Всеки имаше своята позиция в Общината, заедно с отговорностите, които тя носи. Аз бях кмет за един ден, Теодора Моева от СУ "Васил Левски" беше председател на Общинския съвет, заместник-кмет по финансите беше Габриела Михайлова, заместник-кмет „Образование, култура, социални и младежки дейности" -–Христина Грънчарова от ПГМЕТ „Академик Ангел Балевски“, началник на отдел „Образование, култура, спорт и демографска политика“ бе Диана Тодорова от НУПИ „Проф. Венко Колев“, а на стола на директора на дирекция "Строителство" беше Митко Миков от СУ „Васил Левски“ – с. Черни Осъм.
Моята задача беше заедно с госпожа Донка Михайлова да посрещнем гражданите и кметовете от общината и не само да изслушаме проблемите им, но и да намерим адекватно и бързо решение. В тази ситуация госпожа Михайлова се доказа като експерт. Знаеше кога и кого да повика за експертно мнение, а самата тя знаеше за всяка сфера по малко, което определи като свое задължение. Въпреки понякога странните искания, молби или оплаквания на гражданите, тя запази самообладание и не си позволи да пропусне процедура, през която трябва да се премине. Тези разговори, с които г-жа Михайлова сигурно е свикнала и са част от ежедневието ѝ, бяха нещо ново и интересно за мен. Друго нещо, което ми направи силно впечатление в работата на кмета, е колко всъщност недооценена е. Някои от хората – независимо дали от онези, дошли, за да решат проблемите си през този ден, или онези, които коментират в социалните мрежи, не си дават сметка, че да си кмет не означава да седиш с чашата кафе на удобен стол зад голямо бюро, а напротив – означава да поддържаш комуникация с гражданите, да ходиш из целия град по строежи и събития, да се интересуваш всяка сутрин от новини, статистики, закони и тенденции, да намираш най-доброто и законно решение, което да удовлетвори всички, за колкото се може по-малко време, да се фокусираш върху позитивното, въпреки че то е по-рядко срещано за сметка на лошите новини, и точно това да те мотивира да продължаваш напред. Работата на кмета не е от 8.00 до 17.00 часа.
След всяко обучение или събитие, за което пиша статия, винаги завършвам с покана към тези, които четат, независимо от какво се вълнуват в момента или на колко години са, да пробват нещо ново. Затова тази статия ще завърши по същия начин. Дерзайте и пробвайте нови неща, защото животът е прекалено кратък, за да живеем в рамката, изградена ни от обществото и от нас самите.
Ренета Дочева, 11.а клас
