СУ "Свети Климент Охридски" Троян

За 30-годишната си история СОУ „Св. Климент Охридски” се е доказало като училище с характер и собствена физиономия. Опитахме се да очертаем профила му, като зададохме по един въпрос на различни хора, свързани с него.

ИВАНКА ЦЕКОВА, директор на СОУ „Св. Климент Охридски” – Троян. 13 години е педагогически съветник в училището, познава всеки ученик и всяко училищно кътче. В началото на 2014 година, след спечелен конкурс, пое директорския пост. Не е изгубила усмивката си.

- На какво от натрупания 30-годишен опит си струва да заложи училището и занапред?

- В исторически аспект 30 години са един миг, но за живота на едно училище са много, защото всяка учебна година е поредното изкачено стъпало по стълбата на познанието, на натрупания опит, на търпеливото ежедневно себеотдаване в името на бъдещето. Празникът е повод да си спомним извървения път, преодолените трудности и постигнатите успехи. Трябва да запазим добрата традиция и разумно да следваме промените на времето. Но най-голямото богатство за едно училище са хората – учителите и учениците. Това е предпоставка за бъдещия успех на СОУ „Св. Климент Охридски”.

ПОЛЯ ДИМОВА, зам.-кмет с ресор образование, култура и социални дейности. Опитен образователен експерт, на чиято преценка и административна помощ може да се разчита.

- Какво е мястото на СОУ „Св. Климент Охридски” в училищната инфраструктура на община Троян?

- Най-лесно е да отговоря с една дума - значимо: заради учениците, които избират да учат в него; заради стойностните учители, които се трудят в него; заради специфичния дух, който "витае" в него; заради това, че е важно да има алтернативи и конкуренция...

 СТРАХИЛ КАМАРАШКИ, председател на Училищното настоятелство. Бил е зам.-директор на училището. Хубавите отношения между него и екипа на СОУ „Св. Климент Охридски” продължиха във времето и присъствието му в наскоро учреденото Училищно настоятелство радва всички.

- Как виждате възможностите на едно днешно училищно настоятелство да се грижи за училището?

- Основната грижа почти винаги е осигуряването на средства за  нормалното протичането на учебния процес в едно училище. Това е задължение на държавата и общината. А ние в Училищното настоятелство, където сме се събрали хора с различни умения и професии - предприемачи, банкови и общински чиновници, служители и работници, -  искаме и трябва да търсим всяка една допълнителна възможност за подобряване на класната и извънкласната дейност. Тези възможности съществуват и колкото повече от тях реализираме, толкова по-добре за всички нас.

БЛАГОМИРКА ФИСКУЧЕВА, преподавател по математика от самото създаване на СОУ „Св. Климент Охридски”. Четирима от възпитаниците й получиха пълни шестици на тазгодишната матура по математика. Противно на клишираната представа за математик, е много усмихната и емоционална.

- С какво училището Ви привърза към себе си през тези години?

- Да бъда учител бе моя мечта. И вече 30 години в училище осъществявам тази своя мечта - да съм сред млади, пълни с енергия хора, на които да помагам за сбъдването на техните мечти. Така хубавите моменти заедно и добрите резултати от работата ни ме карат да не усещам тежестта на годините.

ГЕНКА КОВАЧЕВА, административен секретар на СОУ „Св. Климент Охридски” в продължение на 24 години, до пенсионирането си. Сърцата и енергична, истинска стопанка на училището през годините. И досега живее с неговите проблеми и радости.

- Какво от атмосферата на общуване в училище е било най-ценно за Вас?

- Обичта, която съм усетила. Работата може да е навсякъде, но тук отношението на учители и ученици към обслужващия персонал е нещо, което помня и ценя. Човешкото е, което остава.

ЙОРДАНКА ПЕНЧЕВА, родител на двама ученици в СОУ „Св. Климент Охридски”. Дъщеря й Паулина Пенчева е първенец на випуск 2014 г. Синът й Дилян тази година е осмокласник. Г-жа Пенчева участва в празничната програма за откриване на учебната година и каза чудесни думи на учениците.

- С какво СОУ „Св. Климент Охридски” спечели доверието Ви на родител?

- Не е без значение това, че аз съм възпитаник на СОУ "Свети Климент Охридски". Не се колебах, когато трябваше да запиша в първи клас дъщеря си, а после някак естествено беше и синът ми да започне тук обучението си. Училището има база и добри учители, които умеят да предават знанията на своите ученици по достъпен начин. Подготвят децата по учебните предмети, но им дават и първите уроци как да се справят с житейските трудности. Правят от децата ни приятели и достойни възпитаници на училището. Учителите на СОУ "Свети Климент Охридски" доказват, че малкото зрънце във всяко дете може да покълне и порасне. На тези учители и най-вече хора си заслужава да гласувам доверие.

ГЕРМАН ГАЧЕВСКИ, бивш възпитаник на СОУ "Свети Климент Охридски". Учил е компютърни науки в САЩ. Собственик на голяма българска софтуерна фирма, със седалище в Троян. Наскоро, заедно с други представители на фирмата, гостува в училището в рамките на инициатива “Бъдещето е код”.

- Кое от качествата Ви, направили Ви успешен, дължите в най-голяма степен на своето училище?

- Отдадеността и примера на учителския екип, заедно със съвременната техническа база, ми помогнаха да изградя и затвърдя своето постоянство и стремеж към постигане на зададени цели. В международен мащаб.

СТЕФАНИЯ КАЛЕВА, 12-класничка, председател на Ученическия съвет. Инициативна, критична, амбициозна, тя е организирала училищни събития и е участвала в различни национални и международни срещи като дебатьор, доброволец, презентатор.

- Когато участваш в събития със свои връстници от страната, какво е твоето предимство на ученичка от точно това училище?

- Мнозинството от хора, които срещам по такива събития, подценяват знанията и уменията, които съм придобила точно в това училище. Поради незнанието за училището ни и факта, че то се намира в малък град, моите връстници понякога са на мнение, че качеството на образованието тук е по-ниско, което пък ми дава възможност да ги опровергая. Не е за подценяване и фактът, че в училище като нашето връзката учител-ученик е много по-силна, а именно учителите запалват искрата у нас, учениците, да се интересуваме и да вземаме участие в различни мероприятия.

НИКОЛАЙ МИНКОВ, първокласник. В училището е от миналата година, когато е в подготвителната група. Вече е представял СОУ „Св. Климент Охридски” като певец, пианист, рецитатор.

- Какво най-много ти харесва в училище?

- Най-много ми харесва да пиша. Госпожите са добри. Харесват ми също децата – и от класа, и тези, с които се запознаваме на двора.

 *****

КАКВО БИХТЕ ПОДАРИЛИ НА УЧИЛИЩЕТО, АКО ИМАТЕ НЕОГРАНИЧЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ?

 

ИВАНКА ЦЕКОВА: Още ученици.

ПОЛЯ ДИМОВА: Обстановка, която би осигурила възможности учениците и учителите да се чувстват добре и да не бързат да се прибират по домовете си.

СТРАХИЛ КАМАРАШКИ: Ако имах неограничени възможности, училището, в което съм учил и работил, също ще има такива. 

БЛАГОМИРКА ФИСКУЧЕВА: Бих направила училището привлекателно място за обучение - не за развлечение, - с модерно оборудвани класни стаи и коридори с места за отдих, за да може учител и ученик да извършват ефективно задълженията си тук.

ГЕНКА КОВАЧЕВА: Обич, уважение и сплотеност, каквато аз си спомням.

ЙОРДАНКА ПЕНЧЕВА: Бих попълнила бюджета на училището така, че средствата да покрият всички разходи. Това е материално, но то ще даде спокойствие на ръководството, а и на всички учители, за да могат да загърбят ежедневните нужди и да се отдадат изцяло на децата ни.

ГЕРМАН ГАЧЕВСКИ: Повече внимание и професионални насоки за учениците и учителите. Възможност за всички ученици да участват в международни програми на обменни начала (Student Exchange Programs), за да могат да обогатят и разширят познанията си относно западния (и източния) начин на живот и разбирането за свое място и дълг в този свят.

СТЕФАНИЯ КАЛЕВА: Една мултифункционална спортна площадка, на която малки и големи да практикуват заедно и напълно безплатно различни спортове като тенис, бадминтон, волейбол, футбол на малки врати и т.н. Това ще повиши тяхната спортна активност както в часовете, така и в свободното им време, и ще реши проблема със застояването пред компютрите. Миналата година разработих такъв проект и бих го реализирала, ако имам неограничени възможности.

НИКОЛАЙ МИНКОВ: Външен басейн за лятото и вълшебни плодни дървета в двора – който иска, да си брули ябълки и круши, а плодовете да не свършват.