Не обръщайте внимание на маловажните конфликти, но по значими въпроси отстоявайте позицията си.
Eдва
ли има родител, който не знае що е то детски инат. Той може да извади
от равновесие и най-търпеливия, а също и да го накара да се замисли дали
семейството не допуснака фатални грешки във възпитанието. Психолозите
уверяват, че няма място за тревога.
При по-малкото дете инатът е
израз и на опознаването на света. Няма как то да се държи разумно като
възрастен и безпрекословно да изпълнява всяка родителска заръка.
Нормално е детето да щурее, да тича, да пипа всичко, което се изпречи
пред него, и в някои моменти да се заинатява, че иска точно това, а не
онова, за което настоява родителят.
Според психолозите по този
начин то заявява своя стремеж към самостоятелност, своето собствено аз.
Упоритото запъване да стане на неговото му дава усещане, че владее
ситуацията, което повишава личната му увереност и самочувствие. От тази
гледна точка не е желателно да се потиска това поведение, ако не е
опасно. Опитайте се да разберете и какви са причините за реакцията -
дали е страх от промяна, липса на внимание или просто обикновена
съпротива.
Преценявайте и доколко вашите изисквания са
основателни. В реда на нещата е например едно 2-годишното дете да не
събира играчките си или да рони трохи по масата и на пода. Неправилно е
да го упреквате и да му се карате за небрежността. Ако смятате
възникналия конфликт за маловажен, просто го подминете. С липсата на
съпротива и внимание от ваша страна тихо и кротко ще потушите детския
бунт. Ако обаче става въпрос за безопасност или морални ценности, не
бива да отстъпвате. Не се ядосвайте и не спорете, просто отстоявайте
позицията си последователно.
Няколко съвета, които ще ви помогнат да извадите с памук ината на детето:
Изяснете
проблема и включете детето в търсене на решението му. Така ще бъдете
заедно, а не един срещу друг. Похвалете го за участието или за доброто
му поведение.
Никога не казвайте "защото аз така искам".
Обяснете, че това, за което настоявате, е правилното, а не това, което
детето с ината си иска да постигне.
Когато поставяте задача за изпълнение, изберете подходящо време - ако не прекъсвате детските занимания, ще избегнете конфликти.
Бъдете
настоятелни в преследване на целта - предварително обявете какво ще е
наказанието за проявено непослушание. Не действайте със заплахи и сила.
Подобен груб метод ще потисне самочувствието на детето и усещането за
самостоятелност.
Ако много се ядосате, изчакайте, докато се
успокоите (излезте от стаята например). Гневът е лош съветник, затова
пристъпвайте към наказания само когато сте спокойни. Убедете детето, че
няма да получава отказ всеки път, когато поиска нещо. Нека знае, че
правите компромиси и отстъпки винаги когато е възможно и разумно.
Татяна Енева - "Всичко за семейството"
