СУ "Свети Климент Охридски" Троян

Четвъртата национална конференция „Насърчаване на четенето“ се проведе от 7 до 10 октомври във Велико Търново. Събитието се организира от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) в качеството му на Национална агенция по Програма „Еразъм+“ на Европейската комисия. Тазгодишен домакин беше Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, а чрез темата „Място за четене“ се търсеха отговори на множество въпроси, сред които: съществува ли идеалното място за четене, как трябва да изглежда то, къде четат децата ни. За участие бяха поканени учители, ученици, студенти, университетски преподаватели, библиотекари, автори и издатели, представители на граждански сдружения, както и повече от шейсет души, подбрани чрез обявения от ЦРЧР конкурс за разработка на тема „Място за четене”. Сред гостите се открояваха националните имена на писателя Георги Мишев и великотърновския професор Анчо Калоянов.

На форума имаше и две троянски участия: Радиана Бояджиева от НУ „Св. св. Кирил и Методий” и аз като представител на СОУ „Св. Климент Охридски”. Поканата за включване в конкурса дойде от детската учителка Валентина Маринова, която отскоро е eTwinning посланик и наистина работи всеотдайно за популяризиране на електронната платформа за сътрудничество между европейските училища.

В тридневната работа на конференцията всичко споделено и предложено идваше от практиката, без изкуствените и безполезни рамки на нормативни документи, концепции, стратегии и пр. Думата имаха хора четящи и водещи своите малки или по-големи просветителски битки – „труженици на четенето” по определението на една от участничките. (Както може да се предположи, това труженичество днес е предимно женско усилие и то беше видимо и на форума). Ето някои от проверените истини, които се чуха по време на презентациите и дискусиите.

Литературната разходка е един разпространен в Европа отворен метод за популяризиране на четенето, който си струва да прилагаме. В столицата вече има родители, които избират училище за детето си не според това дали се води елитно, а дали има училищна библиотека. Ако при аранжирането на изложби на книги визуално се разказва историята около една книга, интересът е много по-голям. Децата, на които често се чете, израстват по-спокойни. Оформянето на градска среда за четене и обмяна на книги води до създаване на общности. В училищата трябва да се върнат библиотеките и професионалните библиотекари. Разбиращите студенти първокурсници са тези, в чиито домове е имало библиотеки. Централният софийски затвор също е място за четене и понякога ограмотяването и срещата с книги са единствените хубави неща, които остават на осъдените до живот. В обществените читални трябва да влиза много светлина. Когато в пространството на детския библиотечен отдел се появят свежи цветове и комфортни мебели, заложи се на игровите методи и се привлекат младите майки, присъствието на деца видимо нараства. Възможно е малките ученици да свикнат да оформят кръг за четене в класната стая и там да протича любимото им време от деня. Ако едно училище предложи странната идея за преписване на „Железният светилник”, осигури специално работно място, покани ученици и родители, след време резултатът ще е луксозно подвързан препис, придружен от илюстрации и снимки. Ако след някоя образователна инициатива 4-5 от 25 гимназисти развият интерес към определени четива, това вече е успех. Чрез четене на глас пред деца, пред болни, стари или незрящи хора или пред чужденци учениците могат да бъдат благотворители. В днешния дигитален век книгата не изчезва, а просто променя начина си да достига до своя читател. Пътуващите сандъчета на Българската библиотечно-информационна асоциация и на Гьоте институт се посрещат с голям интерес от децата. Публицистиката може да направи много за популяризиране на четенето.

Материалите от конкурса „Място за четене” ще бъдат публикувани в сборник. Радиана Бояджиева е разказала за партньорството между нейни ученици и техни връстници от Враца, които в продължение на една година са си разменяли хартиени писма с читателски въпроси и впечатления върху едни и същи книги. Аз припомних образователната игра „Площадът на съкровищата”, която организирахме като инициатива на Община Троян в рамките на Седмицата на книгата през май 2013 година. Дарителската изложба „Какво четеш”, в която участниците бяха поканени да се включат с книги, беше подходящ повод да занеса и „Пъзел върху листа” – сборник с ученически текстове, писани за състезанията Климентови дни, който СОУ „Св. Климент Охридски” издаде за миналогодишния си юбилей.

Конференцията „Насърчаване на четенето“ потвърди усещането ми, че най-важният двигател на обществените процеси не са парите, нито политиките, дори не средата, а хората. И че в България, въпреки нескончаемите опити, това богатство все още не е похабено.