Какво е Европа? Къс земя, оформил се преди милиони години някъде на планетата ни? Или пък земя, по която са стъпвали личности, изиграли важна роля в хода на историята? Или идея за това колко единни могат да бъдат хората в многообразието? Моето усещане за Европа е, че това е обещание за бъдеще с история, в което сме едно голямо семейство.
Виждам ли Европа в България? Не виждам Европа в купените гласове на ромите, нито в политиците, които ги купуват. Не виждам Европа в красивата ни природа, замърсена от боклуци, и в горите ни, изчезнали заради пожари и безразборна сеч. Не виждам Европа по улиците на родния си град, вместо това виждам разпадащ се строеж на жилищен блок с плакат на него, показващ колко красив ще е, когато „го завършат през 2010 г.”. Много бих искала да го видя завършен, но докато това стане, там ще бъде свърталище на младежи със спринцовки. Не виждам Европа във войните по пътищата из цялата страна, които взимат жертви от години, а органите на реда не правят нищо по случая. Не виждам Европа в двеста и четиридесетте лева пенсия на поколението, отгледало родителите ми, нито в липсата на адекватна помощ за хората в неравностойно положение.
Виждам Европа в България единствено в мечтите си за бъдещето. Младите хора са се върнали от чужбина и активно са се включили в промяната на страната ни. Правителството е започнало активно да подпомага малките бизнеси с потенциал и те са се разраснали. Също така е започнало активна социална политика и показва на хората, че действията им винаги имат последствия - по този начин те са станали по-съвестни и по-малко лекомислени. Всяко добро е награждавано и всяко зло наказвано. Започнали сме да се грижим за живите организми с любов. Родителите възпитават децата си с поощрения, а не с удари и наказания. От учениците от ромски произход се изисква точно толкова, колкото от останалите. Спокойна съм, че хората в парламента са достойни политици. На мястото на разпадащия се строеж в града ми има детска площадка или детска градина. По пътищата е настанало примирие. Моите родители могат да си позволят да купят на децата ми всякакви играчки от магазин, в който работи човек в неравностойно положение.
На хората не се задава въпросът „Къде виждаш Европа в България?”, не ги питат това. Питат ги „Как ще направиш света около себе си малко по-добър?”. Аз просто ще кажа: „Ще опека бретцели и ще ги раздавам на улицата заедно със салфетка и брошура с информация и рецепта за тези хлебни изделия”. В случай че не знаете, бретцелите са измислени през средните векове на територията на днешна Германия от тамошните монаси и са се давали на децата след молитва като награда и се смята, че имат формата на молещ се човек. На брошурата ще включа също и това, което обичам да наричам Кръга на моментните думи. Ставаме свидетели на това всеки път, когато говорим с някого. Например: ако сме имали лош ден и после се държим грубо със сервитьорката в кварталното кафене, тя ще е груба и с децата си у дома, а ако ѝ оставим бакшиш, тя ще им купи играчки и ще ги зарадва, а ако поне се държим мило с нея, няма да сме причината ѝ да не се чувства добре днес и ще се държи добре и със следващите клиенти. Мисля, че със хлебчета във формата на молещ се човек и кратък урок по взаимоотношения ще накарам хората да повярват в доброто.
А може би трябва да изпека бретцели още утре? Вярвам, че простите решения, които взимаме всеки ден, могат да променят България.
Мария Ковачева, 9.а клас
