![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhMjQjevNLLz2XhDoryM0OpIeDP9uW9duh15bTph1hFq9aGwrP4Vg76_Q_CS4IfN9yXHhgtvfp599VscMyqLCrU5YKdXXpkA2Jx0lolcYkYww_hs23-tGalJBj0Vuqt5im3v0XtQ5QIIkk/s400/%25D0%25BC%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%258F+2.jpg) |
На посланическия стол |
Когато разбрах за конкурса „Посланик за един ден“, бях сигурна, че искам да изпробвам уменията си на млад човек иноватор и да вкуся от различния начин на общуване в различните институции. Единственото условие на конкурса беше да се напише кратко есе в отговор на въпроса „Как бихте използвали своите индивидуални умения и своето влияние като посланик, за да предизвикате положителна промяна в обществото?“. Първоначално не знаех за какво искам да пиша, въпреки че в ежедневието си виждам много неща, които бих искала да променя, подобно на много хора. Постепенно отсях моята тема, а именно различията между поколенията. Написах есето си на английски език с помощ от госпожа Иглика Худаиб и го изпратих до Британското посолство. Няколко седмици по-късно получих e-mail, че съм била одобрена и че ще седна на столовете на посланичката на Израел в България – Ирит Лилиан, и на Владислава Цолова – майка на дете с увреждания и основателка на НПО „Аутизъм днес“. Първоначално много се развълнувах, но след това си дадох сметка за голямата отговорност, която ми е възложена, и вълнението ми беше заменено с притеснение.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggquG8P_zDKy5LB09wH6sAwBwTfa-bDfAQml5ftK7j-XL7PncURI0xGCrvH_fSi4m6LMvxittFwvpBwCzY1Zv71a88-Qz4-Oo2rwAge0kL1yESbM8SYPjYcUPJyW541DDJ7RWzMVSyuKU/s400/53111066_378759062949542_7071197940970160128_n.jpg) |
С Владислава Цолова, основателка на "Аутизъм днес" |
Още на следващия ден получих обаждане от „Аутизъм днес“ и се разбрахме да се срещнем на 6 февруари в София, където заедно да посетим Израелското посолство и един от центровете им за деца с аутизъм. Денят дойде и се срещнахме, както се бяхме разбрали. Първо посетих Израелското посолство, където се запознах с посланичката и всички, които работят там. Разказаха ми за техните инициативи в София, една от които е изграждането на игрална площадка за деца с увреждания, която все още не може да се реализира заради различни административни спънки.
Заедно с посланичката и част от персонала посетихме центъра за деца с аутизъм, изграден от „Аутизъм днес“, където под контрола на супървайзър от САЩ се обучават първите български специалисти в областта на това заболяване и се прилага терапия на деца. Имах възможността да се срещна и с Диина Сингър, супървайзъра на „Аутизъм днес“, която ми разказа за някои от многото препятствия пред децата с увреждания и семействата им в България. След този разговор потеглих отново за Троян.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgrVx6YL7ebONYKlz12HZeIT1YizZ5oHfX4a4e8Pdd_SZMO8N0j1LUbB5r7bdhgy8ly7K60gaDzMTkhzauTLodZMe1mzefzGCXax57f1_xrLZLeYljqLZT1Yd35NdMsDnqyWQgjGtS5cd0/s400/53074180_2161790540548226_1792240782619443200_n.jpg) |
Виолет Дечянко разказва за изложбата |
Последва още една визита в Израелското посолство няколко дни по-късно. Тогава заедно с Виолет Дяченко, заместник-ръководител на мисията на посолството, посетихме галерията „Васка Емануилова“, за да подготвим изложбата „Какво се случва с правата на жените“. Разговаряхме с представител на галерията и се разбрахме за програмата за откриването. Изложбата, с куратор Шърли Мешулам, включва картини и главно фотографии от израелски художници, като фокусът е върху правата на жената в малцинствените групи и се цели да се отбележи 8 март с нещо повече от подаряване на цветя. След като всичко беше уговорено, остана само да дочакаме самото откриване на изложбата на 26 февруари.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEguXXGgagE1AYskk3JSGARZHpmt_uFiGxzFQAls3JBszhAKNHLh4bJT0ZiWCAhEIRuhUPl0-LTSQjDzTSk8nnC3anBx_Qh19qrbPs89sQ1UP4NoXD6CKHThzLqZlWngAThJSBPlXlqOUtI/s400/53110547_778649342511560_1827602021461524480_n.jpg) |
Първа среща в посолството на Израел |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgoQkv61Hing05BCROqUjSX1i0F1ZB2GB_KiMV6jbChvzsd_T-GNPjT4JohrJZ6XwxmggH5s-rYcfl_gggqOW1yelspKDrVteygaGyZHnna3M4gRgNsPRUo7ECqwVhD6l0n1V__AgSkefY/s400/53160260_673482206404212_7226166378259021824_n.jpg) |
С посланик Ирит Лилиан |
Датата на откриването дойде, пътувах към София и правех последни промени по речта си. От вълнение не помня как успях да се приготвя и да стигна до галерията, но някак успях. Когато стигнах, ме очакваше снимачен екип на Британското посолство за кратко интервю, което да излъчи на голямото събитие на 7 март, закриващо тазгодишната инициатива „Посланик за един ден“.
Хората пристигаха и се оказа, че е време откриването да започне: в редица се събрахме аз, кураторката на изложбата Шърли Мешулам, посланик Ирит Лилиан, госпожа Виолет Дечянко и представителка от изложбата. Пред нас се наредиха журналисти от различни софийски вестници, но не виждах лица, а само камери и диктофони. Всички изнесохме речите си, а аз загубих притеснението си някъде сред всички други силни чувства от събитието. Последва танцово изпълнение на Мириам Енгел, художествен директор на „Анджела Денс Къмпани“, хореограф, танцьор и главен балетмайстор на съвременни танцови изкуства, а освен това и гражданка на Израел с български произход. Тя изпълни своята творба „Събуждане“ и последваха бурни аплодисменти. С това беше и закрито събитието за вечерта.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjNiovLhgVCoFWHk5r83-_43lm03JGHkwceWEoLBAwJxbCptTo1Q8TOfxAUB9oE6Yps_R-7TYlWGg0mP3F8xnc7iL-lt7B9SU-hi7ea3ezSwTyN2sjJS_cq-P95SOhoVEs7cbvR71kqrTg/s400/%25D0%25BC%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%258F.jpg)
Предстои ми грандиозното закриване на инициативата „Посланик за един ден“ в София на 7 март. Там ще имам възможността да се срещна с останалите 12 победителки в конкурса, останалите посланици, различни НПО-та и вицепрезидента Илияна Йотова.
Не съжалявам за нито един напрегнат момент от това преживяване и ще се постарая в бъдеще да си създам още. Искам да окуража всеки, който се притеснява да стъпи в непознатото, защото, ако не му хареса, то поне ще има храна за размисъл и интересна история за разказване.