Харесва ли ви в България? Г-ца Катарина Вингърт: Много е хубаво! Мисля, че това е най-добрата екскурзия с училище, която съм имала някога. За нас това е добра възможност да излезем от училище, защото обикновено само учителите, които преподават езици, участват в обмен.
Какво най-много ви хареса тук?
Г-ца Вингърт: Храната и хората. Имаме прекрасно приятелство с вашите.
Опишете учителите ни с три думи.
Г-ца Вингърт: Сърдечни, много забавни и много гостоприемни.
Виждате ли разлика между българските и немските ученици?
Г-ца Вингърт: Не, много са подобни. А най-приятното е, че въпреки езиковите различия българските и немските ученици работят много добре заедно, играят баскетбол и така нататък.А какво най-много не ви хареса в България?
Г-ца Вингърт: За мен има голяма разлика в сградите. Вътре всички къщи и апартаменти са много приятни, но като застанеш пред тях, си мислиш „Не може да живееш там”. Мисля, че това е най-голямата разлика между двете държави. И едно от малкото неща, които не харесвам.
Как ви се струва градът ни?
Г-ца Вингърт: Градът е много хубав. Много ми харесва центърът и че можеш да си седнеш там. Мисля, че точно реката прави Троян толкова приятен. Тя е важна. Според мен е много хубаво, че повечето учители са жени и че кметът също е жена. Много са дружелюбни и добри.Какво мислите за природата и за разходката в планината вчера?
Г-ца Вингърт: Беше страхотно! Тук е много естествено, докато повечето части от Германия вече не са така естествени.
Успяхте ли да си починете при нас?
Г-ца Вингърт: Да, и ядохме много. Храната е много, много вкусна.
Кое ви е любимото ястие?
Г-ца Вингърт: Шопска салата.
Има ли нещо, което искате да кажете на българските ученици?
Г-ца Вингърт: Да запазят гостоприемството си.
Бихте ли посетили България отново?
Г-ца Вингърт: Да, разбира се. Ще дойда след две години отново на обмен, а може и с приятели някой път.
И къде бихте завели приятелите си?
Г-ца Вингърт: Разбира се, в Троян. Искам да посетя също София и може би Черноморието.
Интервю на Мария Ковачева, 9.а
