Време е да си тръгна.
Ще изтрия от дъската
сиво-черните сенки на маркера.
Ще затворя прозорците,
ще прекося коридора -
учудващо тих, почти скучен.
Ще оставя дневника
в затвора на малка преграда:
наедрял от оценки, натежал от отсъствия,
разнищен от разлистване, от нерви, от еуфория…
Време е да си тръгна от дните, изпълнени с младост,
викове, смях, нетърпение…
Но винаги ще си остана Учител и Ученик –
всички сме такива до края!
Боряна Петрова
сиво-черните сенки на маркера.
Ще затворя прозорците,
ще прекося коридора -
учудващо тих, почти скучен.
Ще оставя дневника
в затвора на малка преграда:
наедрял от оценки, натежал от отсъствия,
разнищен от разлистване, от нерви, от еуфория…
Време е да си тръгна от дните, изпълнени с младост,
викове, смях, нетърпение…
Но винаги ще си остана Учител и Ученик –
всички сме такива до края!
Боряна Петрова
