Силвия Вутева коментира, че и в празнуването на Игнажден, както и на други празници, се забелязва симбиоза между езически обичаи и църковните канони.
В селата Смочан, Умаревци и Александрово един от семейството нарежда съчките край огнището и благославя: "Нося ви пиленца, агънца, теленца". После децата, които се наричат "полезници", тръгват на групички и обхождат съседските къщи, като пожелават на домочадието здраве и благополучие. Домакинята ги черпи с ошав и бонбони.
По пола на "полезниците" стопаните предсказват какви животни ще се плодят през годината.
По думите й в Тетевенския край в близкото ни минало се съблюдава стриктно на Игнажден младите булки и бременни невести да не работят нищо, за да могат да родят и отглеждат здрави дечица. В село Голец старите хора казват: "Нищо не се работи за млада булка". Не се впрягат и женските животни, за да се плодят повече.
С още един обичай се свързва Игнажден. Той се прави в някои краища на страната и само от омъжени наскоро жени и девойки, нарича се "вардене на квас". Това е изцяло езически ритуал, казва Вутева. Започва от нощта срещу Игнажден и се прави до Нова година, точно 12 вечери.
Ритуалът се състои в следното: замесва се тесто с лековити билки и през нощта до него, да го пази, стои една омъжена жена, а останалите моми играят хоро, редувайки се през цялото време и така 12 вечери. На Нова година тестото се разделя между всичките участвали в т. нар. вардене и се пази за лек и против уроки и магии.
Най-важното според етнолога е, че от Игнажден започват Коледните празници. В Източна България срещу празника е първата "кадена" вечеря. Трапезата е изцяло постна, най-възрастният от семейството я прекадява с тамян върху палешника на ралото. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
"Полезникът", заради благословията си, е обсипван с пшеница и сушени плодове, на някои места го даряват с риза, чорапи или кърпа. Голяма част от Игнажденската обредност е насочена и към осигуряване на здраве и приплод на домашните животни.
Етнографът припомня, че според православната църква свети Игнатий е наречен Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. Свети Игнатий пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, нещо което е прието по-късно и от другите християнски църкви. След неговата смела и мъжествена смърт император Траян разбрал, че "християните са добри и честни хора" и заповядал да ги оставят на мира и да "прекратят всяко гонение против тях".
Вутева допълва още, че на Игнажден не се изнася нищо от дома и нищо не се дава назаем, за да не "излезе берекетът от къщи", също така през цялата нощ огънят в огнището не бива да гасне. Ако към дома се насочи човек, известен с лошите си помисли, и за това си има решение, стопанинът бърза да донесе преди него вкъщи съчки и слама и да ги пусне в огнището, така предпазва от беди домочадието си.
Според Силвия Вутева част от тези обичаи се спазват и днес. Например старите хора още палят съчки и слама и наричат за здраве. Продължава да се вярва, че първият човек, който влезе в къщата ни, трябва да е добър. От старите хора е завещана и традицията на Игнажден сутрин стопанката да откъсне стръкчета здравец и всяко едно да нарече на член от семейството. След това здравецът се закача на гредата над огнището или над вратата. На сутринта всички стръкчета трябва да са свежи, ако някое от тях е увехнало този човек, на който е наречено, ще има проблеми през годината.
