Всеки родител иска да даде възможно най-доброто възпитание на детето си. Но много майки и бащи имат диаметрално противоположни схващания. Единият например смята, че е полезно то да бъде оставено само да взема решения и да греши, другият държи на всяка цена да преотврати неправилния избор. Различията във възпитателните методи стават особено осезаеми в изпълнения с катаклизми период на пубертета. "Вместо постоянно да спорите за разминаванията си, ги превърнете в плюс. Няма как да уеднаквите вижданията си, ако не сте го направили досега. Но пък може да научите детето си да възприема света от две различни гледни точки. Така ще изградите у него гъвкаво мислене, умение да се приспособява към разнообразни ситуации, способност да разбира различните от него - качества, които малцина притежават в достатъчна степен", пише американският психолог Карл Пикърд.
Повечето семейства, обяснява той, са съставени от хора със сходно мислене, чиито възпитателни методи се припокриват. Естествено е, когато пораснат, децата на тези майки и бащи да заприличат на тях. Недостатъкът на този тип възпитание е, че така се изграждат твърде праволинейни личности, чиито сблъсъци с инакомислещите могат да бъдат доста болезнени.
Различно е положението на пуберите, израснали в семейства, в които съществува разминаване между възпитателните методи на родителите. Детството и юношеството им преминават по-трудно, защото постоянно се лутат от една крайност в друга, чудейки се чия гледна точка е по-правилната. За сметка на това, когато пораснат, те стават доста приспособими. Обикновено избират професии, в които се налага да общуват с всякакви хора - психолози, актьори, журналисти, юристи, учители, социални работници.
Ако и вие сте от родителите, които не могат да се разберат за възпитателните методи, които да прилагат, е добре да се вслушате в препоръките на Карл Пикърд.
- Обсъждайте всеки проблем поотделно, вместо да генерализирате.
Случва се например майката да иска да изпрати през ваканцията пубера
при родителите си, защото смята, че и те трябва да участват във
възпитанието му. Мъжът й обаче дори да не иска да чува за тях, тъй като е
убеден, че детето трябва да слуша само два авторитета -него и жена му.
В такъв случай спокойно обсъдете въпроса в присъствието на пубера.
Помислете какви ще са плюсовете и минусите за него, а не за самите вас,
ако погостува на баба си и дядо си. Решението, което вземе
семейният съвет, важи само за конкретния случай. Ако прецените, че сега е удачно детето ви да замине, това съвсем не означава, че оттук нататък ще прекарва всеки свободен миг с възрастните си роднини. - Приемете, че няма идеален възпитателен метод. Колкото и парадоксално да звучи, често хора, възпитавани по различни начини, изграждат сходни характери. Затова преценете кои принципи действат най-добре върху собственото ви дете и се придържайте най-вече към тях.
- Бъдете коректив, не опонент на половината си. Щом разсъждавате различно, ще ви бъде много по-лесно да забележите пропуските на партньора си. Посочвайте му ги спокойно и аргументирано, но никога пред детето. Може да си позволите да критикувате конкретни действия на съпруга/та си, но не и характера му като цяло. Бъдете готови на свой ред да приемете критиките му/й.
- Има и друг вариант - да си разпределите семейната територия.
Майката например може да отговаря за въпросите, свързани с обучението
на тийнейджъра, без бащата да й се меси. Той пък може да му дава насоки
за социалните изяви. Този вариант е трудноизпълним, но пък доказано
действа. В семействата, в които се прилага, пуберът не се раздвоява в
мисленето си, защото знае, че има по един
безспорен авторитет във всяка област и трябва да се съобразява с него. - Отстоявайте принципите си. Не бива да се отказвате от мнението си, само защото се страхувате, че ако не угодите на тийнейджъра, той ще започне да предпочита другия си родител и неговите методи.
- Единият от вас неизбежно ще се превърне в ролеви модел. Имайте предвид, че пуберите несъзнателно имитират родителя от своя пол. Затова дъщерите са по-склонни да приемат възпитателните методи на майките си, а синовете - тези на баща си.
- Потърсете външна гледна точка. Може да се обърнете за съвет към роднина, приятел или психолог, ако упорито не успявате да се разберете по даден въпрос. Все ще се наложи единият от вас да отстъпи. Но няма защо да се ядосвате - нали го правите в името на детето си.
