• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

По моста с бялата река

Публикувано от Н. Генкова 09 март 2017


Полет на въображението, романтични видения, признати страхове, усет за житейските неща – такива работи има в съчиненията на петокласниците, които писаха по зададено начало, измислено от техен съученик. Така че предложените откъси са оригинални и изцяло детски.









 ***
Беше един лош ден след училище, когато си помислих какво щеше да стане, ако можех да докосна дъгата. Изведнъж полетях и я докоснах. Когато я пипнах, всичко се промени, дори и аз. Всичко беше цветно. Аз бях по-цветна. Изведнъж се появи еднорог, който щеше да ми изпълни три желания.
Първото ми желание беше да си отида у дома. С второто си пожелах двойница – да ходи на училище вместо мен и да върши всичко гадно вместо мен. А третото ще го подаря на приятел – защо са ти три желания, ако не можеш да ги споделиш с приятелите си.

Ивана Николаева, 5.а (начало – Йордана Лучева)



***
Беше един лош ден след училище, когато си помислих какво щеше да стане, ако можех да докосна дъгата. Изведнъж полетях и я докоснах. Когато я пипнах, всичко се промени, дори и аз.
Видях Айфеловата кула зелена, с панделка в лилаво. Видях птици от панделки. Имаше хора от кристални камъчета. Когато се качих на зелената Айфелова кула, видях близо до мен един облак – хората го ядяха, защото беше от захарен памук.
Много ми харесваше, но не исках да оставя семейството си и затова си казах, че ще ходя винаги, когато има дъга, и след това ще се връщам пак.

Ванеса Василева, 5.а (начало – Йордана Лучева)



 ***
Беше един лош ден след училище, когато си помислих какво щеше да стане, ако можех да докосна дъгата. Изведнъж полетях и я докоснах. Когато я пипнах, всичко се промени, дори и аз.
Всичко беше много шарено и красиво, всички хора можеха да летят и бяха добри. Колите, хората и всички други превозни средства също летяха. Градът се казваше Желание, защото всички хора, каквото си пожелаят, се сбъдва.
Една стара, но добра вещица ми каза, че само хората с добро сърце могат да докоснат дъгата.

Стефани Даскалова, 5.а (начало – Йордана Лучева)



***
Веднъж едно момиче се разхождало из гората. Видяло нещо да се движи покрай дърветата и решило да го проследи. Видяло го да влиза в някакъв тайнствен портал. Решило и то да влезе.
Озовало се в свят, където всичко било направено от сладкиши. Решило да опита от всичко, но не трябвало да се набива на очи. Започнало да яде, но забравило, че трябва да се крие.
Тогава човечето, което последвало, я видяло и започнало да я гони. Момичето тичало, но било скрило сладкиши в якето си. (…) Човечето го хванало и го пратило в затвор, но момичето успяло да избяга, защото решетките били желирани. (…)

Моника Монкова, 5.а (начало- Мариса Дренска)



***
Един ден се разхождах в гората и изведнъж видях дупка в земята. Бях любопитна да разбера каква е тази дупка, затова скочих в нея и попаднах в свят на магьосници. Срещнах една вещица и тя ме превърна в жаба. Аз се зачудих какво да правя и тогава насреща ми излезе едно мишле. То искаше да ми помогне. Тръгнахме на път. (…)
Лутахме се из стаите и накрая намерихме добрата магьосница. Аз й разказах всичко и я помолих да ни върне човешкия образ. (…)
(…) Така ние се върнахме обратно на Земята. След всичко, което преживяхме заедно, станахме приятели завинаги.

Мариса Дренска, 5.а (начало – Радостина Маринова)



***
Един ден се разхождах в гората и изведнъж видях дупка в земята. Бях любопитна да разбера каква е тази дупка, затова скочих в нея и попаднах в мини свят. Навсякъде имаше летящи коли, технологии и машини. Всички бяха щастливи. Когато поживях няколко дни с тях, осъзнах, че изглеждат щастливи, но всички са тъжни от нещо, което не споменаваха пред мен.
Веднъж, преди да вляза в една от залите на подземния им свят, чух как те си говорят, че до тях не стигат слънчеви лъчи. Когато ги попитах за това, което чух, и им предложих да построят селището отгоре на земята, те ми разказаха, че преди са живеели отгоре, но там имало много опасности, затова се скрили под земята. (…)
Аз се върнах горе, но не можех да ги изоставя. Затова изкопах дупка. Светлината влезе в долния свят и къртицата избяга. Аз сложих стъкло, за да не влизат опасности отгоре. Затова те ми подариха летяща кола. Често слизам и се забавляваме заедно.

Йордана Лучева, 5.а (начало – Радостина Маринова)



 ***
Легнах да спя. Изведнъж се озовах в черна стая. В нея имаше две врати. На едната пишеше „Хубави сънища“, а на другата – „Кошмари“. Естествено, че влязох в първата. Вътре имаше коридор, по стените имаше екрани и беше като на кино. Видях много мои спомени, случки и измислици. Но изведнъж коридорът свърши и ме изхвърли обратно. После открехнах вратата на кошмарите , а тя се отвори и ме засмука навътре. Коридорът беше същият, но по-дълъг. Не беше приятно. Започнах да гледам кошмарите си. Исках да изляза, но вратата изчезна. Изплаших се. Започнах да блъскам в стените и изведнъж видях врата, ала тя беше миниатюрна. Седнах и се разплаках. Помислих си, че никога няма да видя семейството си. Започнах да се извинявам.
-       Много съжалявам за всички мои грешки.
Веднага след това извинение вратата порасна с няколко сантиметра.
-       Тате, съжалявам, че не те слушах, като ми говореше – и вратата порасна с още няколко сантиметра.
-          Како, съжалявам, че те обиждах.
Тогава вратата стана достатъчно голяма, за да мина. След като минах, се озовах там, откъдето започна всичко. От малката прашна стая в бабината къща.

Ирина Ковачева, 5.б (начало – Габриела Николова)



***
(…) После открехнах вратата на кошмарите, а тя се отвори и ме засмука навътре. (…) Започнах да гледам кошмарите си. Там видях как се скарвам с най-добрата си приятелка. Как претърпявам силен удар в корема и почти умирам. Беше много страшно. Коридорът пак свърши, но този път не се върнах, а започнах да падам надолу. (…) 
Тогава някой ме издърпа назад и се върнах там, откъдето тръгнах, тоест в леглото си. На сутринта не помнех нищо.

Габриела Инковска, 5.б (начало – Габриела Николова)



***
Моят ден беше много объркан. Сутринта станах надолу с главата, облякох си дрехите на обратно, отидох на училище с програмата за вторник, а беше понеделник. Как се случи всичко това? Не знаех какво да правя и затова тръгнах към училище. Влязох в друг клас. Госпожа Йотова ми се скара заради програмата, която съм объркала, и че съм влязла в друг клас.
                Тогава алармата звънна и осъзнах, че всичко е просто сън. Но когато се събудих, бях на земята, калъфката беше под краката ми. Облякох си дрехите наопаки и обърках програмата за училище. (…)

Габриела Цекова, 5.б (начало – Габриела Инковска)



***
Моят ден беше много объркан. Сутринта станах надолу с главата, облякох си дрехите на обратно, отидох на училище с програмата за вторник, а беше понеделник. Какво ми стана? Реших да науча. Оказа се, че съм влязла в „Опакия свят“. (…)
Все пак исках да се прибера. Не знаех как. Попитах някакъв си господин, а той ми каза да търся вещицата. (…)
           Бях почти у дома. Когато се прибрах, толкова се зарадвах. Не бях се замисляла какъв ли щеше да е светът, ако нямаше правила и ред.

Александра Пенкова, 5.б (начало – Габриела Инковска)



 ***
Един слънчев пролетен ден, докато се връщах от училище, се замечтах. Исках да стана известна и богата. Прибирайки се вкъщи, намерих в остарялата си пощенска кутия покана за участие в шоуто „Стани богат“. Така започна моето голямо приключение.
След един месец вече бях спечелила от състезанието 100 хиляди лева. Бях най-младият участник в състезанието, успял да вземе такава сума. Журналисти правеха интервюта и ме канеха в различни предавания. Част от сумата дарих на болно дете, а другите пари харчех неразумно в моловете. В един момент осъзнах, че нямам детство, загубих приятелите си и бях самотна.
Заваля силен дъжд и тъкмо когато вече не исках да съм богата и известна, се огледах. Аз бях пред моя блок с ученическата раница на гърба. Разбрах, че всичко е било една мечта, и много се зарадвах. Имах си детството, игрите и добрите приятели.

Вилиана Мошекова, 5.б



***
Един хубав пролетен ден решихме с моята приятелка Лили да се разходим. (…)
Тръгнахме по една пътечка, която вървеше пред нас и изведнъж спря. Срещу нас се виждаше гъста стена от цветя, която падаше от въздуха. Открехнахме я и зад нея имаше две скали с процеп, а в средата – златна ключалка. Поогледахме наоколо за ключ. (…)
Там имаше девет кристално чисти езерца, в които плуваха бели лебеди. Имаше пътечка от мрамор и изящна малка къщичка. В двора имаше най-различни цветя и дървета. Навсякъде летяха птички и пеперуди, всичко беше вълшебно. Вървяхме, вървяхме и срещнахме едно момиче, което каза да останем колкото искаме, защото само на хората с чисти сърца е отредено да влизат там. (…) Аз и Лили заживяхме там и се грижехме за вълшебната поляна, а тя от ден на ден ставаше по-хубава и разкривахме нови и нови чудеса.

Елена Семкова, 5.б (начало – Мартина Николова)



 ***
(…) Беше чудесно, но аз исках да се прибера вкъщи. Стигнах до едни табели. На първата табела пишеше „Тръгни наляво“, на втората пишеше „Рискувай и тръгни напред“, а на третата – „Мини по лесния път и тръгни надясно“. Аз се позамислих и тръгнах по трудния път напред.
Вървях, вървях и накрая стигнах до три моста, а под мостовете имаше различни цветове реки. Първата река беше бяла като платно, втората беше черна като нощта, а третата беше обикновена синя река. Аз пак се позамислих и тръгнах по моста с бялата река. (…)

Мариса Иванова, 5.б (начало – Александра Пенкова)





Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник