Много обичам да легна в леглото си, да се завия с топлото си одеяло, да затворя очи и да се потопя в света на сънищата. Там всичко е възможно: много пъти ходих до луната, плувах в най-опасния и дълбок океан, обиколила съм света десетки пъти, дори съм срещала принца на бял кон (но всъщност се оказа обикновен човек на магаре).
Но както в реалния свят има лоши моменти, така и в света на сънищата. Веднъж сънувах, че съм в Ада, там беше много горещо и зловещо, срещу мен стоеше самият Дявол. Той беше целия червен, с големи рога, опашката му беше дълга, а ушите и зъбите – остри. Най-плашещото нещо в него бяха очите му, защото бяха целите черни и много ококорени. Въпреки страховития му вид, аз не се събудих и преборих кошмара.
Нека да продължим към някой друг страшен сън, защото от този ме побиват тръпки. Бях в една мъглива и гъста гора с много високи дървета, около 12 метра. Аз бях седнала до едно от дърветата, то беше най-малко. Във всички други дървета сякаш бяха затворени души на лоши хора. Те ми казваха, че никой никога не се е измъквал от тази гора, и аз няма да успея. Но най-ниското дърво ми казваше, че ще се справя. Справих се!
Това са едни от най-страшните ми кошмари, но никой от тях не може да се мери с този, който сънувах вчера. Бях сама. Сама в целия свят. Нямаше ги хората, колите, птичките, вятърът и всички останали неща, които ни заобикалят. Сякаш всичко беше спряло. Сиво, празно и много тихо. Разбрах, че когато си сам на този свят, нищо няма значение. Всеки един ден, изпълнен със самота, е изгубен. Нещата, за които живеем, са много, но най-важните са семейството, приятелите, а когато си сам – дори и враговете.
Денислава Николова, 6.б
