всичко. От малката прашна стая в бабината къща.

Ирина Ковачева, 5.б (начало – Габриела Николова)



***
(…) После открехнах вратата на кошмарите, а тя се отвори и ме засмука навътре. (…) Започнах да гледам кошмарите си. Там видях как се скарвам с най-добрата си приятелка. Как претърпявам силен удар в корема и почти умирам. Беше много страшно. Коридорът пак свърши, но този път не се върнах, а започнах да падам надолу. (…) 
Тогава някой ме издърпа назад и се върнах там, откъдето тръгнах, тоест в леглото си. На сутринта не помнех нищо.

Габриела Инковска, 5.б (начало – Габриела Николова)



***
Моят ден беше много объркан. Сутринта станах надолу с главата, облякох си дрехите на обратно, отидох на училище с програмата за вторник, а беше понеделник. Как се случи всичко това? Не знаех какво да правя и затова тръгнах към училище. Влязох в друг клас. Госпожа Йотова ми се скара заради програмата, която съм объркала, и че съм влязла в друг клас.
                Тогава алармата звънна и осъзнах, че всичко е просто сън. Но когато се събудих, бях на земята, калъфката беше под краката ми. Облякох си дрехите наопаки и обърках програмата за училище. (…)

Габриела Цекова, 5.б (начало – Габриела Инковска)



***
Моят ден беше много объркан. Сутринта станах надолу с главата, облякох си дрехите на обратно, отидох на училище с програмата за вторник, а беше понеделник. Какво ми стана? Реших да науча. Оказа се, че съм влязла в „Опакия свят“. (…)
Все пак исках да се прибера. Не знаех как. Попитах някакъв си господин, а той ми каза да търся вещицата. (…)
           Бях почти у дома. Когато се прибрах, толкова се зарадвах. Не бях се замисляла какъв ли щеше да е светът, ако нямаше правила и ред.

Александра Пенкова, 5.б (начало – Габриела Инковска)



 ***
Един слънчев пролетен ден, докато се връщах от училище, се замечтах. Исках да стана известна и богата. Прибирайки се вкъщи, намерих в остарялата си пощенска кутия покана за участие в шоуто „Стани богат“. Така започна моето голямо приключение.
След един месец вече бях спечелила от състезанието 100 хиляди лева. Бях най-младият участник в състезанието, успял да вземе такава сума. Журналисти правеха интервюта и ме канеха в различни предавания. Част от сумата дарих на болно дете, а другите пари харчех неразумно в моловете. В един момент осъзнах, че нямам детство, загубих приятелите си и бях самотна.
Заваля силен дъжд и тъкмо когато вече не исках да съм богата и известна, се огледах. Аз бях пред моя блок с ученическата раница на гърба. Разбрах, че всичко е било една мечта, и много се зарадвах. Имах си детството, игрите и добрите приятели.

Вилиана Мошекова, 5.б



***
Един хубав пролетен ден решихме с моята приятелка Лили да се разходим. (…)
Тръгнахме по една пътечка, която вървеше пред нас и изведнъж спря. Срещу нас се виждаше гъста стена от цветя, която падаше от въздуха. Открехнахме я и зад нея имаше две скали с процеп, а в средата – златна ключалка. Поогледахме наоколо за ключ. (…)
Там имаше девет кристално чисти езерца, в които плуваха бели лебеди. Имаше пътечка от мрамор и изящна малка къщичка. В двора имаше най-различни цветя и дървета. Навсякъде летяха птички и пеперуди, всичко беше вълшебно. Вървяхме, вървяхме и срещнахме едно момиче, което каза да останем колкото искаме, защото само на хората с чисти сърца е отредено да влизат там. (…) Аз и Лили заживяхме там и се грижехме за вълшебната поляна, а тя от ден на ден ставаше по-хубава и разкривахме нови и нови чудеса.

Елена Семкова, 5.б (начало – Мартина Николова)



 ***
(…) Беше чудесно, но аз исках да се прибера вкъщи. Стигнах до едни табели. На първата табела пишеше „Тръгни наляво“, на втората пишеше „Рискувай и тръгни напред“, а на третата – „Мини по лесния път и тръгни надясно“. Аз се позамислих и тръгнах по трудния път напред.
Вървях, вървях и накрая стигнах до три моста, а под мостовете имаше различни цветове реки. Първата река беше бяла като платно, втората беше черна като нощта, а третата беше обикновена синя река. Аз пак се позамислих и тръгнах по моста с бялата река. (…)

Мариса Иванова, 5.б (начало – Александра Пенкова)





| edit post

Дебат за родолюбието

Публикувано от Н. Генкова 05 март 2017

ИД Електронни медии

В навечерието на 3 март в Културно-информационния център на град Троян се проведе дебат на тема „Това правителство вярва, че родолюбието е да останеш в България“ - инициатива на училището ни и на училищния клуб „Дебати“. Вяра Данчева (10.а), Александър Костов (12-класник от СУ „Васил Левски“) и Пламен Борисов (11.а) като уважаемото Правителство спориха срещу появилите се с български трибагреник Даниел Маринов (11.а), Калоян Кюркчиев (12.а) и Ния Чонова (9.а) в ролята им на уважаемата Опозиция.

Правителството: Вяра Данчева, Александър Костов и Пламен Борисов
Дебатът откри първият говорител на Правителството - Вяра, която започна речта си с добре дадена дефиниция за родолюбие и констатира тъжната истина, че много хора бягат от България, за да учат, работят и живеят в чужбина. В първия си аргумент тя дълбоко и ясно разнищи защо всъщност родолюбието е важно. Във втория си аргумент посочи, че ако работиш другаде, помагаш на чужда икономика и че в България старите хора вече са повече от младите, което убива икономиката ни. Завърши с това, че „родолюбието е да стоиш и да помагаш на родината си, за да се развие, а не да бягаш, защото тук е зле“.

Опозицията: Даниел Маринов, Калоян Кюркчиев и Ния Чонова
От страна на Опозицията дебата откри Даниел. Той направи кратко, нелошо оборване на част от казаното, след което посочи финансовата криза и безработицата като основни проблеми, принуждаващи хората да емигрират. Извади „нож с две остриета“ с мисълта „Обичам Родината, мразя държавата“. Във втория аргумент говореше, че хората в чужбина помагат на семействата си, изкарвайки повече пари там, което е подкрепа за България. Направи добър завършек, като настоя, че не е задължително да си в родината, за да си родолюбец.

В режим въпрос/отговор
След  това беше ред на Алекс да изнесе 2-рата реч на Правителството. Той говори за това, че често възрастните хора насаждат у младите идеята да ходят в чужбина и го обясни с българския манталитет да се оплакваме  от неизгодното положение. Във втория си аргумент говореше за възможностите пред младите и призивът му беше ясен: ,,България си струва''.

Край на дебата
Вторият говорител на Опозицията Калоян започна с ,,мечтая, но не забравям" и продължи с дълго и силно оборване. В него той каза, че в България има много хора, които всъщност не са големи родолюбци, когато хвърлят боклуците си от блоковете и вършат други не особено  патриотични постъпки. Първият му аргумент беше, че много известни българи в чужбина вдигат имиджа на страната. Заедно с тях тези, които учат другаде, в немалка част от случаите се връщат пак в България. Във втория си аргумент той говореше за това, че хората в чужбина преоткриват любовта си към родината. Краят на речта му беше също толкова силен като началото. Калоян реши да завърши речта си с думите ,,родолюбието е чувство, не география".

Част от публиката
Дебатът остана в ръцете на последните говорители. За тези, които не знаят регламента - 3-тите речи вече не развиват нови аргументи, само защитават и допълват по-рано развитите и оборват тези на другия отбор. Пламен, третият говорител на Правителството, беше съдържателен и успя да обори немалко от казаното. Той настояваше на това, че емигрантите всъщност развиват чужди икономики. Каза, че студентите ни в чужбина по-често остават там, примамени от високи заплати.

Ния като трети говорител на опозицията започна с кратко оборване и после продължи с много добра подкрепа на съотборниците си. За нея една от причините за това бягане от България е корупцията, включително в българските университети. Калоян и Вяра закриха дебата със заключителните си 4-ти речи.

Мнението ми е, че дебатът се получи много добре. Реакциите на публиката бяха положителни, накрая присъстващите обсъждаха казаното и в крайна сметка се получи едно приятно прекарване за всички.

Михаил Миревски, 8.а клас
Снимки: Иванка Цекова




| edit post
Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебници

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник