Пътувах с влак. Имаше доста хора, само седалката до мен беше свободна. Качи се една възрастна жена с бяла коса и бастун. Малко ме плашеше в нея това, че беше много сбръчкана и имаше гърбица. Седна до мен и ме попита как съм. Попитах я защо това има значение, а тя отвърна, че знае отговора, но просто иска да ѝ разкажа. Преди да я попитам как така знае, тя слезе от влака.
На следващата спирка се качи една млада жена. Беше много красива, с дълга черна коса и сини очи. Аз реших да я попитам как поддържа външния си вид. Тя ми каза нещо странно – че враговете ѝ го поддържат. Каза също, че човек няма как да е перфектен и отвън, и отвътре. И слезе от влака.
На предпоследната спирка се качи малко момиченце. Беше с руса коса, но леко заплетена. То също седна до мен, но мълчеше през целия път. Изглеждаше много невинно и добро. Гледаше през прозореца и дори за миг не се обърна към мен. Слезе от влака.
Тогава при мен дойде един старец и ми каза: „Ето, виждаш ли как промених малкото и невинно момиче в загадъчна жена и накрая в мъдра баба“.
Денислава Николова, 6.б
