В днешно време поради забързаното
ежедневие и напредналите технологии хората нямат време да четат и да се отдадат
на книгите. Те сякаш забравят света на литературата, на вълшебствата, на
истинското и предпочитат да сърфират в преплетената от множество сайтове
интернет мрежа. Живеят в един реален и практичен, но същевременно и несъществен
свят.
„Голямото четене” е кампания,
която дава възможност на българските читатели да определят най-любимия си
роман. Точно книгите ни учат как да живеем, как да обичаме, кое е добро и кое
не е. Те обогатяват нашата реч и начина, по който мислим. Чрез тях получаваме нови
разнообразни знания във всички области – за растенията, животните, историята,
географията. Освен научните книги има какви ли не романи, разкази, повести според
вкуса и характера на човека, както и различни развлекателни детски и светски
списания. Лошото е, че съвременните хора не осъзнават и не ценят това, което им
дават книгите и четенето. Избират „убиеца на време” и „убиеца на здраве” –
компютъра.
Моята любима книга е „Най-синьото
вълшебство” от Петя Дубарова. Тя е изпълнена с толкова много магия и
въображение, с толкова много радости и тъга. В нея всичко е вълшебно и красиво –
лъчът е с неоново лице, дърветата – облечени в зелени нощници, водораслите са
като балерини живи, а белите медузи – обвити с красиво було и прозрачни блузи. Харесва
ми това, че стихотворенията й са изпълнени с много изящество и доброта. В едно
от тях, посветено на баща й, пише:
Вземете ги!
Побързайте! Как хубаво
е с моите загадъчни
вселени.
Изпийте със очите си
вселените,
родени от стиха ми и
от мене.
Това са те – представата за света,
за живота, за нейния Бургас, за нейното море. И ако човек успее да вникне в
тези безкрайни, необятни вселени, той ще стане част от тях. Ще живее заедно със
слънцето, морето, лунапарка.
Бих искала да предложа тази книга
за кампанията, но тя не е роман. И тъй като „Голямото четене” има различни
инициативи, една от тях е дарение на книги. Бих желала да подаря „Най-синьото
вълшебство” на някое сираче, защото искам поне малко да изпълни живота му с
радост, стихотворенията да оживеят в него, представата му за света да се
промени, да се опита да бъде и то едно слънчево дете.
Надяваме се чрез кампанията да ес
покаже, че макар и малко, все още има ценители на литературата, че читателският
дух ще се съживи и че книгите отново ще се събудят от дълбокия сън на 21. век,
защото ние сме тези, които ще изградят бъдещето.
Величка Цонковска, 7.
клас, СОУ „Св. Климент Охридски”
