• Място на свободен дух и модерни решения

Голямото четене (Поощрителна награда за есе)

Публикувано от Н. Генкова 05 август 2014



 
 „Литературата одухотворява живота на хората със свещения дух на красотата.” Ако ес загледате в бялата стена на един от кабинетите по литература, ще видите тази мисъл, изписана на нея. Вероятно не я повтаряте често в ума си, докато пишете отегчителен анализ на поредното литературно произведение, мислейки си кога пак ще се видите с… любимото томче. Но аз често се сещам за нея – за мисълта де – и си задавам въпроса: Защо, ако литературата е само свят на художествена измислица, се изучава в училище? Какъв е нейният смисъл? Откровено казано, не мога да дам общовалиден отговор на този въпрос. Но за мен съдържанието на литературата можа де се предаде с четири думи – мъдрост, морал, идеал и свобода. 

Светът на литературата е светът на висшата красота, която в реалния живот може би никога няма да ес постигне. Не ме разбирайте погрешно – както измислицата понякога ти помага по-лесно да видиш истината, така и чрез художествените произведения по-добре опознавам хората, света и самата себе си.

Не е необходимо да съм прочела хиляди книги – книгата, която оставя най-дълбок отпечатък в съзнанието ми и до днес е „Алхимикът” на Паулу Коелю. Тя не е най-забележителната книга, която съм чела, дори не бих я прочела повече от веднъж. Но именно универсалната истина за всеки човек ме подтиква винаги да е препоръчвам на всеки читател, защото тя се докосва до най-истинското, най-съкровеното в нас – до детето или младежа, жаден за приключения. В „Алхимикът” се разказва за момче, което е сънувало два пъти, че на другия край на света ще намери съкровище, и този сън се превръща в негова мечта.колкото и фантастично да изглежда, момчето тръгва да търси своето съкровище в материален и духовен план, като по време на пътуването то постепенно открива смисъла на живота си, помъдрява и опознава света около себе си.

На какво ме научи “Алхимикът”? Научи ме да не се страхувам от неуспехите, от неизвестното и от всичко, което човек не може да контролира. Защо? Защото да се страхуваш, означава, че си жив. Всеки човек изпитва или е изпитвал страх, но страхът е пречка за слабите и изпитание за силните, търсещи, рискуващи личности.

На какво ме научи “Алхимикът”? Научи ме да следвам мечтите си. Защо? Защото човекът не може да избяга от истинската си същност и копнежите си. Защото да следваш мечтите си означава да си смел, да си верен на сърцето си и най-важното – да бъдеш щастлив. Чрез искреното щастие човек се превръща в пълноценна личност и в гражданин на света.
           
 На какво ме научи „Алхимикът”? Научи ме, че всеки ден е приключение, а животът е малко чудо. Защо? Защото в света има толкова много места, които да посетиш, и хора, които да опознаеш, и това придава особено очарование и засища дълбоко заложения авантюристичен дух на индивида.

На какво ме научи „Алхимикът”? Научи ме преди всичко да обичам. Защо? Защото изпълвам любовта не само с романтично чувство, а разбирам любовта и като светоусещане. Не винаги персонифицирана, тя може да е към всичко и към всеки. Вероятно и на вас ви се е случвало, когато сте влюбени, светът да се отразява в очите ви по-красив, а щастието да е по-лесно постижимо. Любовта може да ес открие във всеки слънчев лъч, с който слънцето гали земята, във всяка частица живот. Като част от кръговрата на живота тя е хармония, универсален език, на който цялата Вселена говори и който разбира.

Всички тези малки истини, събрани в книга, не по-дълга от сто и петдесет страници. Смисълът на „Алхимикът” се състои в това, че приближавайки се до безграничността на човешките възможности, главният герой на книгата се извисява духовно и неговият свят става по-подреден и хармоничен.

Продължавам да вярвам, че Алхимикът, Дон Кихот, Хамлет, Тартюф, граф Монте Кристо, мадам Бовари и всички други литературни герои са не само персонажи от книги, но и частици от нашата човешка същност.

Смели, упорити, съвестни или безотговорни,енергични, аз и ти променяме света тук и сега, като творим съдбата си, тази на хората около нас и сме част от вечното колело на живота… Въпреки че не превръщаме оловото в злато, ние с теб сме Алхимици, защото по пътя към щастието правим невъзможното възможно – и затова ни помагат книгите, в които живее духът на светлината, надеждата и вярата. А дали ще последваме мечтите си – изборът е само в наши
ръце…


Ани Найденова, 12. клас, СОУ „Св. Климент Охридски”

Можете да изпратите съобщение до сайта на адрес
svetikliment.sipa<а-маймунско>blogger.com

Учебни ресурси в електронен вид

Националният образователен портал предоставя достъп до учебни ресурси в електронен вид. Той е част от така нареченото Е-обучение.
ТУК можете да намерите всички курсове, които предлага този БЕЗПЛАТЕН портал (по всички предмети).

Безплатен многоезичен ONLINE речник