Разочарованието съдържа богата гама от негативни чувства - отчаяние, объркване, безсилие. Родителят трябва да убеди детето, че от всяка ситуация има изход, макар и не точно в желаната посока, и че злото може да е за добро, когато се извлече полезен опит.
Психолозите съветват да предприемете следните конкретни стъпки:
- Най-напред изяснете от какво идва разочарованието, опитайте се да разберете какво точно кара детето да страда. Не подценявайте проблема, дори да ви се струва неоснователен. Проявете загриженост, но и увереност че "няма нищо страшно". Ако детето усети вашата безусловна любов и подкрепа, бързо ще преодолее разочарованието си.
- Ако вие сте причината за разочарованието - т.е. не го изпращате на лагер, обяснете подробно защо.
- Проявете търпение при проява на неадекватно поведение. Ако детето буйства и плаче, знайте, че това не е насочено срещу вас, а е израз на силно преживяната емоция.
- В никакъв случай не обвинявайте детето, анализирайки ситуацията: "Ако не беше допуснал грешки, сега нямаше да плачеш".
- Проявете съпричастност, уверете го, че разбирате неговата болка. Разкажете за ваши подобни преживявания в детството. Така ще утешите детето по-бързо, отколкото с думите "недей така", "не плачи", "стига толкова сълзи".
- Имайте предвид, че децата не остават дълго в едно и също емоционално състояние, така че изчакайте, като държите детето под око.
- Предложете да поиграете на любимата му игра или да отидете на кино.
- Заявете готовност и желание да помогнете - попитайте го какво да направите. С това ще покажете на детето, че държите на него и за вас е важно то да се чувства добре.
- И в този случай родителският пример е най-показателен. Ако вие показвате силен дух и детето е виждало, че с усилия на волята преодолявате трудности, значи сте предали най-важния урок.
