• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

Календарът бил тефтерче на бирника

Публикувано от админ (Борджуков) 10 август 2013

Календарът  на ацтеките
Маргарита ТОШЕВА
     От зората на съществуването на човечеството хората изпитвали нужда да сложат ред във всекидневната си дейност и в религиозните чествания. Стремели се и да следят хронологията на събитията. Но това се оказало трудна работа. Дори днес, при всеобщото действие на Грегорианския календар, той не се зачита винаги от някои, наложени от традициите, летоброения като китайското или еврейското, например. Открай време системите за измерване на времето са тясно свързани с астрономическите явления, но в тях са вплетени обичаите, вярванията и суеверията на техните създатели. 
Думата „календар“ идва от „календа“ - така древните римляни наричали първия ден на месеца, тъй като в него плащали дълговете си, които подробно описвали в личния си „календариум“ - латинското название на книгата за водене на сметки. Фактът, че този своего рода тефтер е дал името на понятието „календар“, говори, че нуждата да се измерва времето е наложена най-вече от икономическата активност на човечеството. По онова време се пръкнала и поговорката Ad calendas graecas. Буквалният превод е „На гръцката календа“, а смисълът - „На кукуво лято“, се крие във факта, че гърците не използвали календариуми. 
      Но нито един от съществуващите календари, включително трите основни вида - слънчевите, лунните и лунно-слънчевите, и до днес не е в състояние да отброи с абсолютна точност времето заради необходимостта годината да е от пълен брой дни. Земята се завърта около Слънцето приблизително за 365,25 дни. Всеобщият днес слънчев календар - Грегорианският, е резултат на многовековни главоблъсканици на учени, църковни и политически светила. 
Нил диктувал сезоните в Египет 
     В Древния Египет годината била от 360 дни вероятно заради делението на окръжността на 360 градуса. Трите сезона от четири месеца се определяли от прииждането на река Нил. Началото на годината в този лунен календар настъпвало, когато дълго невидимата на хоризонта звезда Сириус се появяла преди изгрев-слънце. В този ден огромната река разливала водите си и започвал сезонът „наводнение“ - пролет. Следвали го „излизане на земите от водата“ - зима, и „суша“ - лято.
Във Вавилонския календар, с който е сходен и еврейският, новолунията отбелязвали началото на месеците. Така датите били различни във всеки град, който го ползвал. Маите и ацтеките отчитали времето едновременно по два календара: обреден от 260 дни и слънчев от 365 дни.

През 1582 г. след 4 октомври идва 15-и 
     В най-стария римски календар годината била от 304 дни и включвала 10 месеца, но не бил свързан нито със Слънцето, нито с Луната. Началото на летоброенето започвало от основаването на Рим - 753 г. пр.н.е. Чак към 350 г. пр.н.е. римляните възприемат лунния календар, според който годината се състояла от 355 дни. За да се коригира поредността на сезоните, върховните жреци получили правото по своя преценка да добавят дни към един от месеците. Тогава календарът станал средство за корупция - богопомазаните разтягали или свивали сезона в зависимост от желанието си да облагодетелстват действащи управители. 
     Наложителната при това положение реформа довела през 46 г. пр.н.е. (по сегашното летоброене) до възникването на Юлианския календар - от слънчев тип, приел името на инициатора на реформата Юлий Цезар. Въпреки относителното си съвършенство юлианската година изостава от времето на обиколката на Земята около Слънцето с три дни на 400 години. След векове това скандализирало католическата църква заради желязното и правило неделята на Великден да съвпада с първото пролетно новолуние. При действащото летоброене денят на Възкресението постепенно щял да стигне средата на лятото, пресметнали светите отци. По тази причина през XVI век папа Григорий XIII се разпорежда за реформа. Освен корекцията на датите, при която през 1582 г. четвъртък, 4 октомври, бил последван от петък, 15 октомври, той въвел и допълнителни високосни години, за да се сведат до минимум бъдещите отклонения. 
Нова година на различен ден във всяка област 
     Нова година векове наред е била на различна дата не само в различните държави, а дори на територията на една страна. В Древния Рим например дълго време годината се отброявала от 1 март. При реформата си Юлий Цезар се разпоредил това да става от 1 януари, деня, в който управителите встъпват в длъжност. Но много провинции запазват старата традиция. 
     Във Франция при управлението на Капетингите от X до XIII век, а и по-късно, Нова година съвпадала с Великден и била на различна дата всеки път. Например 1347 г. започнала на 1 април и свършила на 20 април почти след 13 месеца. Едва през 1564 г. Шарл IX декретирал 1 януари да е началото на годината. Заради отмяната на обичая новогодишните подаръци да се разменят в началото на април народната мъдрост сътворила традицията за шегите на 1 април, останал до днес. Във Великобритания 25 март бил Нова година до 1751 г. А в Русия до времето на Петър Велики годината започвала на 1 септември. 
Месеците са с божествени имена 
     Названията на месеците, използвани в голяма част от съвременния свят, са от римски произход, като много от тях са посветени на божества. Тъй като с идването на хубавото време можело да се възобновят военните действия, римляните кръстили месеца, през който това става, март, на името на Марс, бога на войната. 
     Версиите за април са няколко, но най-вероятно названието идва от латинското „априлис“ - „отварям“, защото тогава разцъфват цветята. Май е посветен на богинята Майа, покровителката на Земята. Изборът на нейния месец идва от обичая да и принасят жертви всяка година на 1 май. Според някои юни идва от богинята Юнона, но други смятат, че в основата на думата е Луций Юний Брут, легендарният основоположник на Римската република. Юли е кръстен на Юлий Цезар, роден през този месец, август - на император Август. 
     Имената на септември, октомври, ноември и декември дошли от римските числа 7, 8, 9 и 10 заради тогавашната поредност на тези месеци в годишния календар. Януари идва от Янус, бога с две лица, който гледа едновременно към края на отиващата си година и към началото на идващата. Произходът на февруари е от латинската дума „фебруаре“ - „почиствам“. Наименованието се свързва и с етруския бог на смъртта и пречистването Фебруа.

Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник