"Кой тук е ялов, че ще се нарича така селото ни?! Роби ли сме? Нищо подобно! Ще променим тая работа, няма никакво съмнение!"

Така се възмущават жителите на някои български селища, не одобрявайки имената им. И, естествено, успяват да постигнат своето.
"Смяната на ойконимите (имена на селища) е продиктувана от исторически събития, а в по-ново време - и от политически. Често е провокирана и от желанията на самите жители, които променят, осъвременяват или доуточняват имената на селата и градовете си", обяснява проф. Анна Чолева, д-р по ономастика (наука, която се занимава с произхода, значението и разпространението на имената) от Института за български език при БАН.

Имената на селищата и други географски обекти са част от културно-историческото наследство на всеки народ. Това, което различава България от останалите европейски страни, е, че у нас селищните имена периодически се променят. Това важи и за някои страни и на Балканите. В Западна Европа обаче имената на селищата не са променяни от Средновековието.

Сериозен проблем имали хората от санданското село Манджово в началото на миналия век. Вярно, хубави гозби въртели домакините там, но само с това да свързват всичките жители, им се струвало твърде прозаично. Затова през 1934 г. името на селото е сменено на Виногради - от лозя. "Истината е, че старото име е било Манчов чифлик. Ч-то е озвучено в дж и оттам идва Манджово, не е свързано с манджа", обяснява проф. Чолева.

По сходни причини, свързани с честолюбието на местното население, е променено и името на радомирското село Празноглавци.

От 1919 г. то се нарича Светля по името на реката от района. Махала Празноглавци обаче има и в Благоевградско. "По предание прякорът бил даден от турците, защото, когато веднъж дошли в селото, хората напуснали къщите си и се скрили в гората", казва специалистът.

През 1935 г. сливнишкият Манаф чифлик е променен в Начево на името на местен жител. Манаф има много значения, едното е турчин, а разговорно значи полово извратен или развратник.

Трънското Яловица пък е преименувано на Еловица, но старите записи казват, че жителите имат право да негодуват. Най-старият запис за това селищно име е Еловица (от ХVIII в.), което идва от ела. Местните се страхували обаче да не си помисли някой, че там има нещо ялово, неплодородно.

Чувство за достойнство проявили през 1951 г. и живеещите в петричката махала Робово. Нарекли родното си място Волно. Всъщност става дума за старинно лично име Роб, което няма нищо общо с робството. Махала Робовци има и в Габровско, но там не са правили опити за промени, казва проф. Анна Чолева.

В радомирската Проваленица нямат залитания към промени. Там хората знаят, че значението на селото в никакъв случай не е свързано с провал. Смисълът е географски. Проваленица значи, че земята пропада. На много места е имало извори и земята е била провалена от много вода. Това са стари значения на думите.

Едно старинно българско име на село Мисловщица по комунистическо време през 1950 г.  е заменено с Велиново на името на партизанина Велин Ангелов от същото село.

В днешно време не се образуват селищни имена с наставка "-щица". А старото име на селото е с тази наставка по изчезналото лично име Мисло, което идва от мисъл.
Чокльово пък (в основата на селото е старинно лично име, отбелязано още през ХVI в.) през 1951 г. жителите заменят с Байкалско. Идеята да именуват селото си на най-дълбокото езеро в света им дава Чокльвото блато на тяхната територия. Промяната е била толкова желана, защото местното население е схващало селищното име като чуждо. А всъщност тук е извършена замяна на старинно българско име с ново, което е чуждо.

Част от селищните имена са възникнали от роднински термини като вуйна - Уйно, от леля - Лялинци, от невеста - Невестино.

Първенство по промяна на имената си от градовете води сегашната Монтана, която ни напомня на името на американския щат. Причината е, че там има останки от римската крепост Монтанезиум. Първото име е Кутловица - от кутел, според географските особености на терена. След това става Фердинанд. Причината е, че монархът често ходел да ловува по тези земи. Следва Михайловград на името на убития през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов.

Името на град Дупница е променяно 2 пъти по административни причини. Дупница е с името Марек от 1949 до 1950 г. от псевдонима Марек на революционера от съпротивата Станке Димитров. От 1950 до 1992 г. е вече Станке Димитров. След това е Дупница, възникнало от разположението на селището, което се намира като в дупка, заобиколена от високи ридове и планини.

От 1949 до 1962 г. Перник се е казвал Димитрово на името на Георги Димитров. В едно от селата от бившия Пернишки окръг - Ковачевци, е живяло семейството на комунистическия вожд.

"Племената, които най-продължително време са населявали нашите земи и са установили гъста мрежа от селища, са траките. Съществуват писмени данни за селища от времето на римската епоха. За разлика от траките римляните като завоеватели изграждат само градове и крепости, обединени чрез техните прочути римски пътища. Градовете, които са съществували по това време, вероятно са били изградени чрез преустройство на по-стари тракийски селища: Сердика, Пауталия, Скаптопара", обяснява проф. Чолева.

След заселването на славяните по тези земи и създаването на българската държава през VII век настъпват някои изменения в селищното устройство. Според византийски източници на нашата територия имало както неукрепени селища (села), така и укрепени (градове). Селищните имена от този период са предимно от българо-славянски произход. Характерна черта за средновековната селищна система в България е изграждането на много манастири и манастирски селища. Те са били самостоятелни феодални владения със своя юрисдикция. През XIV век при царуването на царете Иван-Александър и Иван Шишман манастирите и манастирските средища имат най-голям разцвет. При попадането под чужда зависимост голяма част от названията се променят от завоевателите. От XIV век и досега преименуването се извършва по административен път. То се оказва абсолютно задължително за някои от страните, разположени на неспокойния Балкански полуостров. След войните в началото на XX век селищата с българско население в Егейска Македония, Югоизточна Тракия, Одринско са подложени на разрушения, последвани от незабавна смяна на българските селищни имена. Там, където едно време са живели българи, имали са селища, тези селища са имали български имена, те незабавно са сменени, а на юг от България те са заличени. След Освобождението през 1878 г. българската администрация съвсем естествено заменя турските названия с по-стари български. "Периодът на османското господство се характеризира с разруха и занемаряване на вече съществуващите градове и земеделски поселения. Дворците са разрушени, част от селищната мрежа - също, а имената са заменени с турски", обяснява специалистът. През турското робство някои селища са имали по две названия - турско и българско. Например Бали ефенди - Юкари баня /Горна баня.

Голяма вълна на преименувания има през 1934 г. След идването на власт на комунистическия режим през 1944 г. част от селищните имена са променени. Масово се назовават на партизани, партийни дейци и ятаци. След 1989 г. има възстановяване на някои старинни български имена на селища.

Хуй Иван минава през Хуйвен, за да стане Иваново

Гагаузко село в Североизточна България през вековете се е казвало Хуй Иван. На турски думата хуй значи характер, обяснява доц. д-р Георги Митринов от Института за български език на БАН. Според преданието Иван трябвало да избере дали да даде на насилника вярата, или езика си. Предпочел езика. На името на Иван след това наричат селото. До 1934 г. варненското село се нарича Хуйвен, след това - Иваново.

Според жителите на родопските гоцеделчевски села пък в Доспат "оставят дост на патя", което значи "оставят приятеля на пътя", т.е. не са гостоприемни.

Родното село на доц. Митринов Славеино, Смолянско, вече е Славейно. Старото име е Карлуково. Това е село с големи традиции в революционната борба в Родопите и борбата за църковна независимост. Жителите поискали промяната с писмо до Министерския съвет.

Бай Васил Василев показва, че истинското име на селото е Научене, макар че в момента има две табели на входа.

В Научене няма нито училище, нито учени

Едни го знаят като село Научен, за други е Научене.

Намира се в община Нова Загора. В него живеят 132 души и всички те държат ударението да пада върху първата сричка в името на тяхното село, макар това да противоречи на нормите в книжовния български език.

"В нашето село не са се раждали известни учени, от 1970 г. дори нямаме свое училище. През годините бе съборена и старата школска сграда", разказва кметският наместник Николай Русев.

Историята на необичайното име Научене се оказва доста неочаквана. Според секретаря на кметството Гергана Митева - някогашна учителка, някъде в средата на XIX в. или дори по-рано селото им било п на изток в местността Аланкьой.

Местните българи били непокорни и под ръководството на някой си Балабанлията решили и ограбили турската хазна по пътя от Сливен към Цариград.

Идеята им била с парите да се въоръжат и да тръгнат да се освобождават от турско робство.



Въстание така и не вдигнали, но за отмъщение турците опожарили селото и прокудили останалите живи негови жители да го построят на ново място.

А когато се разчуло за изгореното село и пътниците по пътя от Пловдив към Сливен спирали да питат защо е опожарено Аланкьой, местните турци им казвали: "Гид йоренме!" (иди да научиш - от турски)

Така на новото си място селото станало Юренлик, после и Юрене. Докато през 1906 г. с царски указ превели името на български - Научен. След преврата на 19 май 1934 г. с нов указ от 14 август 1934 г. селото става Научене. Бай Васил Василев обаче разказва историята по друг начин: "Когато нашите обрали хазната и турците опожарили селото, викали за назидание: "Сега научихте ли се да крадете, научихте ли се?!" Оттам идва и това Научен", категоричен е възрастният мъж.
По-дългото име много време не придобива популярност, дори и в годините на социализма предпочитали по-краткото Научен и дори в официалните документи селото фигурира така. Чак след като България влиза в ЕС, се сетили, че истинското име на Научен е Научене и започнали да го налагат.

Затова в старите паспорти пишело Научен, в новите лични карти - Научене. Пътни табели и с двете имена има сега на входа на селото откъм Каменово, но скоро щели да махнат старата.

Делчо от Държава махна флаговете на България и ЕС от двора си, бил отчаян

Допреди 2 г. дворът на пенсионирания военен старшина от чирпанското с. Държава Делчо Донев бе истинска атракция - върху два пилона, високи по 5 м, се развяваха гордо знамената на България и на Европейския съюз. Като символ и на държавността, и на европейската солидарност.

Сега ги е свалил, махнал и пилоните. Както сам обяснява - от отчаяние.
"Виждате какво става в България, членството ни в Евросъюза не ни донесе онова добро, което очаквахме. 4 години не мръднаха пенсиите ни, а сега новите управляващи започват като старите - колко лоши били предишните", обяснява своеобразната си форма на протест стопанинът.



Навремето Донев разказваше, че българското знаме вдигнал през 1992 г. - веднага щом се върнал от Стара Загора да живее на село. А синия флаг на Европа със звездите - 2 месеца преди да приемат България в ЕС, защото бил оптимист.

Сега съжалява, че някога броил по 8 лв. за знамената.

На 11 юни Делчо Донев навърши 76 г. "Роден съм 5 дни преди Симеон Сакскобургготски. Някога мама се надявала да роди едновременно с царицата, че да получи някаква награда, ама съм избързал... То и царят нищо не направи за народа, само си взе имотите. Ако питат мен, политиците да направят една обща партия и да работят заедно за България, ама не става. Все се карат, потънали в корупция", реди Делчо Донев. Той е един от 120-те жители на селото с гръмкото име Държава. През 2007 г. местните му честваха един век, за тържеството опекоха 1200 кебапчета. На шега тук казват, че със своите 120 жители Държава може да претендира за най-малката държава в света, по-малка и от Ватикана. На сериозно припомнят, че навремето селото им се наричало Чифлик махле.


Но местните първенци се престрашили и поискали от княз Фердинанд да го прекръсти на Държава. А повод им дал преди това губернаторът на Източна Румелия Александър Богориди, който минал оттук на път за Хасково и впечатлен от видяното, възкликнал: "Какво голямо село, цяла държава!"

След като бай Делчо свали своите флагове, единствено в Държава остана българското знаме на входа на кметството. По закон флаг трябва да се вее и пред училището, но от 1970 г. в това село няма.

Кръстили Целина на "Разораната целина" на Шолохов

В днешната читалищна библиотека на чирпанското с. Целин има около 1600 тома книги, но го няма романа "Разораната целина" на Михаил Шолохов, на който е кръстено селото.
Парадокс или закономерност?

"Преди повече от 25 години селската библиотека изгоря. Започнахме да я възстановяваме през 2005 г. с дарения, с помощта на спонсори и с пари от субсидии за читалищна дейност, но в това време вече романът не бе актуален", обяснява кметският наместник Иванка Митева.

Но в началото на 50-те години на миналия век, когато в Чирпанско масово създават текезета, книгата е актуална и още как! Някъде кооперирането на земята може и да е вървяло гладко, но в Куза, както се е наричало някога с. Целина, няколко по-заможни семейства се опълчили на тогавашната политика. Дори се вдигнали с брадви и вили да бранят земята си.



Е, успели само с около година да забавят създаването на местното ТКЗС, но бунтът им дал повод на дългогодишния учител и школски директор в селото Иван Димитров, активист на БКП, да възкликне: "Ами при нас стана като в "Разораната целина" на Шолохов!"

След което не било трудно да се досетят, че могат да заменят чуждоезичното Куза с Целина.

Като ударението е на последната сричка, в противен случай се получава наименованието на зеленчук, известен по този край повече като керевиз.


"Сега землището на Целина е около 8000 дка и нямаме нито едно необработвано място", гордее се кметският наместник Иванка Митева. Тя забелязва и един парадокс - докато навремето в селото имало противници на кооперирането на земята, днес собствениците и наследниците на нивите в "целината" предпочитат да стоят в тукашната земеделска кооперация. За разлика от другаде в Целина арендатори няма.

"Миналата година дадохме рента по 95 кг зърно на декар, тази се надяваме да са по 100 кила", казва председателят на кооперацията Петко Славов.

Негова гордост е комбайнът, който купили неотдавна и с него ще зажънат за първи път след десетина дни.

"Струва 328 хил. лв., ще го изплатим с наши средства до края на 2014 г.", категоричен е председателят.

Така, както изплатили новия трактор, модерната сеялка, тороразпръсквача и плуговете от същата марка.

Бедни са в Беден, но не се отказват от селото

"Трябва да сте много бедни, щом и селото ви така се казва."

Това най-често чуват жителите на девинското с. Беден.

"Абе не съм имал вид на дрипав, ама все ме нарочват на беден, когато сляза надолу към вътрешността на страната", казва бай Лазар, един от беденци.

Хората тук си спомнят как в далечните години, когато комуникациите били лоши, моми от други села не искали да се женят в тяхното, защото си представяли, че е голяма мизерия.

Местните разказват как през 60-те години в единствения окръжен вестник се появява статия, чиято едничка цел е да покаже напредъка в мисленето на хората и трудовите постижения. Журналистът обаче сложил заглавие: "Беден в миналото и сега."

Заглавието, поставено на челно място в партийния официоз, разгневило и жителите на селото, и партийните началници, които ревнали, че през социализма въобще не може да съществува бедност и дори нарочили автора на статията Емануил Консулов за провокатор.

Човекът се оправдал, че не е имал намерение да громи обществения строй, а напротив, искал да изтъкне напредъка.



Покрай вестникарската история започнала общоселска дискусия дали да не се смени името на селото.

"Дискусията, подета от ОК на БКП, целяла селото от Беден да се преименува на Изгрев. Затова обаче трябвало жителите му да склонят и да приемат новото име", казва Дамян Митев, който сега е секретар в кметството.

Имало хора, които искали да стане Изгрев, но болшинството настоявали селото да е Беден. След месеци управляващите решили да не трошат хатъра на тези, които били "против", и оставили Беден.

"Щеше да е срамота. Едно от най-старите селища сме в района името идва от крепост над Беден", казва кметът Румен Каров. Той е бил 34 г. учител в родното си село.

Над Беден има крепост, която се нарича "Беадност", и след граматическите реформи и за удобство в произношението се е оформило названието Беден.

Крепостта се споменава за първи път в документ на византийски хронист от XIV в. и по-точно от 1344 г. Цар Иван Александър е получил от византийската царица Ана Савойска, която управлявала от името на сина си Иван Пети Палеолог, 8 крепости на юг от Пловдив. Сред тях била и тази над Беден.

Дарението е заради оказана помощ от българския цар в битката срещу сепаратора Иван Кантакузин, който се обявил за император на Димотика.

Тази теза за произхода на името е заложена и от професора в СУ Сергей Герджиков, който е роден в селото и издава книгата "Богатствата на Бедан".

Освен популярния преподавател от селцето има много лекари, учители, инженери, пръснати из цялата страна.

Най-популярният беденец безспорно е световноизвестният пианист Юри Буков, чиито корени са от селото. Някога част от братята на фамилията Букови, подгонени от турците при масовото помохамеданчване, се изнесли в с. Брестовица, за да спасят вярата си, а друга част останала в селото.
На Юри Буков, който прекарва почти целия си във Франция, родът е в Брестовица. Пианистът е сред най-големите дарители на местното училище и библиотеката.
Беденци търкалят и други обяснения защо им казват така. Едното е, че произходът идва от "набеден". То е станало след набеждаване на влиятелен мъж от селото, който при кражба на мома е бил набеден за извършител, пък той не бил действителният крадец на булката.

Трети твърдят, че наоколо просто си е беднотия.

"Това и да не е вярно, е на път да стане. Кризата и държавата ни накараха да отговаряме на името си. Тук за последните години не е вложен нито лев. Закриха училището, всички цехове хлопнаха кепенци, отказаха ни проект за канализация", казва кметът.

Според неговите сметки от 460 жители 200 са пенсионери, и то на социална пенсия. Тези, които могат да работят, са в чужбина или сменят работата си - лятото са на морето, зиме - на Пампорово.

Десетина къщи рухнали, а сега са направили списък с още 10 да се съборят, защото са опасни.

Иначе прекрасната природа е оценена от варненски строителен предприемач, който е направил 5 къщи, още 4 са реновирани за туристи от други бизнесмени.

Англичанин спретнал една и закупил още 2 къщи, а германец, който идва да почива в Беден само през лятото, също има собствен дом.

Беденци си обясняват интереса към селото с близостта им до Девин и Пампорово, с чистата природа и с близостта на беденската минерална вода.

Топлата и лековита вода извира в долния край на селището. Тя е със 76 градуса топлина и е с дебит от 12 л/сек. Водата от Беден е закарана в Девин чрез водопровод.
"За чужденците е добре, за богатите - също, но ние тук сме си бедни", казва Теодора Генчева.

Тя е бременна и цяло село е вторачило очи в нея, тъй като нейното ще е единственото бебе за годината в селцето.

Миналата година пак е имало едно-единствено бебе за цяла година в Беден. "Мъжът ми работи в гората, превозва трупи, за да е наблизо и да ми помага.

Първото дете го отгледахме на морето, като всички млади в селото и ние работехме там. Сега няма как. Работих миналата година, но ми даваха 200 лв. и се отказах", казва
Теодора.

Делиш всичко на 10 и това вече е Беден, разясняват мъжете, насядали на пейка в очакване да отвори кръчмата.

Става въпрос за добивите от картофи, които са паднали над 10 пъти за 10 години, за кравите, които от 120 сега са 10 и за овцете от хиляди с десетина стада вече са под 100 бройки.

"Земята на селото пустее. Тук е имало микроязовир и хиляди декари са се поливали. Към днешна дата има едва трима регистрирани земеделски производители", обобщава кметът Каров.

Година след година затворили врати цеховете, които са изхранвали хората в Беден - цехът към ВМЗ-Сопот, със 100 работници, които се трудили на 2 смени, шивашкият цех с 30-ина работни места и цехът за обработка на скариди на "ПАЛ фиш" с 20 души.

Сега единствените работни места са на кмета, секретаря, библиотекаря и шефа на пощата.

Комисия към президента именува обекти и населени места

Президентът има право да преименува и да дава названия на обекти от национално значение. Преди това обаче комисия пресява предложенията.

Нейни членове са проф. Боян Биолчев, бивш ректор на Софийския университет, проф. Иван Еленков, доц. д-р Красимира Алексова от Катедрата по български език на Алма матер и доц. Александър Костов, директор на Института за балканистика с Център по тракология при БАН.

Наскоро инициативен комитет изпрати предложение до комисията към президента град Първомай да се нарича Борисовград.

Не ставаше дума градът да бъде кръстен в чест на Бойко Борисов, а да си върне старото име, което носел до 1946 г.

Инициативният комитет имал претенции към 63 селища с имена на партизани, революционери или свързани с комунистическото минало. Сред тях са селата Партизани, Пауново, Сандански, Септември, Септемврийци, Велинград, Смирненски, Стояново, Антон, Антонов, Байкал и др. Те предлагаха да се върнат старите имена преди преименуването през 50-те години на миналия век.

Президентът Росен Плевнелиев е издал указ за наименуване за над 535 обекта на Антарктида.