СУ "Свети Климент Охридски" Троян

Подготовка за дебат в двора на Езиковата гимназия в Пловдив

Поредното национално дебатьорско състезание, в което училищният клуб взе участие, се проведе в Пловдив (12-14 юни) под атрактивното име „Айляк Оупън”. Но името леко заблуждава, защото времето за почивка и разходки из вълнуващите пловдивски улици беше едва късно вечер, а дневната състезателна програма беше интензивна, което не изненада вече опитните училищни дебатьори. В „Айляк Оупън” участваха отбори от София, Пловдив, Русе, Стара Загора, Хасково и Троян. Нашите участници влязоха в общо четири словесни надпревари и регистрираха равен брой победи и загуби. Освен достойно присъствие в тази елитна ученическа общност, те показаха утвърдени умения и личностно развитие, което е големият смисъл на заниманията с дебати. Към всеки от четиримата участници зададохме отделен въпрос, за да се почувства по-добре атмосферата на националното състезание.


ПАМЕЛА МОНЕВА (11.б) е от запалените училищни дебатьори. На национални състезания тя винаги прави впечатление и постига висок личен резултат, както беше и сега в Пловдив. Питаме я дебатирането кои нейни качества е развило в най-голяма степен.
След многобройните форуми и състезания, които успях да посетя благодарение на Асоциация Дебати София и нашето училище, аз успях да се запозная с много нови и интересни хора. Развих умението да работя в екип и да говоря свободно пред публика, без да се притеснявам. Натрупах нови знания по различни теми.  Последната беше за Катар. Трябваше да дебатираме да се бойкотира ли световното първенство по футбол в Катар през 2022 година, при положение че при строителството на спортната инфраструктура досега са загинали над 1000 работници. Нищо не знаех по темата, но по време на едночасовата подготовка научих много и мисля, че това беше най-силният ми дебат от „Айляка”.

Националните състезания са и време за срещи с приятели

ЛЮБОМИР КИРИЛОВ (11.а) е от учениците, които усетиха, че дебатирането дава много възможности за лична реализация – и интелектуална, и социална. В дебатьорската общност той намери своя устойчива приятелска среда. Затова въпросът ни към него е какви са най-симпатичните качества на дебатьорите, заради които е удоволствие и чест да си един от тях.
През дебатьорския си опит, докато съм дебатирал по състезания и форуми, съм се срещал с почти всякакви по характер хора – с хора със самочувствие; с такива, които не са толкова уверени в уменията си, но все пак опитват, без да се отказват; със способни млади хора, приемащи задачите си с усмивка, работещи в екип и толериращи другата гледна точка. Разбира се, всички те са ми симпатични и приятни за разговор и дебатиране. Те след дебат не продължават да спорят по зададената тема, не приемайки чуждата гледна точка, а създават нови контакти с хората, срещу които са дебатирали. Истинско удоволствие ми доставя, когато с учениците или студентите от противниковия отбор се заприказваме по някаква тема, различна от тази на изминалия дебат, и намерим общи интереси по време на почивките. Чест е за мен да дебатирам с хора, които не играят прекалено агресивно по време на дебат, т.е. не нарушават речта на съотборниците ми или моята по какъвто и да е начин. Това рядко се случва, но когато се случи, не е приятно за участниците в дебата. Адмирирам хора, толериращи чуждата гледна точка, хора, които са позитивни, широко скроени и приятелски настроени. Такива качества притежават дебатьорите. Чест и удоволствие е да дебатирам, да се запознавам, да контактувам с такива хора и да бъда един от тях .

След цял ден дебатиране вечерен Пловдив очаква гостите си

ВИКТОР ПЕЙКОВСКИ (11.б) е един от сериозните училищни дебатьори, който винаги се възползва от възможността да участва в състезания. Той е от хората, при които развитието на умения е най-видимо. По принцип не говори много, но доста наблюдава и въпросът към него е какво му беше най-любопитно да забележи и научи в Пловдив.
Най-любопитно ми беше да разбера как се организира едно такова състезание и да видя колко труд е необходим. Организаторите са много приятни хора, които дадоха всичко от себе си, за да си прекараме невероятно и да имаме приятни спомени за разказване. Също така ми беше интересно да науча малко повече за Пловдив – за неговата история и за градския живот там, включително в заведенията. Най-голямо впечатление ми направи старият град, където можехме да видим наследство от Античността и Възраждането. Неслучайно Пловдив е древен и вечен.

ЛОРЕТА СТОЯНОВА (10.б) за първи път участва в дебати, ако изключим едно училищно упражнение, но много бързо влезе в състезателния формат, беше комуникативна, борбена и убедителна. Питаме я какво е различното в тази форма на изява и как се е чувствала като „новобранец".
Различното в това да се явиш на състезание е, че попадаш сред много и различни хора от различни места. Получих ценен опит, който освен в дебатите ще ми върши работа в живота и общуването с хората. Представянето ми в първия кръг не беше на ниво, но това не ми попречи да продължа и във втория кръг започнах да се отпускам и да се сдобивам с увереност, която според мен ще ми бъде полезна за бъдещи изяви пред публика.