Публикация във в. "Троян 21"
За 30-годишната си история СОУ „Св. Климент
Охридски” се е доказало като училище с характер и собствена физиономия.
Опитахме се да очертаем профила му, като зададохме по един въпрос на различни хора,
свързани с него.
ИВАНКА
ЦЕКОВА, директор на СОУ „Св. Климент Охридски” – Троян. 13 години е
педагогически съветник в училището, познава всеки ученик и всяко училищно
кътче. В началото на 2014 година, след спечелен конкурс, пое директорския пост.
Не е изгубила усмивката си.
- На
какво от натрупания 30-годишен опит си струва да заложи училището и занапред?
- В исторически аспект 30 години са един
миг, но за живота на едно училище са много, защото всяка учебна година е
поредното изкачено стъпало по стълбата на познанието, на натрупания опит, на
търпеливото ежедневно себеотдаване в името на бъдещето. Празникът е повод да си
спомним извървения път, преодолените трудности и постигнатите успехи. Трябва да
запазим добрата традиция и разумно да следваме промените на времето. Но
най-голямото богатство за едно училище са хората – учителите и учениците. Това
е предпоставка за бъдещия успех на СОУ „Св. Климент Охридски”.
ПОЛЯ ДИМОВА, зам.-кмет
с ресор образование, култура и социални дейности. Опитен образователен експерт,
на чиято преценка и административна помощ може да се разчита.
- Какво е мястото на
СОУ „Св. Климент Охридски” в училищната инфраструктура на община Троян?
- Най-лесно е да отговоря с една дума - значимо: заради
учениците, които избират да учат в него; заради стойностните учители, които се
трудят в него; заради специфичния дух, който "витае" в него; заради
това, че е важно да има алтернативи и конкуренция...
СТРАХИЛ КАМАРАШКИ,
председател на Училищното настоятелство. Бил е зам.-директор на училището.
Хубавите отношения между него и екипа на СОУ „Св. Климент Охридски” продължиха
във времето и присъствието му в наскоро учреденото Училищно настоятелство радва
всички.
- Как виждате
възможностите на едно днешно училищно настоятелство да се грижи за училището?
- Основната грижа почти винаги
е осигуряването на средства за нормалното протичането на учебния процес в
едно училище. Това е задължение на държавата и общината. А ние в Училищното
настоятелство, където сме се събрали хора с различни умения и професии -
предприемачи, банкови и общински чиновници, служители и работници, - искаме и трябва да търсим всяка една
допълнителна възможност за подобряване на класната и извънкласната дейност.
Тези възможности съществуват и колкото повече от тях реализираме, толкова
по-добре за всички нас.
БЛАГОМИРКА ФИСКУЧЕВА,
преподавател по математика от самото създаване на СОУ „Св. Климент Охридски”.
Четирима от възпитаниците й получиха пълни шестици на тазгодишната матура по
математика. Противно на клишираната представа за математик, е много усмихната и
емоционална.
- С какво училището
Ви привърза към себе си през тези години?
- Да бъда учител бе моя мечта. И вече 30 години в училище
осъществявам тази своя мечта - да съм сред млади, пълни с енергия хора, на
които да помагам за сбъдването на техните мечти. Така хубавите моменти заедно и
добрите резултати от работата ни ме карат да не усещам тежестта на годините.
ГЕНКА КОВАЧЕВА, административен
секретар на СОУ „Св. Климент Охридски” в продължение на 24 години, до
пенсионирането си. Сърцата и енергична, истинска стопанка на училището през
годините. И досега живее с неговите проблеми и радости.
- Какво от
атмосферата на общуване в училище е било най-ценно за Вас?
- Обичта, която съм усетила. Работата може да е навсякъде,
но тук отношението на учители и ученици към обслужващия персонал е нещо, което
помня и ценя. Човешкото е, което остава.
ЙОРДАНКА ПЕНЧЕВА,
родител на двама ученици в СОУ „Св. Климент Охридски”. Дъщеря й Паулина Пенчева
е първенец на випуск 2014 г. Синът й Дилян тази година е осмокласник. Г-жа
Пенчева участва в празничната програма за откриване на учебната година и каза
чудесни думи на учениците.
- С какво СОУ „Св.
Климент Охридски” спечели доверието Ви на родител?
- Не е без значение това, че аз съм
възпитаник на СОУ "Свети Климент Охридски". Не се колебах, когато
трябваше да запиша в първи клас дъщеря си, а после някак естествено беше и
синът ми да започне тук обучението си. Училището има база и добри учители,
които умеят да предават знанията на своите ученици по достъпен начин. Подготвят
децата по учебните предмети, но им дават и първите уроци как да се справят с
житейските трудности. Правят от децата ни приятели и достойни възпитаници на
училището. Учителите на СОУ "Свети Климент Охридски" доказват, че
малкото зрънце във всяко дете може да покълне и порасне. На тези учители и
най-вече хора си заслужава да гласувам доверие.
ГЕРМАН ГАЧЕВСКИ,
бивш възпитаник на СОУ "Свети Климент Охридски".
Учил е компютърни науки в САЩ. Собственик на голяма българска софтуерна фирма,
със седалище в Троян. Наскоро, заедно с други представители на фирмата, гостува
в училището в рамките на
инициатива “Бъдещето е код”.
- Кое от качествата
Ви, направили Ви успешен, дължите в най-голяма степен на своето училище?
- Отдадеността и примера на учителския екип, заедно със
съвременната техническа база, ми помогнаха да изградя и затвърдя своето
постоянство и стремеж към постигане на зададени цели. В международен мащаб.
СТЕФАНИЯ КАЛЕВА,
12-класничка, председател на Ученическия съвет. Инициативна, критична,
амбициозна, тя е организирала училищни събития и е участвала в различни национални
и международни срещи като дебатьор, доброволец, презентатор.
- Когато
участваш в събития със свои връстници от страната, какво е твоето предимство на
ученичка от точно това училище?
- Мнозинството от хора, които срещам по такива събития, подценяват знанията и уменията, които съм придобила точно в това училище. Поради незнанието за училището ни и факта, че то се намира в малък град, моите връстници понякога са на мнение, че качеството на образованието тук е по-ниско, което пък ми дава възможност да ги опровергая. Не е за подценяване и фактът, че в училище като нашето връзката учител-ученик е много по-силна, а именно учителите запалват искрата у нас, учениците, да се интересуваме и да вземаме участие в различни мероприятия.
НИКОЛАЙ МИНКОВ,
първокласник. В училището е от миналата година, когато е в подготвителната
група. Вече е представял СОУ „Св. Климент Охридски” като певец, пианист,
рецитатор.
- Какво най-много ти
харесва в училище?
- Най-много ми харесва да пиша. Госпожите са добри. Харесват
ми също децата – и от класа, и тези, с които се запознаваме на двора.
*****
КАКВО БИХТЕ ПОДАРИЛИ НА УЧИЛИЩЕТО, АКО ИМАТЕ НЕОГРАНИЧЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ?
ИВАНКА
ЦЕКОВА: Още ученици.
ПОЛЯ ДИМОВА: Обстановка,
която би осигурила възможности учениците и учителите да се чувстват добре и да
не бързат да се прибират по домовете си.
СТРАХИЛ КАМАРАШКИ:
Ако имах неограничени възможности, училището, в което съм учил и работил,
също ще има такива.
БЛАГОМИРКА ФИСКУЧЕВА: Бих направила училището привлекателно място за обучение - не за развлечение, - с модерно оборудвани класни стаи и коридори с места за отдих, за да може учител и ученик да извършват ефективно задълженията си тук.
ГЕНКА КОВАЧЕВА: Обич,
уважение и сплотеност, каквато аз си спомням.
ЙОРДАНКА ПЕНЧЕВА: Бих попълнила бюджета на училището така, че средствата да покрият всички разходи. Това е материално, но то ще даде спокойствие на ръководството, а и на всички учители, за да могат да загърбят ежедневните нужди и да се отдадат изцяло на децата ни.
ГЕРМАН ГАЧЕВСКИ: Повече
внимание и професионални насоки за учениците и учителите. Възможност за всички
ученици да участват в международни програми на обменни начала (Student Exchange
Programs), за да могат да обогатят и разширят познанията си относно западния (и
източния) начин на живот и разбирането за свое място и дълг в този свят.
СТЕФАНИЯ КАЛЕВА: Една мултифункционална спортна площадка, на която малки и големи да
практикуват заедно и напълно безплатно различни спортове като тенис, бадминтон,
волейбол, футбол на малки врати и т.н. Това ще повиши тяхната спортна активност
както в часовете, така и в свободното им време, и ще реши проблема със застояването
пред компютрите. Миналата година разработих такъв проект и бих го реализирала,
ако имам неограничени възможности.
НИКОЛАЙ МИНКОВ: Външен
басейн за лятото и вълшебни плодни дървета в двора – който иска, да си брули
ябълки и круши, а плодовете да не свършват.