ВСИЧКО започна с участието ми на Националния дебатьорски
форум, който се състоя през март 2016 г. - третия пореден, на който присъствам.
Само участници на форума можеха да кандидатстват за събитието в Литва. Нашата
българска делегация беше съставена от десет човека - двама ръководители от
София и осем ученици от София, Бургас, Русе, Велико Търново, Пазарджик, Троян и
Своге.
ПРЕДИ ПОЛЕТА си уговорихме среща в София, за да се
запознаем. Вечерята беше вкусна, а разговорът с останалите – много приятен.
Това беше началото на нашия път към Литва. На другия ден в бързаницата на
летището срещнахме една звезда на българския поп фолк – Милко Калайджиев, и две
момичета от групата си направиха селфи и взеха автограф.
С ПРИСТИГАНЕТО ни във Вилнюс ми направи впечатление, че
архитектурата на града е доста по-различна от нашата. При регистрацията в
хотела всеки си избра дали да бъде от екипа по политики или от медийния екип.
Срещнахме се с другите делегации – тези от Румъния, Гърция, Словакия, Словения,
Великобритания, САЩ, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Холандия,
Полша, Унгария. Участниците бяха от общо 15 страни, като някои от гостите на
събитието бяха бежанци от Близкия Изток, заселили се в европейски държави. В
някои от проведените уъркшопи те ни разказваха своите истории и ни обясняваха
колко е труден животът на бежанеца.
СЪБИТИЕТО започна с една интересна игра, чиято идея беше да
се запознаем с максимален брой хора. Всеки получи по един допълнителен бадж и
трябваше да намери притежателя му (между другото, баджовете на това събитие
бяха абсурдно големи). Търсейки собственика на баджа, се запознах с различни
хора от различни държави. Направи ми впечатление, че масата от хората бяха
руси, което далеч не е типично за нашата страна.
СЛЕДВАЩИТЕ дни протекоха в едно курортно градче, наречено
Друскининкай, с население приблизително колкото Троян. Имаше уъркшопи с
различна тематика. Очаквах обученията да са доста по-задълбочени, но все пак
научих някои нови упражнения и игри за начинаещи, които мога да приложа на
новопостъпилите дебатьори в клуба. Първите два уъркшопа, които посетих, бяха на
тема дебати и аргументация, а третият беше по-политически устроен. Говореше се
главно за корупция – как и от кого е причинена, как работи, има ли решение за
справяне с нея. За мен това беше най-интересното обучение, защото се
интересувам от политика. Следваха дебати. Уви, аз не се включих, защото
участниците се избираха на случаен принцип. Темите бяха: „Това правителство
вярва, че всички природни ресурси принадлежат на света, а не на народа“ и „Това
правителство вярва, че нищо не е истина, а всичко е дебатируемо“. Имаше също
обсъждания, проведени от екипите по политика.
ВСЯКА ВЕЧЕР имаше организирани социални събития. Литовците
ни пяха техни традиционни песни, играха танци и за да има взаимодействие с
публиката, ни приканваха да танцуваме. Аз се включих, въпреки че нямам умения в
танците. Друга вечер запалихме огън, след което имаше шоу дебат с различни от
познатите правила и всеки говорител трябваше да прави нещо странно, указано му
от съдията - например едно момиче трябваше всеки път, когато й задават въпрос,
да киха, а едно момче от нашите трябваше да си чеше постоянно врата.
ПРЕДПОСЛЕДНИЯ ден се върнахме във Вилнюс, където посетихме
литовския парламент. Някои от министрите на Литва ни говориха по различни
значими теми. Ние, от своя страна, им задавахме въпроси. Там се представиха и
три предложения, изготвени от екипите по политика, за решаване на следните
проблеми: политическа апатия, екстремистки партии, потискани малцинства и
маргинализация.
НА 23 АВГУСТ си тръгнахме от Литва. На връщане отново
пътувахме с известна личност – но този път доста по-интересна и по-значима. С
президента Росен Плевнелиев се срещнахме напълно случайно по време на полета
Виена - София. Едно момиче от групата ни реши да отиде до него, да го поздрави
и да се запознаят. След като му разказа кои сме и откъде се връщаме, той прояви
голям интерес. По средата на полета дойде при нас, благодари ни за това, че
представяме България на международно събитие и че сме българи с ясна позиция.
Момичето взе интервю, в което президентът говори за важни проблеми на България.
Накрая ни покани да отидем в Президентството през септември.
САМАТА ИДЕЯ на събитието беше не толкова да ни обучи по
дебати, колкото да ни покаже реалните заплахи за демокрацията. Ще го запомня с
много неща. Уъркшопите бяха добре подготвени и интригуващи и за кратко време
непознатите ставаха симпатични хора, с които разговорът върви лесно и приятно.
Ще запомня социалните събития и колко приветливо ни приканваха да танцуваме.
Тези няколко дни ми дадоха много – не само нови познанства и приятелства, но и
идеи, които мога да приложа тук, в България, при работата с начинаещи
дебатьори. Чувствам се изключително привилегирован, че бях един от осемте
избрани ученици, които посетиха Литва. За в бъдеще няма да спирам да се
занимавам с дебати и съм дори още по-мотивиран да продължа с тях, докато
следвам висшето си образование.
Любомир Кирилов
