
Специалистите са на мнение, че става дума не за диагноза, а за детско поведение, което се характеризира с понижена (не липсваща) концентрация.
Как да разпознаем хиперактивното дете? То трудно проявява интерес към детайлите и често допуска грешки от небрежност. Създава впечатление, че не слуша това, което му се говори. Рядко се придържа към правила и довежда докрай започнатото. Склонно е всеки път да променя условията, за да са му удобни.
Дете с дефицит на внимание среща проблеми при организирането на самостоятелна дейност. То често губи вещи, забравя за всекидневни задължения и лесно се увлича от странични неща. Импулсивността е отличителната му черта. Обича заниманията, които се вършат бързо. Има чувството, че всичко му е омръзнало и скучно. Интересното е, че винаги намира отговор на въпрос (дори и неверен) и без колебание взема бързо решение. Това му позволява да влиза в ролята на лидер, да организира и води останалите. Настроението му често се мени.
Повишите ли тон, и то повишава. Нерядко нагрубява възрастните и не се съобразява с авторитети. Лесно се обижда, но не е злопаметно. Изисква постоянно внимание - и похвалата, и порицанието му действат много по-силно, отколкото на другите деца. Спи малко, което още повече снижава прага на контрол и засилва хиперактивността.
Ако такива деца бъдат сложени на подходящ режим, те често постигат големи успехи, защото тяхното ниво на интелигентност в повечето случаи е над средното за възрастта им. Психолозите твърдят, че притежават "двойна феноменалност" - заедно с дефицита на внимание проявяват и отлични способности в различни области. Специалистите успокояват, че хиперактивността се израства с времето и рядко остава след 15-годишна възраст. Те съветват родителите на хиперактивни деца:
Създайте постоянен режим и организирайте подходяща среда за работа. Добре е детето да сяда далече от прозореца, от играчките и от други дразнители. Работете заедно в началото на деня, а не вечер. Не го натоварвайте - разделете задачите на по-кратки, но по-чести интервали.
Давайте ясни и конкретни инструкции. Намалете изискванията за точност и прецизност (поне в началото), за да формирате чувство за успех. Използвайте тактилния контакт (с елементи на докосване, поглаждане, потупване).
Уговорете с детето предстоящите действия и му предоставяйте възможност за избор.
Използвайте гъвкава система за поощрения и наказания. Хвалете всеки път, когато заслужава, и насърчавайте дейностите, свързани със съсредоточаване - четене, писане, рисуване. Не използвайте отрицателни изрази, отправяйте позитивни послания. Говорете сдържано и спокойно. Важно е детето да усеща вниманието и положителната нагласа.
Пазете го от преумора, тъй като тя повишава проявите на хиперактивност.
Предоставяйте възможности за правилно изразходване на енергията - запишете го да тренира някакъв спорт, извеждайте го всеки ден да играе навън.
в."Всичко за семейството"