Скъпи учители и съученици,
Уважаеми гости!
Винаги ми е било трудно да записвам предварително нещо, което трябва да изразя на белова, защото, когато моментът на писане или говорене настъпи, винаги правя промени. Тъй като тази вечер обаче не е препоръчително да импровизираме, дълго мислих каква да бъде моята реч и винаги в съзнанието ми изникваше едно и също.
Малко преди финала на тази последна за нас учебна година моята любима учителка зададе на класа ми следния въпрос: „Ако на сбогуване подаря на всекиго по една кибритена клечка, ще разберете ли какво е посланието ми към вас?”. Всички се умълчахме, замислени. Аз погледнах назад.
Ученичка съм в СОУ „Свети Климент Охридски” от първи клас. През годините имах възможността да сменя училището и почти го направих след седми клас. Днес обаче се радвам за уточнението „почти” и за факта, че стоя именно пред вас, защото съзнавам, че другаде едва ли бих получила повече познания, по който и да било учебен предмет. Тук обаче получих нещо много по-важно.
В моето училище аз танцувах и научих, че сцената не поглъща своите артисти, напротив, тя ги изгражда като такива. Сцената на живота също очаква да бъде завладяна от нас, скъпи съученици, нега го направим смело и красиво!
В моето училище аз експериментирах и със себе си, и с химичните елементи и научих, че не е страшно да опиташ, да рискуваш. Докосвайки се до непознатото, ние променяме себе си, нека не спираме да разширяваме своите хоризонти с всеки изминал ден!
В моето училище аз се научих да изразявам себе си пред публика, да работя в екип, да бъда отговорна, да намирам по нещо от себе си у всекиго от вас. Стоейки на прага на зрелостта, аз ясно съзнавам, че тези придобити качества са много по-важни от всяко парченце академично знание. Стоейки на същия този праг, аз вече знам за какво са кибритените клечки. Моята е пламнала още тук, в любимото училище, и пламъка й ще пазя ревностно по ветровитите магистрали и пътечки на живота.
За всичкото внимание и всеотдайност благодаря на вас, скъпи учители! Продължавайте все така ласкаво и неуморно да превръщате в личност всяко едно малко човече. За това, че заедно сме радвали и ядосвали своите търпеливи класни ръководители, че сме се карали и подкрепяли, че сме се обичали и мразели, но винаги взаимно сме разпалвали своя пламък, благодаря на вас, прекрасни мои съученици! Никога не позволявайте на някого да угаси този пламък в сърцата ви. Следвайте мечтите си, колкото и да са недостижими, все пак от низините всеки връх изглежда твърде висок, но ние добре знаем какво е да си на 2925 м надм. вис. Струва си усилията, нали?
На Вас, г-жо Директор, благодаря за многото житейски уроци, които получих по време на дългогодишната ни работа заедно, вярвам, че те винаги ще ми служат!
Да бъда първенец на Випуск 30, за мен е не само гордост, но и отговорност и принадлежност. Принадлежност, поради която винаги ще прекрачвам прага на СОУ „Свети Климент Охридски” с усещането, че се прибирам у дома.
Благодаря ви за всичко през тези 12 незабравими години!
Приятна вечер!
