Думата, за която избрах да пиша, е Канатица. Сега се върни и я прочети отново, по-внимателно този път, защото е важна. Как те кара да се чувстваш? Дава ли ти усещането за нещо древно и сакрално? Предполагам, че не е част от твоето ежедневие, но е голяма част от моето.
Научих думата от мой приятел, като в началото беше просто интересно звучаща думичка, каквото е и за теб в момента. Постепенно наредих и други думи покрай нея, все такива. Не разбирах значението им, нито традицията. Мислех си, че са красиви символи, украшение за дрехата. Оказва се, че са много повече от това. Интересът ми към везбата се пробуди, след като видях как се бродират облеклата, много преди да започна работа там. В началото беше любителски, след което нарасна и сега работя това. Започнах да чета книги за българската везба, нашите традиции в това изкуство и за символиката. Символът е бил молитва, а везбата – вселена от знания. Дедите ни са вярвали, че сътворяването на образи върху текстил влияело върху душата ни. Думата „текст“, произлиза от латинската
дума „textus“ и означава езикова форма на писмено или устно произведение. Ако се заиграем с думата ТЕКСТил, разбираме, че платът е тъкан от думи. Интересно е, че и при бродирането посоката на повторение на бодовете е от ляво на дясно, сходна с писането.
Както споменах вече, символите са молитви за защита, плодовитост, щастие, благоденствие и други. Разбираме това не само от символа, но и от вида на бода, използваните цветове, повторението и ритъма.
Думата Канатица е в женски род и в геометричната й структура има символ за утроба. Съдържа в себе си и идеята за начало, зачеване и раждане. Тя се състои от два маказа. Това са два огледални триъгълника, които се докосват при върха на катетите. Народът ни е нарекъл това „годеж“. За да се превърне в „сватба“, триъгълниците трябва да са един в друг и с върховете си да образуват ромб, който е основата на традиционното семейство, а в образния език на символите ромбът илюстрира утроба. В българската традиция с появата на поколение – а това е илюстрирано с два по-малки триъгълника от двете страни, канатицата вече се нарича „семейство“. След Канатицата идва Голямата канатица, или Род. Това се случва, като към основната фигура на „семейство“ се добавят още два малки триъгълника. Тази фигура е символ за нарастващото семейство. Когато поколението е създало поколение, то е осъществило своята мисия на земята. Разрастването на рода достига най-високата си точка при Великата канатица. Този елемент символизира рода, достигнал до единно цяло на по-високо ниво – Народ. Елементи, от които семейството и родът са неразделна част.
След като опознах този символ, започнах да изучавам българското везбено изкуство като едно цяло, а наред с него и традициите. Минах през фолклорните области, запознах се с характерните за тях техники на везане и обичаите. Стигнах до заключението, че нашите деди са пазили огромно знание за света и са се обличали в него. В днешно време гледаме на шевиците като на красив спомен за миналото, но всъщност те са били ориентир за хората. Везаната дреха разказвала за местопроизхода, възрастта, пола и семейното положение на носителя. Тя показвала също и материалното и социално положение. Научих се да разчитам тези украшения, доколкото мога, също така и да им придавам нов смисъл, както правели везбарките преди. Везбата е изключително трудна за разчитане, поради всичките нейни елементи. Например две шевици могат да се различават съвсем малко. На външен вид са почти идентични, но символиката се променя значително. За мен е непонятно как в миналото тези неуки хора са ги разчитали без проблем, а ние се опитваме с години. Заради тяхната комплексна същност няма много информация. Лично аз съм забелязала, че повечето книги съдържат схеми на шевици, готови за бродиране, или само снимки на шевици, без никакво описание.
Според мен това изкуство е важно за нас като народ и трябва да се изучава. Тези традиции и символи ме карат да се чувствам наистина горда с моята народност, родина и национално минало. И се надявам да съм пробудила и твоя интерес. Нека опазим тази красива традиция заедно.
Ивана Николаева, 12.а клас
