• Място на свободен дух и модерни решения

Търсене

BG Web Counters


Tyxo.bg counter

Посещения през предишния месец

Голямото четене (Поощрителна награда за есе)

Публикувано от Н. Генкова 05 август 2014




 „ – Освен това хапят – каза Томи. – Тъй ли, - рече Пипи. – Хапи ги и ти!” – това е цитат от завинаги любимата ми детска книжка „Пипи Дългото чорапче”. Очарователната героиня казва тази забавна, но и откровена истина по повод едни мравки. Разбира се, децата, четейки книгата, не биха си вадили общовалидни извози от множеството подобни коментари, а биха се разсмивали искрено от по детски наивния й приключенски дух и безкрайното й въображение. За жалост, много деца днес дори не са чували за обитателката на Вила Вилекула. Те дори не подозират и за магията на „опитомяването” и за една от най-красивите метафори на приятелството – връзката между Малкия принц и рижата лисица в произведението на Екзюпери. Не знаят и как малкият калпазанин Том Сойер успя да боядиса оградата или защо Емил си напъха главата в супника… Наистина е тъжно, защото на мястото на тези предизвикващи приятни емоции моменти децата най-често са поставили различни видове компютърни игри, които, в повечето случаи, не ги учат на нищо. А книгите учат. Независимо дали това са нови думи и изрази, или те предизвикват да мислиш и разсъждаваш, или просто те карат да се понесеш на крилете на въображението си. Затова децата трябва да четат. 

Не само малките, но и порасналите вече младежи все по-често си спестяват удоволствието да се запознаят с магическия свят на литературата. Било то защото са заети с други развлечения и просто не са заинтересовани. Има книги, които всеки трябва да прочете в живота си, има и такива, които, макар да са си извоювали статуса „вечна класика”, малко хора са чели или възнамеряват да прочетат. Дори на моя рафт в библиотеката има такива и знам, че някой ден ще намеря време за тях, защото вече съм се убедила, че времето, прекарано в четене, никога не е загубено време. Защото съм открила магията на един роман, едно стихотворение, един разказ, а именно – ако продължаваш да четеш, все ще откриеш един момент, една фраза, един деликатно извезан с думи жест, за който би казал, че е твой. Макар и малък детайл, който авторът е използвал, за да те улови, за да прикове цялото ти внимание в текста, който вече не ти е чужд, от който ти вече си част. С тази хитрост писателят, погълнал те изцяло със своите редове, те окъсва от реалността и без милост и жал те запраща в един нов свят, където може да ти се случи всичко, където можеш да срещнеш всекиго, където можеш да си всеки и да изпиташ всяка възможна емоция – от безумен страх до неописуема радост, от безкрайна тъга до искрен смях. И това откъсване от ежедневието те зарежда, тренира въображението, мисълта ти, обогатява мирогледа ти, изпълвайки с ново съдържание много от детайлите на заобикалящия те свят, добавя нови хоризонти към представата ти за случващото се около теб. А ти си бе позволил да пропуснеш това пътешествие на полета на фантазията?... Затова трябва да четеш. А може дори да научиш нещо ново, а може дори да намериш свое мото и своя философия.

Има хиляди нещо, които трябва да се изживеят, за които думите не стигат или просто не са достатъчни. Такова е чувството, че имаш приятел, с когото можеш да споделиш и най-съкровеното си желание, копнеж и той би те подкрепил, би застанал зад теб дори никой друг да не вярва в теб; такова е чувството да видиш на лицето на човека срещу теб искрена усмивка, която ти си предизвикал, да усетиш, че си накарал някой да се почувства по-добре, по-щастлив; такова е чувството първия път, когато се влюбиш, когато нервно докоснеш ръката на своя любим, когато го целунеш за първи път. За жалост, има не само приятни емоции от този вид, за жалост, никоя книга не може да те научи какво да изпитваш, когато загубиш близък на сърцето си човек, когато бъдеш предаден от приятел, когато загубиш вяра във всичко и всекиго. Но във всеки един от моментите, когато си на ръба на възможностите си, когато си най-слаб, можеш да се откъснеш от тази действителност във вълшебния свят на книгите. Защото там има всичко. Има спокойствие и гняв, има тъга и безгрижие, има любов, омраза, бунт, мир, предателство, нестихваща вяра, щастлив завършек или трагична развръзка, има фантастични обрати или образи от реалния живот, там има целия спектър на човешките чувства и можеш да откриеш разбиране, някой, който споделя съдбата ти или такъв, който е пълна противоположност. И може да ти олекне. И може да намериш точно това, от което се нуждаеш, за да се изправиш, отърсиш от случилото се и да продължиш напред. И това е само едно от многото преимущества на това да се докоснеш до света на литературата.

Забравяйки да четем, ние се отказваме от толкова много. Средството ни за общуване – езикът, закърнява и думите, които използваме, се свеждат до няколко. Загубваме способността си да размишляваме, разсъждаваме, загубваме умението да мислим извън нормите, да проявяваме творчество и да отпускаме съзнанието си по крилете на въображението си, ставаме ограничени и предвидими. Спираме да сме ярки индивидуалности и заживяваме в сигурен свят, в свят на нули и единици, в свят, където любопитството да откриеш нещо ново е заменено от опиянението от кутия, свързана към екран, на който шават картинки. 

Затова, читателю, бъдещ или настоящ, намери време и чети. Чети, за да можем да общуваме без ограничения. Чети, за да откриеш своя роман, онзи, който авторът сякаш е писал за теб. Чети, за да намериш своя алтернативен свят, онзи, който може да се превърне в твой пристан, когато имаш нужда. Чети, за да разбираш заобикалящата те реалност. Чети, за да почувстваш емоции, каквито не си подозирал, че съществуват. Чети, за да разшириш хоризонтите си, да повярваш в магията, да усетиш защо само ти, като висше творение на природата, имаш тази способност – да мечтаеш, да ес надяваш, да се пренасяш от бряг на бряг само посредством въображението си…

Човек може да живее и да оцелява, без да е прочел нито една книга. Може дори и да намери щастието си. Но не е необходимо. Щом толкова всепризнато велики хора са имали какво да кажат и са го направили, защо ти не отделяш малко време да ги чуеш? Щом можеш да обогатиш духовния си свят, четейки, защо се отказваш от това? Щом можеш да си позволиш да откриваш нови светове, защо не се осмеляваш да поемеш на това пътешествие? Питам те, читателю…
 
Теодора Павлова, 12. клас, СОУ „Св. Климент Охридски”

Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник