![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhX0Y14SUWWB3o1rxWMeocHQRlRPnKZJroD26IZ6WZjnVwETw1CRhhmIFB1kTYLTGwPb57we-bU0Kp77qFgyyJ0eHWEC_K5NhIsL1qZ9HvQYKZppLA63QUT35ccm9ijSr_ASLfR9xWtAE4/s400/28117236_1437417789718849_2116513124_n.jpg)
Рано сутринта, сънени, но развълнувани, се качихме в самолета до Мюнхен. Приказките ни в самолета бързо зазвучаха, сякаш се познаваме от години, а не от час. Кацнахме на летището в Германия и още оттогава започнахме да обикаляме и да „ловуваме“ за сувенири. Неусетно минаха два часа и продължихме по пътя си, качвайки се на самолет до Брюксел. Кацнахме и усетих духа на Свети Валентин: един мъж стоеше с букет цветя и очакваше „половинката“ си на летището. Подминавахме много и различни хора. Срещнахме се с шофьора ни, който ни откара до хотела. Той беше българин и си говорехме в колата. Разказваше ни за промените, които правят по парижките улици, където беше работил доскоро. Милият господин ни остави до хотела и оттам приключението ни започна.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiBYhNyVkzgBJHV0ew0A6eitEEwBYizpE5b5TSOKM3cMsFOEO051MucA6a9hnGCzHj922SvL7XDTcZkd9XpUBqaRb61wBc7CLYeNOUCvoLW0QkkACd1pCpkeCy9BaJkpZX6pMgmDl2WeWk/s400/28175773_1437414346385860_886992199_n.jpg)
Отстрани на пазара на една стена бяха написани имената на архитектите, строили сградите и площада. До тази стена имаше друга статуя, тази беше различна и представляваше легнала жена, облечена със старинни дрехи, а над нея - глава на ангелче, в краката й имаше игриво кученце. Поверието за тази статуя гласи, че ако искаш щастие, трябва да докоснеш ръката й, кученцето й - за вярност и ангелчето над нея - за деца. Вървяхме и по пътя си купувахме сувенири и шоколади. Стигнахме до статуята на пикаещото момченце, което загасило бомба, паднала в града, като се изпикало на нея. Не след дълго стигнахме и до пикаещото момиченце, което било направено след момченцето, за да се покаже, че и момиченцата могат да пишкат на площада. Отдадохме чест на тези странни статуи и продължихме по пътя си.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgpHGvYuIvJsuHoJvSKTtlqdKn-HAzivSeTcKXUFE83OU3YvciZwINxKC_B5lGehxrQ-vLMOtQvjVBdvJtoTBbmTnWp758s1WCQw2sFbd7yKwXJHb1dN3t5mtbta4xJODPpKHnTduqwOus/s400/28236605_1437421826385112_4403979_n.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiD-JSXAj7WjGvUz38ePId5bCGIYhm4HWDFAp2dEUeNXiwT_xfL8sGsUZWl_V4rHU0fYIxjfg333GeznN1920T9APHkC6EXVmXfic4K0pORWHyXsBvinWBNfRRsmdFivG2TE37lKchumcQ/s400/28117284_1437421866385108_1690531174_n.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjPdnn1WxWrnffkvcIX3s-5cE6YSVs7mDS6W9mnlSDa1Ce_ImojPEL-cpI32dDChABPwgO8E3MkOjvvWES07-jJ5y2BB-drU-15kLWvlQT07e54pODdFuJ40fLPAUEMgfQTW8nL9hZBTDs/s400/28117199_1437413693052592_1463596321_n.jpg)
А какво мислите се закусва в Белгия? - шоколад, разбира се. Излязохме от хотела свежи и облечени в официални дрехи, запътихме се към Съвета на Европа, който беше много близо до хотела.
Сградите на Съвета бяха високи и изглеждаха току-що построени. Там разбрахме какво означава една държава да председателства. Председателстването не е просто различни министри да посещават дадена държава и да заседават, то е и министрите на тази държава да водят заседанията, на които се обсъждат важни проблеми. Провериха ни и ни дадоха баджове за достъп до сградата. Европейският Съвет не е такъв, какъвто си го представяме - сива и скучна административна сграда. Не, той е изключително цветен и това много ме изненада, но се оказа, че толкова много цветове успокояват мозъка и те карат да се чувстваш у дома си. Погледнахме за бързо заседателната зала и после ни заведоха в стая за слушане. В стаята имаше 4 големи екрана и бюра, подредени в правоъгълник. Бюрата бяха за посетители от различни държави, аз и едно от момичетата от групата ни седнахме на мястото на Люксембург. На всеки стол имаше слушалки, свързани с бюрото, а на него – бутони, с които можеш да контролираш езика, на който слушаш, и силата на звука. Момичето, което беше на първо място от моята възрастова група, изнесе реч пред министрите, след която всички ние и министрите й ръкопляскахме. Когато свърши заседанието, обядвахме в стола на Съвета.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAGpuzAysLd9QMYGFllvc9NdQZjl61mwDSa3pLLB_qpLAwsoFfIfLDZPBzZgxhTZ5AClOGPit8XNvibehLmK7aGUk86XtL96oxPKE7ZmIukAdZDYTWjmEBSOZixNwZk-6jjiZbzveFu5E/s400/28191342_1437428353051126_1386877275_n.jpg)
След като разгледахме всичко и чухме всичко, което нашите IT устройства имаха да ни кажат, се срещнахме с ръководителката си и с Невена в кафенето на музея. Там изпихме по една топла напитка и беше време да сложим край на тези невероятни два дни.
Отидохме до хотела, откъдето си взехме багажа и с прегръдки и хубави пожелания се разделихме с Невена. Милият господин, който вчера ни беше взел от летището, ни закара там. На летището се засякохме с министъра на образованието, който щеше да пътува със същия полет. Снимахме се с него и си поговорихме. Качихме се директно на полет за България и пристигнахме в 23:40 на софийското летище. Тогава осъзнахме, че сме създали приятелства и ще си липсваме. Разделихме се в 00:00 часа с прегръдки и уговорката, че отново ще се видим някой ден, някъде из Европа.
Мария Ковачева, 9.а клас