Когато родителите не се разбират, по-добре да се разделят, пише Ерих Кестнер в "Двойната Лотхен". Това наистина е по-добрият вариант, отколкото формално да запазят семейството заедно с обтегнатите си отношения, уж за да спестят неприятни емоции на детето. Раздялата безспорно е изпитание и за големите, и за малките. Но е по-трудно за децата, тъй като нямат житейски опит и не знаят как да го преодолеят. "Най-добре е двамата родители заедно да уведо-мят децата - съветва известният американски психолог и брачен терапевт д-р Пол Колман. - Това елиминира опасността да чуят различни версии и причини за раздялата. Другото важно предимство е, че се съхранява доверието на децата в родителския авторитет дори когато брачните взаимоотношения се разпадат."
Разводът променя ритъма на живот, затова е от изключително значение да обясните на децата как ще протича всекидневието след раздялата. За да се сведат максимално рисковете от емоционални травми, те трябва да прекарват достатъчно време с всеки от двамата родители. В техен интерес е майката и таткото да запазят добри отношения и да се допълват в грижите.
Пол Колман съветва да съобщите с думите: "От известно време мама и татко не се чувстват добре заедно. Опитахме какво ли не, но все още сме нещастни. Решихме вече да не живеем заедно и да поискаме развод." Децата няма да приемат равнодушно тази новина, ще негодуват и ще настояват за подробности. Добре е да не изтъквате причини, които те не могат да осъзнаят, а да посочите познати за тях факти: "Видяхте колко зле се чувствахме заедно през ваканцията" или "Забелязали ли сте, че татко ви прекарва все по-малко време вкъщи и все повече на работа."
Ако децата знаят за някои специфични проблеми на единия родител (пристрастеност към алкохола например), не се преструвайте, че те не са повлияли на решението ви. Но имайте предвид, че хвърлянето на вина върху единия родител може да ги травмира. А и децата са склонни да защитават онзи, който е подложен на остра критика. Затова кажете: "Да, татко/майка ти има проблем с алкохола и това е причина да поискам развод, но тя не е единствена. И двамата сме съгласни, че повече не можем да живеем заедно."
Ако единият партньор не желае развод, но е ясно, че това е неизбежно, няма смисъл вината да се хвърля изцяло върху другия. В такъв случай може да кажете: "Наистина баща ти не вярва, че можем да оправим нещата, а на мен ми се иска да опитаме още веднъж. Все пак причината да се разделим е, че вече не сме щастливи заедно, въпреки че положихме всички усилия да изгладим отношенията си."
Много семейства се разделят без фактически развод. Необходимо е да уведомите децата за това: "Решили сме да живеем разделени през следващите шест месеца. Ще се виждаме често, а в края на този период ще решим дали ще продължим да живеем заедно или не."
Някои деца понасят промяната сравнително безболезнено, но други могат да се почувстват депресирани и дори да изпитват чувство на вина. И в двата случая напомняйте често, че те не са причина за раздялата: "Майка ви и аз ви обичаме и винаги ще ви обичаме. Решението ни да се разделим няма нищо общо с вас. Просто вече не сме щастливи заедно."
Никога не поставяйте децата "по средата", като ги карате да се чувстват сякаш предават единия родител, ако проявят лоялност към другия, категоричен е Пол Колман. И не ги натоварвайте с непосилни отговорности - "Сега ти си мъжът в семейството. Мама много разчита на теб". Може да възложите допълнителни задачи, но те трябва да са съобразени с възрастта. Не прекалявайте и не забравяйте, че вие сте родител, а те са деца.
Майката и таткото трябва да докажат, че след развода нещата наистина стоят по-добре. Това може да се постигне, като се осигури уютен дом и родителите си помагат в грижата за децата.
Татяна Енева, "Всичко за семейството" в. 24 часа
