От началото на октомври медийното
пространство на България е завладяно от нова кампания – проектът „Голямото
четене”. Роден във Великобритания, в обществена телевизия BBC, той вече е предоставен и на нас.
Впечатляващо телевизионно представяне, гласуване в електронен уебсайт, голяма
реклама. Дотук добре…
Но за мене, като представител на
съвсем младото поколение, веднага изниква първият въпрос. Колко от моите
връстници и колко книги са прочели от изредените в списъка? Или пък други, за
да ги добавят? Чете ли изобщо младото поколение? Дали тази кампания ще накара
някого да се заинтересува поне от някое заглавие, или просто ще смени сайта?
Или за още по-голямо удобство ще пусне телевизора, откъдето ни заливат какви ли
не други формати – „танцуващи”, „оцеляващи”, затъпяващи… И никога няма да усети
магията на мързеливия летен следобед в хладната стая с любимите непреходни
герои, които разсмиват, разплакват, вълнуват. Няма да развихри въображението и
фантазията, за да си представи непознати земи, далечни векове, изгарящи
чувства.
Такива мисли се въртят в главата
ми, докато се колебая в избора си на любим роман, но после се сещам, че мога да
гласувам повече от веднъж и давам шанс на няколко романа: „Клетниците”, „Под
игото”, „Принцът и просякът”…
И спомняйки си за тяхната
прелест, отново ми става тъжно. Дали нашето „електронно” поколение не пропуска
нещо? Нещо от онази омая и красота на простичките неща извън виртуалното
пространство. Такова нещо е книгата, която, независимо от натиска на останалите
медии, е особен феномен, който не може да бъда заместен от нищо друго.
Независимо че будните и четящите са малцинство, благодарения на тяхното
съществуване книгата ще остане жива, дори шепа тийнейджъри от нечетящите да
бъдат заинтригувани от „Голямото четене” и да посегнат към който и да било
роман – дори само това е достатъчно кампанията да е ползотворна. Това бих казал
на отрицателите.
И колкото и битки да печели цар
Компютър заедно с цялото телевизионно войнство, и колкото информиран да е барон
Гугъл, все пак не подценявайте принцеса Книга, защото тя е носителка на
най-вечното и най-чистото – любовта.
Не сте захвърлили още листа, а
четете, нали…
Георги и Йосиф
Банкови, 6. клас, СОУ „Васил Левски”
