Американската психоложка Алисън Пезаноски-Браун предлага система, с която да преодолеете бариерата
Kаквото и да направите, каквото и да кажете, тийнейджърът все изглежда отегчен. Обикновено родителите нямат нищо общо с тревогите му, защото той вече си има отделна вселена, пълна с приятели. Все пак е добре да знаете какво се случва в живота на детето ви. Не от любопитство, а защото то все още има нужда от помощ и напътствия. Предлагаме ви пет начина неусетно да го накарате да проговори и да подобрите общуването си. Системата е разработена от американската психоложка Алисън Пезаноски-Браун.
1. Използвайте неговите кодове. Съвременните пубери са на "ти" с всякакви технологии. Затова, вместо за пореден път да четете конско, по-добре си задръжте думите, а когато синът или дъщеря ви излезе, драснете съобщение по фейсбука, имейла или пуснете есемес. Кажете онова, което ви мъчи. Не прекалявайте обаче с онлайн общуването, за да не станете досадни. Само от време на време пишете "Обеща да се прибереш в 10 вечерта". Често изпращайте прикачени файлове с интересни публикации или снимки, детето ви ще ги оцени.
2. Измислете си аватар. Също както пуберът има алтер его, т.е. втора самоличност в електронните игри, така и вие може да си създадете друг житейски образ. За разлика от самите вас, тази втора личност не дава съвети, не изказва мнения, не съди. Просто слуша и говори обективно.
3. Играйте заедно. Може да е шах, волейбол, баскетбол, тенис, карти, онлайн игри. Докато се състезавате, неусетно ще водите и непринудени разговори на всякакви теми.
4. Техниката "Светофар". Вместо да се мъчите да изтръгвате признания от детето си, го оставете да събере мислите си, да ги подреди, да прецени какво може да ви каже и какво смята да ви спести. Измислете си сигнал. Когато иска да поговори с вас, нека залепи зелено кръгче на вратата на стаята си. Предпочита ли да мълчи, нека да е червено. Иска ли да отложи разговора за по-късно, оранжевото върши работа. Така пуберът ще разбере, че не се месите в живота му, но сте винаги насреща, ако реши да сподели нещо с вас.
5. Съобразявайте се с психиката му. Тъй като в тийнейджърския организъм се наблюдава хормонален дисбаланс - той расте твърде бързо, а мозъкът още не е съвсем оформен, е възможно детето ви да не може дълго време да задържа вниманието си върху един въпрос. Затова не се отнасяйте към него съвсем като към възрастен. Ето няколко техники, които ще ви помогнат:
- Задавайте отворени въпроси. Вместо да го питате как се чувства, кажете "Чудя се дали не се е случило еди-какво си".
- Винаги го гледайте право в очите. Пуберите са изключително чувствителни към невербалните сигнали и веднага долавят кога не им посвещавате цялото си внимание.
- Не омаловажавайте проблемите му. За вас те изглеждат елементарни, но за него са много съществени, понеже за първи път в живота си се сблъсква с подобни ситуации.
