Първата мисъл, която ми дойде, когато
прочетох заглавието, беше за голямото четене, свързано с големия списък през
летните ваканции. Обикновено това беше задължителна литература. Като всяко
задължително нещо, и този списък предизвикваше съпротива у всички нас. Справяхме
се някак и така - до следващото лято.
Вкъщи има много книги. Библиотеката
е пълна. Моята майка ми е показвала книжка, запазена от нейното детство. Героят
се казва Гъбарко. Страниците са съшити с конец. Някои от тях са малко скъсани
или поизмачкани. Помня, че майка ми изглади страниците и знам, че я скри
някъде. За нея тази книжка е детството й, спомените й.
Сега си давам сметка колко
различно отношение имаме към книгите – нейното и моето поколение. Не забелязваме книгите, защото стоим с гръб
към тях и с лице към компютъра. Той е основният съперник на книгата. Много услужлив,
бърз, атрактивен, динамичен. Щрак! И готово: информация, домашни, запознанства…
Стоим с гръб към книгите. Все едно, че сме сърдити. А не сме. По-скоро
сме непознати. Никога не е късно да станем приятели, нали? Там се крият други
светове. Може да ни харесат, може… Винаги има шанс да се сприятелиш и да
започнеш голямото четене.
Сашка
Христова, 9. клас, СОУ „Васил Левски”
