23-годишна индийка страда от изключително рядко заболяване, което е причина тя да спи в продължение на дни и понякога месеци, а най-дългият й сън е бил в продължение на 59 дни, пише "Дейли мейл".
23-годишната Имаарл Дюпри страда от синдрома на Клайн Левин, наречен "Синдрома на спящата красавица", от който страдат само 1000 души в целия свят, като 70% от тях са мъже.
Заради състоянието си, Имаарл може да стане невероятно сънлива без никаква видима причина. Тя изпада в подобни на сън трансове, става раздразнителна и дезориентирана, и има желание да поглъща огромни количества храна.
"Синдромът на спящата красавица" се характеризира с периоди от денонощия с повече от 20-часов сън, като продължителността на "сесиите" е от няколко дни до няколко седмици.
Засега няма лек за това състояние, основното лечение се изразява в грижите на любимите хора у дома.
"Състоянието ми стана наказание и за семейството ми, и за мен. Не знам как щях да се справя без тях", казва Имаарл.
Майката на момичето казва, че всеки път, когато събужда дъщеря си, за да яде или ползва банята, тя е съвсем друг човек: "Имаарл я няма, тя е някъде другаде, заменена е от малко дете. Стресиращи времена."
Първото проявление на болестното състояние е през 2008, когато 18-годишната тогава индийка спи в продължение на 10 дни след семейно събиране.
Момичето посещава лекаря си, но той определя състоянието й като "типично поведение на тийнейджър". В крайна сметка минават години, докато точната й диагноза бъде определена.
Въпреки състоянието си, Имаарл е успяла да се дипломира. Тя е завършила Психология в Голдсмит, Лондонския университет. Да води нормален живот за нея не е било никак лесно, но е била крайно решена да завърши и да даде повод на майка си и сестра си да се гордеят с нея.
Имаарл вече различава кога идва "сънният период":
"Сякаш си под анестезия. Ту си в съзнание, ту не си. Можеш да почувстваш как идва."
"В продължение на две години нямах пристъпи, мислех си, че вече всичко е свършило", надявало се момичето.
За съжаление обаче болестта не е излекувана. Но въпреки това Имаарл заявява:
"В ежедневния си живот съм щастлив човек и не искам синдромът да ме превземе. Не знам какво ще се случва в бъдеще, но искам да остана позитивна."