СУ "Свети Климент Охридски" Троян

Мария Касимова

Не предизвиквайте “мокър ефект”, не мляскайте и винаги давайте първо дясната си буза

Наскоро едно младо момиче на 24 г. ми каза, че прегръдката е целувката на сърцето. Хареса ми това определение. Защото физическото докосване до един човек, особено когато се случва за първи път, може да изгради около 90% от отношението към него. И как иначе?! Представете си само - едно елегантно допиране до бузата на някого ни дава много информация - усещаме парфюма, аромата на косата, кожата, дъха и дори телесната температура. Само с един малък жест на внимание получаваме куп ценни детайли за човека, които иначе бихме могли да събираме с години.

Целувам ви ръка, мадам!

Както знаете, етикетът се намесва именно там, където междучовешките отношения могат да имат проблем. И каква по-проблемна ситуация от тази да опреш буза в бузата на някого, да целуваш изкусително ръце или вместо с протегната десница за поздрав, да посрещнеш някого със събрани за млясване устни.

Всъщност самото целуване по бузите не е сред най-старите традиции. То е културен феномен от времето на Луи XIV, когато скучаещите благородни дами започнали да го практикуват с единствена цел - да подшушнат важна информация или обикновена дворцова клюка на “когото трябва”. Разбира се, целуването ставало само между дамите - все пак и църквата е имала своите забрани. За сметка на това кавалерите са били длъжни да целуват ръцете на примите, но само при определени условия.

Ръка се целувало само на омъжена жена - в противен случай се приемало за неуважение и открита секспокана. Кавалерът трябвало да докосне с устни мястото на годежния пръстен - безименния пръст на лявата ръка.  Лявата, защото в западната цивилизация тя е тази, на която се поставя пръстенът. Целуването на ръка е уважение към отдаденото на друг сърце и достопочтеността на една омъжена жена.

В следващите столетия този кавалерски акт постепенно отмира, за да се върне с нова сила в началото на ХХ в., и по-скоро с появата на киното. Точно тогава разни красавци в смокинги целуват ръце на прекрасни изтънчени дами на екрана и тази красива гледка става повод модата да се върне със страшна сила.

Днес правилото си остава същото, като не е необходимо да спазвате онази част с непременно омъжените.

Да допрем бузите

Точно такава е съвременната социална целувка. Дали ще се целунете деликатно още при запознанството си с някого и колко пъти е редно да допрете бузи, зависи най-вече от традициите на мястото, в което сте. Франция например е държавата, където целуването по бузите е равносилно на ръкостискане и често просто го замества.

Съвсем нормално е за един местен да се насочи директно към бузата ви, вместо да тръгне да се ръкува. В тази толкова подвластна на етикета страна можете дори да различите кой от кой регион е според броя целувки, които раздава. Парижани определено се целуват по двете бузи, докато в някои провинции млясванията могат да стигнат до 4 - по две от всяка страна.

Във Франция технически погледнато става дума просто за допиране на бузите, като при това не се издава никакъв всмукващ звук или бабешко мляскане. В реда на нещата е да получите своите целувки и на първа бизнес среща, като не трябва да ви учудва и че мъжете също се целуват заедно със здрависването.

Що се отнася до премерената във всичко английска традиция, да не забравяме, че там емоциите са далеч “по-обрани” и навлизането в личното пространство на човек не се толерира. Първият контакт с британец по-скоро би предизвикал здрависване, усмивка и директен поглед в очите. Но не и целуване. На следваща среща обаче целувката най-вероятно ще се появи, като мъжете няма да участват в нея.

Как го правят германците? Знаем от опит и от дебелите книги, че те не обичат глезотиите. Затова няма да е добра идея да се насочите към нечия арийска буза, независимо че познавате достатъчно добре нейния притежател.

В контакта си с тези хора гледайте да не жестикулирате и гримасничите много. Бъдете възпитани и прями и ако не знаете дали е подходящо вече да проявите своята добронамерена славянска душа чрез 1-2 целувки, по-добре не го правете. Просто хванете китката на човека с две ръце или пък го докоснете по рамото - достатъчно е, за да демонстрирате топлотата си към него.

По български

Ние, като типични славянско-балкански души, обичаме да демонстрираме топлите си чувства към някого, като започнем да го докосваме.

Всички онези моменти с тупането по рамото, другарското прегръщане, хващането под ръка са начини да покажем на човека, че го приемаме напълно и се радваме от контакта си с него. Ние сме такива и това не трябва да ни притеснява - просто е добре да обясняваме тази наша национална специфика на хората, за които тя изглежда странна и дори невъзпитана.

По-добре е да подготвим гостите си от чужбина например, че няма нищо странно в това някоя родопска баба ханджийка да им се метне на вратовете на изпроводяк, след като са останали да преспят в къщата  за една нощ.

Както и че обикновеното, стилно ръкостискане без каквито и да било целувки, в България може да се приеме за пренебрежение, недоволство, демонстрация на превъзходство и дори антипатия...

Много пъти сме казвали, че етикетът е начин да се чувстваме удобно сред другите, като направим така, че и те да се чувстват удобно. Това, разбира се, става единствено чрез компромиси. Затова е по-добре да се оставите да бъдете нацелувани от леля хазяйка въпреки малко мокрите  млясканици по бузите ви, отколкото откровено да отдръпнете главата си, за да се предпазите от подобна проява на нежност.

КАКВИ СА ПРАВИЛАТА

Преди да имате контакт с различна от вашата култура, направете си труда да разберете как стои въпросът с целуването. За италианците, испанците и гърците двойното целуване по бузите е класика, но за азиатците е недопустимо.

Най-добре е да целунете бузата на някого, като заедно с това се здрависате.

За да избегнете неприятния момент, в който никой не знае на коя страна да си извърти лицето и в крайна сметка просто кръстосвате носове, научете, че винаги за целуване се поднася първо дясната буза.

Когато мъж целува ръка на дама, трябва да вдигне поглед към очите  в момента на докосването на кокалчетата с устни. Носът в никакъв случай да не се допира до кожата.

Прекалено дългото задържане на бузата до другата буза прескача възпитанието и навлиза в мътната вода на флирта.

Целуване на социални места и с хора, които не споделят интимния ни свят, трябва да е дискретно и тихо. Без примляскване, смукане и пръхтене!

Западноевропейската социална целувка е просто размяна на пудрите - става дума само за допиране на бузи.

Мъжът не инициира целуване на бузата на дама. Това е нейно решение - както с подаването на ръка за поздрав.

Малките деца не се целуват и не се пипат по ръцете. Достатъчно е просто да го докоснете по рамото или главичката, без да настоявате нито да дадете, нито да получите целувка от него.

Целувките между политици се уговарят от протокола, защото на дипломатичен език те значат много. Затова и нашите екскомунистически лидери умираха да се целуват почти уста в уста, показвайки близост. Политически коректните целувки обикновено са съвсем елегантни и са по-скоро част от т.нар. политическа прегръдка. При нея вместо сърцата участва разумът, а при него... прегръдки няма.

Що се отнася до въздушните целувки, те са част от истинската романтика и нямат място в социалните, а камо ли в дипломатическите отношения и поведение. Вместо да ги изпращате, заложете на лекото кимане с глава или просто дискретен поклон. 

 Ако пишете официално писмо на някого, не завършвайте с “целувки” или още по-лошо - “цунки”. По-добре го заменете с “искрено ваш/а”, “поздрави” или “всичко най-хубаво”.

В арабския свят целуването е бързо докосване буза с буза, като жените са напълно изключени от тази традиция.

В случай че някой тръгне наистина да ви целува по бузата, не дърпайте главата си, защото изглежда като резултат от тотална погнуса. Просто отвърнете със същото. Хора сме все пак.