*****
– Не съм я чувал тая дума "кър".
– Това е широка дървена лопата, с която вадехме хляба. След това ходех до изворчето за вода. Стъпвах внимателно по камъните, защото гуцаха.
– Какво са правели камъните?
– Клатеха се. Имах само едни навуща и се надявах да получа хабер, че ще ми купят нови.
– Бабо, пак не те разбрах.
– Чаках някой да ми каже. Това значи да получиш хабер. Забравих да ти кажа, че над къщата ни често летеше карагуй.
– Но какво е карагуй?
– Това е граблива птица. Хайде, стига толкова за днес. Друг път, като дойдеш, ще ти разкажа за мегдана и седянките.
Нямам търпение да слушам разказите на моята прабаба.
Йордан Иванов, 4.а клас
*****
Цял ден баба и дядо превиваха гръб в прахоляка. Изкопаваха барабоя, а аз го диплех в щайгите. Беше доста морно и задушно. Често надигахме манерката със студена водица. По икиндия свършихме. Натоварихме стоката и бавно тръгнахме за вкъщи. Слънцето преваляше вече зад корията. Бях каталясала, но трябваше да помогна де приберем реколтата в одаите. Седнах на сайванта да си почина и неусетно съм задрямала. Баба едва ме събуди да хапна. Преместих се на одъра и заспах дълбоко.
Това беше моята случка като бабина помощница.
Марая Маркова, 4.а клас
*****
До бозаджийницата имаше едно мостче, аз обичах да си взема симида и да отида до мостчето, за да слушам ромоленето на поточето.
Неда Баева, 4.а клас
*****
Моята дума е "връшник". Аз я научих от баба и дядо.
Връшник означава уред, с помощта на който се пече хлябът в огнището. Слага се питката в загрятото огнище и се захлупва с връшник. Върху него се слага жарта, която е изметена от огнището, за да се изпече отгоре питката.
Йоана Краевска, 5.а клас
*****
През лятната ваканция често посещавала баба Радка, минавала по тесния калдъръмен друм, за да стигне до бабината къща. В този момент баба Радка държала в ръцете си тежък, дълъг метален предмет и с него чукала боба, за да приготви за обяд от онези, вкусните сарми с чукан боб, в също толкова интересен предмет, но направен от дърво и наподобяващ тясна, дълбока купа, наречена чутура. Аз до този момент си мислех, че чутура означава глава, а то какво било…
Трябва да призная – тези думи са интересни, някои от тях съм чувала, но не ги използвам, но се радвам, че се докоснах до тях чрез спомените на баба и леля!
Скарлет Филипова, 5.а клас
*****
През лятото посетих Етнографски музей „Етъра“. Там видях дървен плуг. Под него пишеше, че е бил теглен от коне и с него са се орали нивите.
По-нататък видях паламарка и сърп. Разбрах, че някога класовете жито са били захващани с паламарка и отрязвани със сърп, за да се направи ръкойка. Повървях още малко и видях нещо, което приличаше на шейна с остри камъни под нея. На табелката пишеше, че това е диканя. Тя се е теглила от коне върху ръкойките, за да се отдели зърното от сламата. После видях голяма водна мелница, в която между два воденични камъка са смилали зърното на брашно.
Един човек изработваше дървени корита. Попитах го за какво служат и той ми отговори, че това са нощви, в които се меси хлябът.
Накрая от пекарната си купих прясно опечена питка. Замислих се за хората едно време, как са се трудели, за да имат хляб на трапезата си.
Паламарка, сърп, ръкойка, диканя, нощви – все стари думи, които вече не срещаме, а са били толкова важни.
Матей Полендаков, 5.а клас
*****
Сгледа е интересна дума. Тя означава, когато някой момък оглежда мома за женитба. Младите мъже често водели своите избраници при родителите си, за да получат тяхното одобрение и благословия да вземат тази мома.
Думата аслъ в края си завършва с Ъ, но още от малки сме чували, че в българския език няма дума, която да завършва на Ъ. Думата е с турски произход и означава – наистина, действително, всъщност. Аслъ е също често срещано турско женско име.
Ето и няколко изречения, които ще ви объркат: Един авджия отишъл до един гьoл и се скрил зад един ботур и видял крокозъба свиня. Двама бръмбазъци били адаши и много ги било яд‚ че са фарфалаци. Един момък не успял да сколаса да откъсне гюл за неговата мома.
Преслав Якимов, 5.а клас
*****
Гюл. Тази дума научих, когато баба каза: "Гледай какъв хубав гюл!". И като видях, че държи роза, разбрах, че е "роза".
Демек. Тази дума прочетох в една книга. В речника пишеше, че означава "значи".
Дилаф. Тази дума научих, когато вуйчо ми каза: "Върви да вземеш дилафа". Тогава го попитах какво означава и той ми каза, че е щипката за огън.
Даскал. Тази дума научих от господин Андреев.
Християн Стефанов, 5.б клас
*****
Отворихме скърцащия капак и внимателно отместихме бялото покривало. Под него се показаха чудни неща – дрехи, които бях виждала само в музеите. Първото нещо, което съзрях, беше стар кафяв калпак. Предположих, че е бил на прадядо ми. От другата страна баба извади красиво извезан сукман. Оказа се, че е бил празничната премяна на моята прабаба. Преместихме ги настрани и със засилващо се любопитство започнахме да разглеждаме другите вещи. Видяхме грижливо съхранени два чифта цървули, които за мое учудване се оказа, че са били модерни за времето си. След това погледът ми се спря на красив колан, който в предната част имаше големи посребрени пафти. Баба ми обясни, че такива колани са носели много радост на младите девойки. От другата страна видях голямо парче вълнен плат, което всъщност е било поясът на прадядо ми. С него се е препасвал, когато е ходел до града. Открихме още много интересни предмети, но погледът ми беше привлечен от две шарени вретена и пъстро изрисувана хурка. Баба ми разказа, че с тях са предели прежда, която са използвали, за да плетат топли дрехи.
Най-накрая открихме стара фотография на моите прабаба и дядо. Изведнъж всичко ми се изясни. Облечени в дрехите от стария скрин, само че не цветни, а черно-бели, ме гледаха с топла усмивка. Стана ми мило и едновременно с това ми беше странно, защото трудно можех да си представя, че тези дрехи някога са били модерни.
Дария Шейретова, 7.а клас
*****
Първото нещо, което видях, бяха чифт галоши. попитах баба какво е това и тя ми обясни, че това са плитки гумени обувки, които са се използвали в миналото и са предпазвали краката от намокряне. Разгледах малко по-навътре и видях една дреха, но не я бях виждала досега и попитах баба какво е това, а тя ми обясни, че това е къса дреха, подплатена с памук, която се нарича антерия.
Ивайла Миндевска, 7.а клас
*****
Думите от „стария скрин“ са част от нашия бит и култура. С тях ние разказваме за
нашите традиции и обичаи. „Коледа“, „бъдник“, „честит“, „колаче“, „седянка“, „добро“,
„мегдан“, „хоро“, „козунак“, „дом“, „род“, (списъкът е дълъг), звучат топло и уютно и ни карат да изпитваме чувство на принадлежност, взаимност, заедност. Те са ни предадени от нашите баби и дядовци и е наш дълг, и трябва да ги опазим във времето, въпреки модерните думи, с които си служим ние.
Когато гостувам на баба в Дунавския край, чувам много стари думи и с интерес
научавам тяхното значение. Когато бях по-малък и лудувах, баба ми казваше: „Стига си
се фъчкал!“, при което аз се смеех и се чудех какво ми говори, или “Стига си се
офлянквал / шушкал, не мойш сколаса!“ ми казваше често баба, когато се бавех или
вършех нещо с нежелание.
Има и много други думи, които използват и за тях това е нормално, но на мен
винаги ми е смешно и забавно. Например, когато ме питат какво искам, казват: „Ко
сакаш?“, върви го разбери!… и още подобни изрази като: „Изуй се!“ (Събуй си
обувките!), „Ще те гълча!“ (Ще ти се карам.), „Слагай софрата.“(Подреди масата). И още думи, които знам от баба: асма = лоза, талига = каруца , ямурлук, антерийка = яке,
дувар = ограда, аслъ = в действителност, башкъ = друго, сколасам = успея, кел файдъ =
няма смисъл, без значение, буля = леля, калцуне = дълги плетени чорапи,
кандърдисвам = уговарям, чипик = обувки.
Баба пък не знае какво е барабой = картофи, тя казва: „картове“. Истински се забавляваме, когато гостуваме на баба. С нея разглеждаме и стари снимки от албуми, което много обичам, стари книги, вестници и предмети от нейното детство…
Моите баба и дядо са много мили и добри. Те не разбират днешната агресия и лошотия у хората, при тях е винаги спокойно и топло.
Божидар Димитров, 7.а клас
*****
Защо толкова красиви думи вече не са използвани в ежедневната ни реч?
Много се радвам, че намерих възможността да попитам моите баби и дядовци за думи, които са били използвани по тяхното време. Горда съм и от факта, че знам тяхното значение и дори ги използвам. Най-много ме впечатлиха „мале“ и „либе“. Думата „мале“ е обръщение към майка. „Либе“ означава любима жена. Точно те ме карат да си мисля, че в миналото хората са се уважавали повече. Обичали са се. Когато чуя „мале“, се сещам за нещо близко до сърцето и душата, а точно това е и майката, нали? Момичетата са били наричани „моме“ или „девойка“, а момчетата – „момък“ или „младеж“.
Друго интересно нещо, което моят дядо ми сподели, е играта „чилик“. В нея са участвали предимно момчета, понеже се изисквало повече сила. Самата дума „чилик“ представлява специално одялано парче дърво, което децата се опитвали да ударят надалеч с пръчка. Моят дядо ми разказа, че с неговите приятели играли на тази игра по цял ден, че дори неговите родители са го търсели къде е отишъл. Бих казала, че всички тези деца са били късметлии. Имали са детство, което не може да се замени за нищо на света.
Веселка Вълева, 10.а клас
*****
Чрез словото поддръжаме връзката с прадедите ни жива. Може би за някои това е ненужно, но как бихме могли да знаем докъде сме стигнали в развитието си, ако не знаем откъде сме тръгнали? Думите са нашето наследство, което ни помага да разберем ценностите на предците ни. Ние, техните внуци и правнуци, имаме много какво да научим от простичкия им, но извисен живот. Когато чета книги с остарели думи, у мен се поражда представата за едни отрудени и силно свързани с корените си селски хора. Всеки от тях със своите копнежи, вярвания и проблеми. Вероятно голяма част съвпадат с нашите, само че ние едва ли някога бихме могли да разберем обичта им към природата. Уважението към земята и нейните сили. Удовлетворението от добре свършената работа на нивата. Радостта, породена от богатата реколта. Техният свят е различен от моя, но ми е толкова близък. Магията на думите поражда у читателя носталгия по нещо напълно непознато, но същевременно изключително свидно. Създава се обстановка на уют и сигурност, която независимо от всичко ще устои на трудностите на времето.
Българският език е богат на диалекти от различните краища на страната. Не бива да се срамуваме от тях, защото те го допълват. Диалектите често са и остарели думи, които обаче са от голяма значимост. Те лежат в основата на паметта. Чрез тях идват приказките, преданията и обичаите на един народ.
Думите от старите скринове крият в себе си голяма сила. В тях е запазена историята ни – не тази, написана в дълги и сложни текстове в учебниците, а онази, простата истина, пазител на народната душа. Нея не бихме могли да я наизустим, с нея се раждаме. Интересно би било ако след време можем да видим какви ще са думите, които ще завещаем след себе си. Може би след много години ние ще сме в ролята на баби, дядовци и писатели, използващи архаични и трудноразбираеми за децата ни изрази, докато разказваме истории от живота си. Ние носим отговорност за бъдещето.
Вилиана Мошекова, 12.б клас
