ИД Електронни медии
7 март, най-накрая големият ден
дойде. Денят на закриването на инициативата „Посланик за един ден“ и срещата ми
с другите ми колежки посланички. Развълнувана и официално облечена, тръгнах към
София. Някъде между репетициите на речта си по пътя разбрах, че сме стигнали, и
беше време да се успокоя и да се приспособя към обстановката. Навсякъде имаше
журналисти и доброволци, тичащи да изпълняват задачите си. С влизането си в
залата бях посрещната от Зехра Хасан, асистентката на британската посланичка Ема
Хопкинс, която ми обясни в какъв ред трябва да излезем на сцената и каква е
програмата на събитието. След това седнах на мястото, определено за мен, на
първия ред между посланичката на Израел Ирит Лилиан и ръководителката на „Аутизъм
днес“ Владислава Цолова, именно в
техните обувки бях стъпила за един ден.
Церемонията беше водена от
Гергана Паси, български политик, а речи изнесоха Ема Хопкинс, Илияна Йотова,
София Калинова и Иванка Шалапатова. Първите две имена са добре познати, вторите
две са на жени, които са достойни примери за подражание на всеки, изпаднал в
трудна ситуация. София Калинова е млада жена от Асеновград, в речта си, която
изнесе на езика на глухонемите, тя ни разказа за трудностите, които стоят пред
един глух човек, каквато е тя самата, и за това колко малко подкрепа е
получавала от образователната система през годините си на учене в българско
държавно училище. След завършването си заминала да учи в Дъблин, където заедно
с други глухи студенти започнали да работят, за да имат хората с увреден слух
достъп до същата информация и образование като всички останали. Днес тя е
носител на награда „10-те най-изявени млади хора в света“ заради работата си.
Иванка Шалапатова пък е основател на фондация „За нашите деца“. Тя говори от
името на всички жени ръководители на неправителствени организации и сподели за
преживяванията си в инициативата “Посланик за един ден“.
След като тези четири силни жени
изнесоха своите вдъхновяващи речи, дойде и наш ред. Излязохме, разделени на по
3 групи, и всяка от нас изнесе речта си, написана в отговор на три различни
въпроса, зададени няколко седмици предварително към всяка група. Въпросите
бяха:
Каква бе мотивацията ви да се включите в конкурса? Какво
научихте за себе си и за ролята на младите хора, работещи по социално значими
въпроси? Какви са надеждите ви за бъдещето, след като взехте участие в конкурса
„Посланик за един ден“?. Моята задача беше да отговоря на последния въпрос и
избрах да говоря за мисленето на хората от малките населени места и как се
надявам то да се промени.
Всички изнесохме речите си и беше
време за връчването на сертификатите. Качвахме се на сцената, придружени от
нашите посланици и ръководители на НПО-та, а г-жа Илияна Йотова и посланичката
на Великобритания ни връчваха сертификатите. Събрахме се за групова снимка и
отидохме да отпразнуваме края на инициативата с обяд. Заедно с родителите ми и
хората от израелското посолство се събрахме на една маса и обсъждахме
впечатленията си от цялата инициатива на Британското посолство. Имах
възможността да говоря и с другите победителки и се уговорихме, че сме „посланички,
но не за един ден“.
