Те са четирима най-добри приятели и ученици в десети клас на една от
най-елитните столични гимназии. Отличници, от добри семейства и от поколението, израсло над клавиатурата.
Нищо чудно, че един ден решават да си
направят блог. Само че целта им не е
да споделят със света какво ги вълнува.
Хихикат, докато ровичкат в нета. Порносайтовете са много, безплатни и леснодостъпни. Свалят снимка след снимка.
А на телата на сексбомбите монтират
с компютърна програма главата на своя
съученичка. Снимките се качват в блога,
а унизителните кадри наводняват за секунди скайповете и Фейсбук страниците на децата от гимназията. От този
ден смехът зазвучава и повече не спира.
Валят презрителни коментари и неприлични закачки. Жертвата блокира. Не
знае как да се справи. Не се
оплаква на никого. Един ден
просто изчезва.
Toва е един от случаите,
с които председателят на
асоциацията на училищните
педагози у нас Иван Игов се
сблъсква в практиката си като
психолог. Бавно, но сигурно
шамарите в
училищните
коридори
и засадите по градинките и
кварталните улички се заместват с насилие в интернет. До степен, че всяко трето
дете у нас е ставало жертва
на кибертормоз - заплашителни или унизителни есемеси, обиди в скайпа, блокиране във Фейсбук.
И това, без да броим набезите на педофили, които също намират лесни мишени
онлайн. Смята се, че насилието в мрежата
е виновно за голям процент от посегналите
на живота си тийнейджъри. Всяка година у
нас край на живота си слагат между 40 и 50
деца до 18 години.
„Едва 15% от учителите и 13% от родителите имат представа какво се случва на
детето им във виртуалния свят“, обяснява
още Игов и се връща на случката с четирите момчета, изгаврили се със съученичката си. След разговора с него те се
разкаяли и разбрали, че са извършили
нещо лошо. Съвсем друга била реакцията
на привиканите в училище техни родители.
Една от майките - адвокатка, нападнала
жертвата на тормоза и заявила, че „момичето не било цвете, иначе синът Ӝ нямало
да се гаври с нея“. Обявила, че дори е готова да съди училището, ако синът Ӝ бъде
наказан.
Бащата на момичето
отказал да търси
отговорност
от насилниците, само и само да оставят дъщеря му на мира. Родителят се страхувал,
че ще последва нова порция гаври за отмъщение.
Причините децата да се включват в интернет тормоза са две. Част от тях го правят, за да не изостават от връстниците си.
Агресивното поведение често се асоциира
с „готин съм и не ми пука от нищо“, обясняват психолозите. Малчугани са разказвали, че им е било жал за жертвата на подигравки, но са го правили, за да не бъдат
изолирани от всички останали.
И тук работи моделът, че агресори
обичайно стават деца, жертви на насилие. Това далеч не е задължително.
Тормозителите може да са отчуждени,
неглижирани от родителите си деца.
Привидно те може да са добре облечени, отглеждани и хранени, но с дупки в
емоционалната интелигентност и общуването със семейството. Обичайно този
тип малчугани търсят внимание, често
избирайки най-агресивния начин да го
получат.
„Говорете с децата си по-често за
това, което им се случва онлайн“, съветват от Центъра за безопасен интернет.
Експертите препоръчват от най-ранна
възраст на хлапетата да се обясни, че
не бива да дават личните си данни на
непознати, да не приемат срещи и да не
споделят паролите си дори с най-добрите приятели.
На пазара има и програми, които правят снимка на екрана на всеки 15 минути. Така работещите родители ще могат
да следят къде сърфират наследниците
им, когато са сами вкъщи.
Новото лице на жестокостта
Детската жестокост
има ново лице. Обидите,
шамарите, мачкането на
по-слабите не са от вчера.
Информационната революция обаче добави нови,
опасни измерения към агресията, която вече тече
през лаптопите и мобилните телефони. Тормозът
не оставя синини и рани.
Но като всеки невидим
враг е най-страшен. Кибертормозът е по-лош,
защото той притежава
измерения, непознати от
„класическите“ форми на
насилие в училище:
• Тотален - През интернет или телефон обидите
се разпространяват до
много повече хора.
• Анонимен - лесно можеш да се маскираш зад
измислена или чужда самоличност.
• Повсеместен - от него
не можеш да се скриеш
нито у дома, нито при приятели.
• Разкрепостен - хората казват онлайн неща,
които никога не биха казали директно на друг човек.
• Непознат (за възрастните) - те не го познават и не знаят как да му
противодействат.
Момичетата са по-активни в кибертормоза
Момичетата са по-активни
в кибертормоза от момчетата, категорични са училищните психолози. Причината е,
че момчетата предпочитат да
решават проблемите си с юмруци. За младите дами е по-характерно да си разчистват
сметките с интриги, говорене
зад гърба или изолиране на
жертвата. Обичайно девойките, особено в пубертета, приемат това много тежко, защото
в тази възраст признанието на
приятелите е най-важно.
Често в нежните войни
причината е момче, по което
враждуващите тийнейджърки
си падат. Неотдавна момичета
в столично училище се биха
до кръв за сърцето на общия
си любим. Мишена редовно
стават и различните на външен вид, както и тези, които
не носят дрехи и телефони по
модата.
Обичайно тарторките на
женските групички в училище
са „фешънките“ - красиви момичета, които се занимават най-вече с купуване на дрехи, чанти
и други модни аксесоари. Често
слушат попфолк и прекарват
свободното си време по заведенията с такава музика. Обичайно гаджетата им не са съученици, а доста по-възрастни мъже.
Тече и своеобразно състезание
коя ще се появи с по-скъпа
кола или джиесем, разказват
тийнейджъри. Училищните кралици тормозят по-пълните, по-бедните или недобре облечени
съученички. Коронният номер
е да се нахлува в съблекалнята, докато жертвата се готви за
физическо, и да се снима по бельо. След това кадрите се разпращат с емемес, а фигурите
на и без това комплексираните
девойки се обсъждат из цялото
училище. След такива случаи
някои от „фотомоделите“ спирали да посещават занятията, а
други дори били принудени да
се запишат да учат другаде.
Сериал направи гаднярките хит
Насилието чрез джиесеми и интернет
стана особено популярно заради хитовия сериал „Клюкарката“. Лентата следи живота на богати тийнейджърки от
Манхатън, които хващат с мобилните си
камери всяко напиване или изневяра на
конкурентките. Снимките се появяват в
мистериозен блог, около който се въртят
интригите в сериала.
Гаднярките в щатския филм са мечтата на всички тийнейджърки по света
- красиви са, имат невероятни гаджета и
ходят на училище с лимузини. „Клюкарката“ обаче създава грешното впечатление, че за да успееш и да си популярен,
трябва да унижаваш другите непрекъснато“, коментира психологът Мартин Божидаров.
Емо маниаци
си режат вените
Добрата новина от училищните коридори е, че все по-малко са модерни „емотата“. Доскоро последната мода сред
тийнейджърите беше да подражават
на дошлото от САЩ течение емо. Тези
емо младежи (от „emotional“ - бел.ред.)
откриваха тъга, смърт и безнадеждност
във всичко, което ни заобикаля.
Течението беше стреснало сериозно
родители и учители, тъй като проповядваше самоубийства. „Кухнята, ножът,
вените - край на проблемите“ беше девизът на нашенските емота. За капак
философията им повеляваше, че естественото състояние на човека е бисексуалността, заради което не беше рядка
гледка иначе хетеросексуални момчета
да си разменят целувки.
