Тази учебна година стартира една нова училищна инициатива – провеждането на интерактивни срещи с учениците, които да им покажат свободното общуване без граници. В кабинета ми дойдоха Мария Ковачева – 11. клас, Пламена Койновска – 11. клас, Ренета Дочева – 10. клас, и трите участващи в различни доброволчески дейности и проекти.
След като им разказах идеята си, те веднага откликнаха с желание и интерес към нея. Последваха поредица от организационни въпроси, които поставиха рамката за провеждането на инициативата. Целите, които си поставихме по време на срещите, бяха при всяка среща децата да „загубят“ част от сетивата си (способността да виждат и чуват) и да минават през различните усещания с помощта на групата. По този начин, когато усещанията минават през тях, ще могат по-лесно да разберат околните, които имат някакъв проблем с общуването в социалната среда.
Децата бяха провокирани да познават кой стои срещу тях, ако нямат възможността да го видят, а само да го докоснат. Опитваха се да изразят без думи определени чувства помежду си, както и да разберат какво им говори човекът срещу тях, ако не могат да го чуват. Чиновете бяха заменени с постелки за йога, което допринесе за спонтанността и липсата на бариери в общуването. Заземени на постелките в нашата зала, децата се усетиха по-близо до земята и околните. В края на всяка среща всеки един от тях споделяше личното си мнение, упражнявайки умението за даване на обратна връзка. В рамките на учебната година се срещнахме с всички ученици от втори, трети, четвърти и пети клас на нашето училище.
А ето какво споделиха и момичетата, които помагаха за организацията и провеждането на срещите, в края на учебната година:
Мария Ковачева, 11. клас: „Тези игри ми доказаха нещо, за което никога не се бях замисляла, а именно, че не сме родени с предразсъдъците си, а сме научени на тях. Децата на тази ранна възраст имаха своите представи за света около тях, но те бяха такива, каквито им бяха дали възрастните около тях. Всяко имаше различен поглед, но всички те ми доказаха, че са способни да приемат различните хора, с които може да се срещнат един ден. Радвам се, че успяхме да внесем малко забавление в стандартните им часове и съм уверена, че уроците, които се опитахме да им предадем, ще им останат и за в бъдеще. Смятам, че всички ние трябва да се замислим за собствените си предразсъдъци към различните хора и да решим за себе си дали те са основателни, или просто са ни били създадени като деца.“
Ренета Дочева, 10. клас: "Лично за мен се оказа доста полезно и интересно да гледам как се отразява този начин на учене на морални ценности в различните възрастови групи. Честно казано, нямах търпение за голямото събитие накрая. Понеже смятам, че този път ще има много повече хора, които биха дошли, най-малкото заради децата си. С малко повечко късмет се надявам да го реализираме другата учебна година.“
Пламена Койновска, 11. клас: „Игрите, които подготвихме за по-малките ученици, бяха много забавни за всички и се радвам, че внесохме разнообразие в учебната им програма. Но освен че те играха и се забавляваха заедно, всички научиха нещо ново – как да усещат по-добре себе си и околните, поставяйки се на тяхно място. Научиха се да бъдат съпричастни към тези, които най-много имат нужда от това. Научиха се да работят заедно, като едно цяло. Смятам, че беше важно да научим децата на това. Надявам се някой ден и те да служат за пример на по-малките и да помогнат тази промяна да се случи."
Мария Лекова, училищен психолог
