Чрез четенето ние се
ограмотяваме, разбираме за живота на хора, за които никога не сме чували, или
просто се забавляваме. Когато човек чете дадена книга, той е обзет от различни
чувства: страх, мъка, тревога за героите. Има хора, за които четенето на книги
е скучно и безразлично, но има и такива, които мислят, че да четеш е много по-интересно,
защото можеш да се забавляваш и да пътуваш навсякъде с героя. Разбира се, не
всички книги са приказни и вълшебни, има и такива за хора, които обичат да разбират
все по-нови и по-нови неща за света. Има и трети вид книги, в които се описва
реалният живот на хората, любовта, омразата, несправедливостта и алчността.
Предпочитам да чета от книгите с
вълшебства. Когато чета определена книга, я чета с интерес, защото искам да
узная какво ще се случи по-нататък: какво ще стане с героя, къде ще попадне.
Почти всяка една от книгите, които съм прочела досега, ми е харесала
много, но моята любима книга е „Пипи Дългото чорапче” от Астрид Линдгрен. Палавницата
ме заразява със своята жизненост, непобедим оптимизъм и безкрайна обич към
хората. Колко ли много неоткрити още светове ме очакват в неотворените книги? Много съм любопитна и продължавам своето голямо четене.
Александра Дичевска,
6. клас, СОУ „Св. Климент Охридски”