Аз бях народен представител от Социалдемократическата партия, която е в опозиция на управляващата коалиция Евроконсерватори – Родолюбци. В събитието участваха и международни делегации, представени от президентите на САЩ, Франция и Русия, които отстояваха своите предложения пред правителството и парламента. През цялото време активно участие вземаха и журналистите, които не се поколебаха да задават всякакви въпроси на нас, хората, влезли в ролята на властимащи. Въпреки това някои участници отсъстваха, включително и президентът ни.
В първите два дена от
симулацията се проведоха няколко лекции – събитието беше открито от
президента Росен Плевнелиев (2012-2017), който ни запозна с
предизвикателствата, които е имал, докато беше действащ президент, и
направи кратък коментар на най-актуалните политически събития в последно
време. Гост-лектори бяха и представители на няколко онлайн бизнес
компании като Astrea и Sutherland Bulgaria.
Тема на
тазгодишната симулация беше “Национална програма на Република България
по европейските въпроси” и затова основна наша задача беше на разработим
позицията на България по някои актуални общоевропейски въпроси.
Първоначално Министерският съвет, имайки предвид предложенията на
Франция, САЩ и Русия , състави проектозакон, който беше внесен в
Народното събрание. И така, народните представителите започнаха
разгорещени дебати, обсъждайки точка по точка законопроекта. Дискутираха
се теми като Брекзит, пакета „Макрон” и как той ще се отрази на
българските превозвачи, създаването на общоевропейска армия,
предложението на руската компания „Автоваз“ да изгради завод край Русе,
строежите по Черноморието, създаването на нов антикорупционен орган,
„Турски поток“ и други. 
Аз и моята партия като опозиция
трябваше да контраатакуваме всяко едно предложение на управляващите и
затова дебатите ставаха все по-ожесточени. В ролята си на социалдемократ
аз се противопоставях на почти всяко едно предложение на управляващите,
с което само задълбочих дебата. Но безспорно ябълката на раздора се
превърна темата за бежанците и затова дали България трябва да приеме
част от тях. Затова и президентът на Франция, като единствен
представител на страна-членка на ЕС, направи следното предложение, което
беше одобрено на първо четене от управляващата коалиция: България да
приеме поетапно 300 000 бежанци, предимно жени и деца, като в замяна ЕС
отпусне безвъзмездна помощ на стойност 6,5 млрд евро. Разбира се, ние от
опозицията веднага се възпротивихме на подобно безумно предложение и в
продължение на 2 дена обсъждахме основно този въпрос, като ние,
социалдемократите, заявихме, че България не е в състояние да се справи с
подобна бежанска вълна, имайки предвид, че нямаме материалната,
икономическата и финансовата база за подобно решение. Затова и като
компромисен вариант предложихме българската държава от солидарност да
даде подслон на 10 000 бежанци от Сирия, като в замяна получи финансова
помощ от ЕС. Веднага бяхме обявени за популисти и ксенофоби, като
основно нападките бяха насочени към мен като основен поддръжник на това
предложение.
В края на краищата управляващите надделяха и
предложението им беше гласувано, като бежанците бяха намалени на 100
000, а финансовата помощ също беше редуцирана. Въпреки острите сблъсъци,
националните интереси взеха превес над партийния егоизъм и по някои
проблеми постигнахме консенсус – единодушно се обявихме “против”
сегашния вариант на пакета “Мобилност” и изразихме подкрепа за
българските превозвачи, които се чувстват дискриминирани от този
законопроект, обявихме се “за” т.нар. “мек” Брекзит, приехме
предложението България да участват в енергийния проект “Турски поток”,
както и да участваме в една бъдеща европейска армия, като България
запази част от националния си контингент.
В последния ден,
преди окончателно да бъде гласуван законопроектът на правителството,
стана ясно, че е необходимо да бъде избран президент от нашата партия и
по тази причина лидерката на Социалдемократическата партия и
организаторите ми предложиха да заема този пост. Така на следобедното
пленарно заседание от народен представител станах президент на Република
България. Колегите ми от другите партии бяха наистина изненадани, а аз
имах възможността да наложа вето на проектозакона по спорната точка за
бежанците. И отново народните представители трябваше да дебатират по
този проблем. В крайна сметка се стигна до компромисен вариант –
българската държава се ангажира да приеме поетапно за 5 години 100 000
сирийски бежанци, а в замяна Франция ще гарантира финансова помощ от 2,5
млрд €, а също така САЩ в знак на солидарност ще осигури на България 1
млрд $ безвъзмездна подкрепа. След като беше окончателно приет
законопроектът, пленарното заседание беше закрито и някои участници,
включително и аз в ролята си на президент, участвахме в пресконференция и
отговаряхме на въпроси на журналистите.И след като събитието беше закрито с бурни аплодисменти, същата вечер се състоя и гала вечеря в AUBG, в която ние чрез общо гласуване във фейсбук страницата на събитието присъдихме различни хумористични титли на някои участници. Аз бях удостоен с прозвището “най-върл социалист” и “най-страшен участник”. По този начин приключи това интересно събитие, в което имах възможността да се срещна с много млади и образовани хора.
Васил Василев, 12.а клас
