• Място на свободен дух и модерни решения


По време на международния дебатьорски обмен в Словения (ВИЖ) Мария Ковачева реши да вземе интервю от Даан Уелинг, европейски шампион по дебати и настоящ мениджър на проектите на международната образователна дебатьорска асоциация IDEA.

Какви според теб са ползите от тазгодишния обмен?

Аз дебатирам от 10 години. Започна като хоби и постепенно разбрах, че дебатирането е изключително развиващо, защото помага да научиш хората не само да мислят критично върху нещата, които се случват, да размишляват информирано и да изградят своето мнение, но и да се почувстват обвързани със света около себе си. Това, което харесвам в тазгодишния обмен, е, че повече от 150 участници от 15 европейски държави получиха не само невероятна възможност да помислят сериозно за света около тях, но и да научат много от опита на другите. Твърдим, че светът е глобализиран, имаме възможност да отидем навсякъде, но много хора не го правят или когато го направят, нямат възможността да общуват по между си. В това събитие ми харесва, че имаме възможността да сближим хора, които не усещат ползите от глобализацията, защото идват от по-бедна държава или район и подобни възможности за пътувания са рядкост за тях. Мисля, че хората в делегациите не само са заслужили да бъдат тук, но когато се приберат, ще усетят ползите от международната комуникация.

Как дебатите промениха живота ти, не само професионално? 

За това събитие използвахме #debatechangeslives, защото забелязахме, че при много от хората, които минават през дебатьорски програми, дебатите са променили живота им. Предизвикваш ме да говоря за непрофесионалните ползи. Дебатирането ми даде най-вече самоувереност и ме научи, че моят глас се цени, научи ме да говоря добре пред голяма група хора, даде ми група от приятели, с които споделяме едно хоби, и това много ми помогна, когато бях дете. Бях тормозен в училище, че съм зубър, и това да имам връстници, с които споделяме една и съща „шантава“ страст, много ми помогна в личния живот. Научих се да мисля много по-аналитично и това също много ми е помагало да премина през всякакви ситуации, а също – да видя другата страна на нещата. Често чувам за себе си, че съм много грижовен човек. Аз мисля, че винаги съм бил грижовна личност, макар да си падах малко беладжия като малък, но вярвам, че дебатирането ми помогна да видя хората от друга страна, да бъда любопитен за тази друга страна и това ме направи по-сърдечен човек.

Имаш ли някакви съвети за по-малки клубове от малки градове, какъвто е нашият?

Аз идвам от дебатьорска група в гимназията, която в момента е доста голяма и успешна. Нашата година беше първата, в която тя постигна успех и израсна. Групата ни също беше в едно от малките градчета в моята държава – Холандия. Честно казано, не мисля, че е толкова лошо групата да е малка, защото позволява на членовете да създадат много по-здрави приятелства, което се случва много трудно в големите клубове. Вярвам, че е сила да си в група, в която хората наистина се подкрепят. Това, което често се случва с дебатьорските групи, е, че  останалата част от училището ги мисли за малко странни. Смятам, че е важно да се победи тази представа. Знам за едно училище, което веднъж направи дебат на ученици срещу учители с хумористична тема пред цялото училище. Мисля, че такива инициативи са нужни, за да се покаже на хората с какво всъщност се занимавате и че за дебатите има грешен стереотип.

Какво казваш на новите дебатьори, за да ги мотивираш?

Често откривам, че новите дебатьори нямат нужда от мотивация, защото оставащите след първата сесия са точно тези, които биха се влюбили в тази малка игра. Не знам дали това важи за България, но понякога на дебатите се гледа като на състезание, в което трябва да си много добър и да стигнеш до успех. В такива случаи казвам на младите дебатьори: „Не се тревожете за това, не мислете, че истинската цена на дебатите е победата, истинската им цена е създаването на приятелства, подобряването на собственото темпо. Не всеки може да бъде шампион, защото има само едно място на върха, забавлявай се с това, което имаш, и обичай дебатите заради идеите, които ти дават“. Мисля, че дебатите са начин да говорим за нещата, които ни интересуват, без да бъдем съдени. Срещаш толкова различни теми и четеш все повече за тях, после измисляш свои собствени идеи и можеш да проявиш творчество. Прекрасна възможност е да си в играта, защото научаваш толкова много нови неща. Смятам, че именно това е ценното на дебатите, просто продължавай с тях, докато са забавни.

Ако трябваше да съдийстваш на реч, изнесена от днешните политици, какво би казал?

Според мен повечето политици играят в речите си, за да не загубят. Мисля, че се притесняват да навлязат надълбоко и да говорят в детайли, за да не бъдат съдени или да не се озоват в дискусия, където ще променят мнението си. Вследствие на това  речите им са много повърхностни, говорят само с изтъркани фрази като „Трябва да спасим бедните“ и после не ти казват как, защото не чувстват свободата да го направят. Това, което правят, сравнено с дебатьорска реч, е, че въвеждат в темата, но липсва анализът. Харесва ми, когато политиците седнат и обяснят какви са идеите им и как смятат, че ще променят света – защото те това правят в действителност, но не споделят много. Смятам също така, че политиците внимателно уреждат своите явявания в медиите, така че да не говорят по спорни въпроси. Предварително казват на журналистите какво могат и не могат да говорят, вместо да са открити. Докато слушам реч, не приемам политика на сериозно, защото той/тя не ми дава пълните отговори и знае повече, отколкото казва. Затова често гледам на речите им повече като на представление, отколкото като на израз на истинските им намерения.

Говорихме си за национализъм, намираш ли разлики в начините, по които различните нации дебатират?

Избрахме темата национализъм, защото е много актуална в глобализирания свят, където хората са повече в контакт един с друг. Но те все пак успяват да запазят своя уникален привкус и вярвам, че все още има големи разлики. Нека вземем следния пример: аз идвам от Холандия и сме много близо до Великобритания, така че научаваме много за начина, по който хората там дебатират, също така общуваме по между си. Дебатьорите от Великобритания обичат да звучат учтиво, но също така, понеже владеят английски много добре, говорят милион думи на секунда и така могат да добавят много аргументи в една реч. Смятам, че холандците са успели да се справят с това. При студентските дебати, където прекарах по-голямата част от кариерата си на дебатьор, най-големият съперник на холандците са израелците. Те имат различна стратегия: техният английски е много добър, но говорят с акцент, защото иврит е по-отдалечен от английския в сравнения с холандския. Затова не можеха да изговорят милион думи в секунда и развиха различен начин на говорене – решиха, че не им трябват много аргументи, а просто трябва да развият много дълбоко най-силния си аргумент. И така печелят. Това създава завладяващ сблъсък на стилове. В ученическите дебати виждаш как всички идват с различно минало и имат различни представи за това как работи светът. Мисля, че дебатьор от България е много по-вероятно да критикува политиките на правителството, защото правителството се е провалило или може би дори е корумпирано. Докато, ако дебатират срещу участници от Швеция, няма да получат подобни аргументи, защото те дълбоко вярват в правителството си. Мисля, че това откъде идваш и къде живееш, определя кои аргументи намираш по-интуитивно. Това всъщност харесвам в дебатирането – помага ти да предизвикаш собствената си гледна точка към света, защото хора, които са израснали различно, имат различни идеи.

Какво е твоето впечатление от българските дебатьори?

Честно казано, не съм се срещал с много български дебатьори в кариерата си, но това, което съм забелязал, е, че хората от България и Централна Европа са много откровени. Те не крият идеи, просто казват нещата така, както смятат, че са. Много харесвам това и мисля, че понякога е против начина, по който лично аз съм възпитан, макар повечето холандци също да са много директни. Аз често съм деликатен в думите си. Но е освежаващо да видиш един по-директен подход.

Кое е най-интересното или засрамващо нещо, което ти се е случвало като дебатьор?

Веднъж обявих темата на европейско състезание преди официалното обявяване. Това е най-срамният ми момент. А ето и една смешна ситуация. Веднъж участвах в пиян дебат с приятели. Идеята е на такъв дебат е, че при всеки аргумент изпиваш една чаша. При мен нещата вървяха добре, но партньорът ми пийна малко повече, шокира човек от другия отбор с крещенето си и бяха зададени девет въпроса. Мислех го за смешно, докато не осъзнах, че въпросите му нямат смисъл. Когато дойде редът на говорител от другия отбор, той отговори много уверено на всичко, казано от нас, и така победиха в дебата.


Интервю на Мария Ковачева
Превод от английски: Мария Ковачева и Николай Ковачев, 10.а клас
(Интервюто на английски език виж ТУК)


Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник