С удоволствие започвам този разказ. В мен бушуват чувства на носталгия и радост. Носталгия по отминали дни, а радост, защото ще мога да разкажа за моя прадядо Минко. Той вече е звездичка на небето, но знам, че сега ме гледа оттам и продължава да ми се радва.
Когато бях по-малка, дядо често ме гледаше. Обожавах да стоя при него и да слушам разказите му за отколе*. За неговите осемдесет и девет години той беше видял и преживял много. Освен това никога не беше спирал да чете книги и така изказът му беше още по-богат и увлекателен. Но като се има предвид колко отдавна беше роден, винаги в речника му присъстваха думи остарели, които днес рядко може да се чуят.
Спомням си, като задухаше есенният вятър и навън вече не беше за по блуза, дядо ме съветваше: „И като излезеш да играеш, си вземи абичката**! Нека да ти е топло на гърбинката!“. Понякога го чувах да се вайка: „Тюю, на обяд съм забравил да си пия илачите***!“. През двора често минаваха съседските котки, които правеха бели и трябваше винаги да внимаваме и да не оставяме храна без надзор на дворната масичка. Дядо ги гонеше със словесна саморазправа и ми казваше: „Рижавата котка се изплаши, подви куйрук **** и избяга!“. Друг път, когато се прибирах от игра или училище и видимо не бях в настроение, дядо никога не пропускаше да ме попита: „Днес какво са ти потънали гемиите*****?“. Много често дядо употребяваше и думата баЯ****** (ударението пада върху „я“). Обичаше да казва: „Бая сняг е натрупал през тази нощ! Таман******* си е поваляло!“. Тези две думи може би са единствените, които съм чувала да се употребяват и днес. Даже не само от възрастни хора. В разговор между съседи, например, съм ги чувала и сега.
Честно казано, аз не използвам никоя от тези думи, които обаче за мен са мили и ми навяват спомени. Дори в разговор с приятели не ми се е налагало да ги употребявам. Първо си мисля, че не биха ме разбрали, второ, че може и да предизвикам смях у тях. А на трето място, някак си тези думи ги пазя в сърцето си, ей така, за себе си. Мисля си, че понякога в разговор, за да бъде човек по-оригинален, може да ги вмъкне. Това е признак на зрялост. Човек е чел, слушал е различни истории и е научил думи, които са от по-минали времена. А именно тези думички ни свързват с нашите баби и дядовци. И когато чуем някоя думичка, останала там, в „скрина на тавана“, с усмивка си припомняме разговорите от отколе. Според мен тези думи са нужни, защото те са едно от нещата, които ни свързват с нашето минало. А и доста често звучат по-добре и по-български от чуждиците, които навлизат все по-настъпателно в нашия съвременен свят и речников запас.
Моят речник от „Думи от стария скрин“:
* отколе – отдавна, преди време
**аба – връхна дреха
***илач – лекарство
****куйрук – опашка
*****гемия – (от турски език) кораб. Неголям кораб с платна. Днес се употребява разговорно, когато човек няма настроение (спаднало настроение)
******баЯ – доста, много
*******таман – (от турски език – tamam) добре. Има и друго значение – тъкмо
Елеонора Павлова, 7.в клас
