ИД Електронни медии
Какво знаехте за България, преди да пристигнете?Лаура: Бях чувала за Черно море.
Дилара: Че времето обикновено е хубаво.
Мартин Кайзер: Знаех много малко – за Черно море, за Балкана и че е имало римски селища.
Кое до момента ви направи най-голямо впечатление?
Лаура: Най-голямо впечатление ми направи планинската природа.
Дилара: Впечатлих се много от приятелски настроените хора и от готовността им да помагат.
Мартин Кайзер: Най-силно се впечатлих от прекрасната природа, гостоприемните хора, богатата и разнообразна храна и това, че тук яденето е като празник.
Ако ваш приятел тръгне към Троян, какво бихте го посъветвали?Лаура: Непременно да направи поход в планината като нашия днес.
Дилара: Задължително да посети художественото училище (НГПИ „Проф. Венко Колев” – бел. ред.), където ще има възможност да види как се изработват керамични изделия и даже сам да си направи такова. Да си вземе слънцезащитен крем.
Мартин Кайзер: Ще го посъветвам да си вземе туристически обувки, за да направи поход в планината. Също - да отдели повече от една седмица, защото си заслужава да се видят много неща.
Какви прилики и разлики откривате между българските и немските ученици?
Лаура: При нас се учи и след обед. Видяхме някои български ученици да закъсняват за час и да вадят мобилните си телефони по време на занятие, което в Германия се наказва.
Дилара: В България не е толкова строга атмосферата, като при нас.
Мартин Кайзер: Макар че идваме от различни култури, учениците си приличат – по любопитството и по непрекъснатото бърборене. За краткото време, в което съм тук, не съм открил съществени разлики. Силно съм впечатлен, че във вашето училище има топло отношение между учители и ученици.
Какво ще си отнесете за спомен от България?Лаура: Керамика и бутилка вино за подарък, защото научих, че българските вина са хубави. Искам да опитам и български шоколад.
Дилара: Искам да почерпя приятелите си в Германия с български сладкиши и да им подаря гривни. Купих си също едно наргиле.
Мартин Кайзер: Задължително ще взема бутилка ракия и много страхотни спомени. Освен това, обмислям пътуване до България и поход в планината с приятели догодина.
Какво успяхте да опитате и намирате ли тукашната храна за много различна?
Лаура: Всичко, което опитах, ми хареса, но ми направи впечатление, че тук хората се хранят много бавно.
Дилара: Аз съм от турски произход, вкъщи се готви турска кухня и ми направи впечатление, че има много общи неща.
Мартин Кайзер: Аз вече споделих - тук яденето е като ритуал. Продължително е. Различна е и културата на пиене, задължително със салати.
Какво научихте за България след престоя си тук?Лаура: Вече знам много повече - от различните посещения и от разказите на семейството, в което съм отседнала. Научих за вашата история и култура и че сте източноправославни християни.
Дилара: Най-много се впечатлих от природата, затова и най-много неща разбрах за нея. Когато се качиш нависоко в планината, виждаш невероятни гледки.
Мартин Кайзер: Разбрах, че българският народ е гостоприемен, отворен към другите, с чудесни обичаи и интересна история. Въпреки стотиците години, прекарани в робство, вие сте успели да се съхраните. Голямо впечатление ми направи, че държите на занаятите си, които се практикуват от млади хора. Като учител по природни науки ми беше интересно да разбера, че имате вековни широколистни гори.
Научихте ли някои български думи?
Лаура: Научих „обичам те” и „ям”.
Дилара: И аз мога да казвам „ям”, както и „здравей”.
Мартин Кайзер: Научих да казвам „добър ден”, „благодаря” и „шопска салата”.
Интервю на Румен Илиев, 8.а клас
