С моя баща много обичахме да ходим до едно ябълково дърво, намиращо се в нивата ни. Ябълките бяха много червени и сладки. След време баща ми се разболя и стана ангел. Всеки ден аз ходех до ябълката. Усещах, че и той беше там. Духът му бродеше около дървото.
Един ден бях много тъжна и реших отново да отида там. Не исках да се прибирам, защото когато бях вкъщи, се чувствах сама. Останах да спя до ябълката. През нощта се събудих и видях баща ми. Беше леко сив, с бели дрехи и дълги крила. Той дойде до мен и ме погали по косата. Каза ми: „Скъпо мое дете, тати винаги ще е до теб”. След това влезе в дървото и аз заспах отново.
Годините минаваха, но аз всеки ден ходех до нашата ябълка. Веднъж се наложи да пътувам и ме нямаше около две седмици. След като се върнах, отидох веднага до дървото, но видях, че някой го беше отсякъл. В този момент осъзнах, че вече никога няма да видя баща си. Обаче видях една паднала ябълка на мястото, където беше дървото. Реших да опитам да засея семето на ябълката. Поливах го всеки ден.
Минаха шест години и дървото роди първата си ябълка. Червена както преди. Дъщеря ми и мъжът ми отидоха да я откъснат.
Денислава Николова, 6.б
