
Заедно с двама ръководители от Асоциация Дебати България нашата група, съставена от 8 дебатьори от различни части на България, отлетя за Любляна на 9 май. Щом кацнахме, ни очакваше автобус, който ни отведе в курортното селище Кранска гора, където щеше да се проведе обменът. Настанихме се в хотела и не след дълго излязохме, за да разгледаме малкото алпийско селище. Върнахме се точно на време за откриването на събитието, в залата се бяха събрали мои връстници от: Финландия, Словения, Италия, Испания, Белгия, Гърция, Чехия, Франция, Унгария, Холандия, Словакия, Литва, Латвия, Естония и Полша. След като началото на обмена беше официално дадено с церемонията по откриването, дойде моментът да се опознаем с различни игри.
Първия ден от събитието мина така бързо, че преди да се усетя, беше сутрин и отивах на първата от многото лекции, предвидени по програма. Имах избор между много теми и лектори и избрах да посетя лекция „Световни училища – тактики за напреднали“. След това гледах лекция на Даан Уелинг, бивш европейски шампион по дебати и настоящ мениджър на проектите на международната образователна дебатьорска асоциация IDEA (International debate education association), от която научих как се дебатират човешки права от философска перспектива. Посетих също и лекции „Анализ и аргументация за напреднали“.

Вечерта имахме шанса да премерим силите си на дебат на английски език. Аз, две момчета от Пазарджик и момиче от Шумен сформирахме отбор и се включихме. Темата беше „Това правителство вярва, че социалните мрежи носят повече вреди върху демокрацията, отколкото ползи“. Явно и двата отбора бяхме много ентусиазирани и дебатирахме до 22:00 ч. Макар да загубихме този дебат, се радвахме на това, което спечелихме, а именно обратна връзка от някого с различен поглед от нашия.

Вечерта се гмурнахме в показване на културните си различния и се включихме в изложба на държавите, които са част от обмена. Всяка делегация носеше предмети, с които да представи мястото, от където идва, и разказваше интересни истории за него. Подредихме нашата маса, украсихме с традиционни мотиви и започнахме да посрещаме всякакви хора. Разказвахме им за мартениците, свирихме с бърдуче и им обяснявахме как се прави циганска баница. Естествено, ние също имахме време да разгледаме масите на другите държави. Раздавахме мартеници, получавахме значки и картички. Вечерта мина повече от добре и въодушевени, но изморени, се прибрахме в стаите.

Финалните дебати обаче не бяха края на събитието, предстоеше кич парти същата вечер. Преди да отида да се подготвям за кич партито, успях да взема интервю от Даан Уелинг и да науча много интересни неща от него за дебатирането на международно ниво. (Очаквайте интервюто в следваща публикация в сайта – бел. ред.) Прибрах се в хотела, облякох своите кич дрехи и отидохме на партито. Слушахме всякаква музика от цяла Европа, танцувахме словенски народни танци и намерихме много нови приятелства. Това беше един достоен завършек на цялото преживяване. Заредена с много емоции, знания и нови идеи, се прибрах в Троян.
Преживях разнообразието и разбрах нови неща не само за света, но и за себе си. Радвам се, че имах възможност да разбера другите и да се докосна до тяхната култура.