СУ "Свети Климент Охридски" Троян

В периода 27 август - 3 септември бях в Унгария по проект на тема „Живей здравословно, бъди щастлив! Спорт, здравословен начин на живот и природа“. Финансирането бе по програма „Еразъм+“. Мястото на провеждане бе Boldogkőváralja. За участниците бе предоставена и възможност при желание да останат два дни в столицата Будапеща.

Но нека поясня преди това как стигнах  до този проект. Следях различни програми, които се предлагат за младежки обмени в интересни дестинации с любопитни теми. Тогава видях тази, която определено грабна вниманието ми. Попълних нужните документи и се надявах да бъда сред шестимата българи (5 yчастници на възраст от 18 - 23 год. + 1 лидер без ограничение на възрастта), които да представят родината в този проект. Освен от  България, представители имаше от домакините, както и от Румъния, Литва и Азербайджан. Всяка една от държавите участници трябваше да изготви една вечер, в която да представи нещо специфично за страната си (храна, танци, обичаи…), и тричасови действия, чиято цел бе повече дейности на открито. След като получих имейл, че съм избран, аз веднага започнах да подготвям лека-полека нещата за пътуването. Въпреки желанието ми да преживея нещо ново и интересно, тръгнах с известна неувереност, тъй като не бях сигурен, че отивам на мястото си – там, където бих се чувствал спокойно.

След първия ден с цялостното си поведение и отношение участниците успяха да разсеят първоначалните ми притеснения. Те създадоха една изцяло приятелска атмосфера, подплатена с интелигентни разговори по интересни теми. Успях да видя, че има мислещи и позитивни хора. Именно те реално ме накараха поне за малко да се абстрахирам от факта, че не съм в родината си, и да се почувствам уютно. А организаторите от унгарска страна бяха на  високо ниво през цялото време.

И най-важното - което смятам, че бе една от целите на проекта - е, че нямаше деление. Ние се чувствахме като едно цяло – нямаше значение, че човекът до мен е с различна религия или е от друга страна. Ние бяхме екип от млади хора, между които неусетно се породи приятелство.
Какво спечелих от този проект? Успях да повиша самоувереността си, да създам контакти с хора, които със сигурност нямаше никъде другаде да срещна, подобрих си поне малко комуникативните способности, а също така, разбих някои стереотипи, свързани с чужденците, както и доста предразсъдъци, които все още битуват в нашето общество.

От всичко най-искрено се надявам да сме показали едно различно лице на България, което другите участници  до момента не са виждали, и да сме я представили достойно. Осъзнах, че всъщност България не е такава, каквато много хора си мислят. Ние живеем в едно чудесно кътче от света.

Реших да остана и двата дни в Будапеща. Видях столицата, останах с много и различни впечатления и отчасти разбрах как стоят нещата в Унгария. Една седмица все пак бях в доста по-малко населено място, което не е толкова привлекателно, колкото е най-големият унгарски град.

Сега накъде? Учебната година е на прага си за последен път за мен, предстоят ми важни неща. Но въпреки многото ангажименти, ако имам възможност, отново бих участвал в такъв проект.