В последните години все повече се установява вредното антропогенно влияние върху всички абиотични фактори на средата. Аз ще засегна само въздуха и водата, защото според мен нашето негативно влияние тук е най-голямо. Замърсяването на въздуха представлява внасянето на нови, нехарактерни за атмосферния въздух химични, механични или биологични вещества, както и промяната на тяхната средногодишна концентрация. Тези вещества нанасят вреди на живите организми или щети на околната среда. Замърсяването на въздуха започва да играе важна роля, да оказва силно влияние и да придобива значение след индустриалната революция.
В своята дейност хората замърсяват водите във всички природни водоеми, а без вода животът е немислим. Основните замърсители на водите са промишлените предприятия, металургичните заводи и в немалка степен – изкуствените торове и пестициди.
При своето производство много от промишлените предприятия използват чиста питейна вода, която изхвърлят замърсена с прах, разтворени газове и различни отпадъци. Вярно че, за да се избегне това замърсяване, промишлените отпадни води се преработват и от тях се извличат вредните вещества, но дали това е достатъчно?! Дали не е необходимо да се въведе затворен цикъл на използване на водата, а и не само?
Нефтът и нефтопродуктите са другите големи замърсители на водите. Нерядко при транспортирането им се случват аварии, които водят до разливи върху огромни площи от повърхността на моретата и океаните. Нефтът замърсява плажовете и причинява смъртта на много морски обитатели.
Всеки ден чуваме: ”Природата се замърсява!”. И кой е виновен за това?! – НИЕ.
Искаме ли околната среда, която е и нашето място за живеене, да изглежда така? Не ми се вярва. Нека помогнем на природата, да се грижим за нея, да я пазим чиста. Нека помислим и за хилядите животни, които загиват благодарение на нас. Не само за животните, а и за растенията. Ако убием растнията, заедно с тях умираме и ние. Сами си правим зло, зло и на всички живи същества .
А има изход. И той е: по-малко да говорим – повече да действаме!
Кремена Здравкова, 10.а клас
