ИД Електронни медии
Децата трябваше да обикалят различни обекти - библиотеката, галерията, дирекцията, изложбената зала, фоайето с табла за свети Климент Охридски и двора с информационния кът, - като всяка двойка имаше различен обект. Там ги посрещахме ние, ученици от 9-ти и 10-ти клас, като им давахме листчета със задания, с които малките ни приятели трябваше да се справят. Победител в надпреварата стана отборът на 5.а клас с 18 точки (от максимум 24), следван от 5.б, със същия брой точки, но втори по време, и 5.в с 16 точки. Децата се представиха отлично. Научиха много нови неща и останаха очаровани от това, което са видели. След играта те споделиха свои открития:
„Девизът на училищното знаме е „Напред, науката е слънце“;„Училището е награждавано многократно в различни състезания и спортни игри.“
„Училището има толкова много награди, аз не мислех, че са толкова.“
„Видяхме икони на Климент Охридски и Кирил и Методий с кратки текстове, написани с красиви златни букви.“
,,Имаше страхотни скъпоценни камъни в изложбената зала, даже държах в ръце един камък – беше много красив.“
,,Сред красивите скъпоценни камъни най-много ме заинтересува камъкът кварц.“
,,Бяхме в библиотеката и трябваше да открием фразеологичен речник – не бях виждала досега такъв.“
,,Научихме за Пейо Яворов и неговото стихотворение „Градушка“.
„Научихме какво изобразява първата буква от глаголицата.“
„Открихме какво означава изразът „при закрити врати“.
,,Беше много яко да търсим книги.“
,,Разбрах колко години досега е расло едно от дърветата в двора.“
„Забелязах каменна плоча до едното борче, наблюдавах ветропоказателя в двора.“
„Научих, че Бабината душица всъщност е мащерката и че тя е устоцветна.“
„Научих, че в църквата „Свети Седмочисленици“ има мощи на свети Климент.“
,,На един портрет имаше възрастен човек и дърво. Казваше се „Столетници“, защото и дървото, и старецът са столетниците. Снимахме се пред картина на есента, беше интересно.“
,,Най-важното беше това, че открих отборната работа и че Павлин ми е истински приятел.“
,,Научих, че е много трудно, но ние се справихме. Няма нищо, че останахме на последно място, но това не е най-важното, а че работихме в екип и всички се трудиха.“
„Трябва да внимаваме, да мислим и да работим в екип. Имаше смях, спорове, беше трудно, но се справихме.“
„Научих, че отборната работа е война.“
„Забавно е и вършим много по-добра работа в отбор.“
„Отборната работа е много забавна, научаваме много нови неща и се сплотяваш с твоя приятел.“
„Научих, че моят съотборник е много ориентиран и подреден човек.“
,,Можем да научим много от училище – не само от учителите, а и от самото училище, от изложбите в него.“!
Госпожа Нели Генкова, организатор на „Училищни нещотърсачи“, също даде своето мнение за играта: „Впечатлена съм от зрялото партньорство на по-големите ученици, които се включиха като символични домакини и посрещаха малчуганите в шестте обекта за търсене на неща. Изказвам благодарност на 10-класниците Венцислав Йорданов, Петър Петров, Леонид Бажанов, Габриел Йонков, Светослав Цочев, Николай Копанов, Симона Стефанова, Цветелина Христова, Стефани Лалева и 9-класниците Ния Чонова, Цветелина Желязкова, Бранимир Бочев. Те се отнесоха към ролите си отговорно и осъзнато, умело поведоха децата към изпълнение на поставените задачи, също така бяха критични. Обратната връзка, която потърсих от тях, съвпадна с отдавна известна истина – че понякога е трудно четенето с разбиране и извличането на информация от различни носители. Но нетърпеливите малки участници показаха характерните за възрастта си емоционалност, любопитство, спонтанност и състезателен дух, за което също заслужават поздравления. Мисля, че от тази едночасова игра и малките, и големите, и още по-големите научихме още по нещичко.“
Бранимир Бочев, 9.а
