Какви са аргументите в защита на тезата, че шамарите
не са правилна възпитателна мярка? "Целта на възпитанието е да научи
децата на самоконтрол и на умението сами да различават доброто от лошото
- обяснява психологът Антон Димитров. - Удрянето би ги накарало да не
правят нещо просто защото се страхуват. Например дете, което е ударено
от родителя си за това, че краде монети от джобовете от якето му, би
спряло да краде, но само от страх. Това обаче не му помага да разбере
защо е лошо да се краде. Детето и в бъдеще няма да знае как да постъпва в
различни ситуации и ще продължи да прави грешки."Възпитанието с шамари може да се окаже бомба със закъснител. Голяма е вероятността тези, които са яли бой в детството си, да проявяват агресивност в зряла възраст.
Установено е, че такива хора са по-склонни да използват силата за разрешаване на спор или конфликтна ситуация. Защо е така? Когато родителят не е обяснил причината за плесниците, много е възможно детето да я разбере погрешно. И докато възрастният смята удареният от него шамар за подходящ метод за въвеждане на правилно поведение, то детето може да интерпретира насилието като начин за справяне с проблемите.
Каква е алтернативата? "На първо място родителят трябва да обясни на детето ясно и открито в какво е сгрешило и защо това е лошо - съветва специалистът. - Ако постъпката все пак е достатъчно сериозна, че да заслужава наказание, то може да бъде под формата на забрана на любимо занимание, например гледането на любимо предаване или предпочитана играчка. Забраната непременно трябва да бъде мотивирана с обяснение. Така наказанието ще бъде много по-запомнящо се и възпитателно, а и по-малко болезнено."
По-важно е да обясните на детето в какво и сгрешило,
а наказанието да бъде забрана на любимо занимание
Обяснете на детето ясно и открито в какво е сгрешило и защо това е лошо
в."Всичко за семейството"
