СУ "Свети Климент Охридски" Троян

Ш-ш-шт!... Тихо!... Започва голямото четене. Не какво да е, а ГОЛЯМОТО. А защо ли звучи толкова грандиозно? Може би защото наистина става дума за четене не на вестници, списания или други малки писания, а на големи творби – книги и романи.

Какво ли би накарало хората наистина да започната голямото четене или да ес върнат към него? Дали тази информация, която всеки ден получаваме, смляна по телевизия, радио, компютри? Не е ли по-лесно, когато всичко ни идва наготово с лъскави картини, визуални ефекти – гледаш, слушаш и възприемаш? Но по-пълноценно ли е това докосване до изкуството? Дали нашето въображение се развива по-добре по този начин? Не! Книгата е този вълшебен дар, който ни дава нови знания, неподозирани идеи, чувства.

Още от древността хората са осъзнавали благоприятното влияние на четенето върху човешкото познание. Още в ония далечни времена се строят библиотеките като равностойна ценност на големи строежи, на храмове, на паметници. Престижно е било да имаш частна библиотека. И макар да не са имали равен достъп до книгата, хората пак са откривали нови светове за себе си. Разбира се, най-голям е бумът на четенето през Ренесанса, а изобретяването на първата печатарска машина “Gutenberg” несъмнено е един от значимите факти в историята на човечеството. Станали достъпни за много хора, книгите се разпространяват лесно и благодарение на разбираемия за читателя говорим език. Тогава хората са давали всичко, за да имат книги в домовете си, и са чели с удоволствие.

Но така ли е и днес? Книгата с по-малка стойност ли е и бива ли тя да е засенчена от новите и модерни технологии? Не са ли ни завладели те днес толкова, че да забравим красотата и приятното чувство от четенето на една книга или роман? Дали четенето днес се е превърнало в една отживелица и много книги са потънали в прах и забрава, защото нямаме нужда от тях… За мен книгата е едно вълшебство, тя ме увлича, пренася ме в своя свят, кара ме да изпитвам разнообразни чувства, да преживявам чуждите съдби като свои.

„Голямото четене” ме накара да се замисля за своята любима книга. С малко носталгия се върнах към детството с шарените книжки със забавни герои, които съм позабравил. Дадох си сметка, че може би съм пропуснал най-хубавата книга, увлечен в по-забавните и лековати истории. Наистина преживявам много лично това, което става в момента. Само чрез един автобус библиотека да се провокира вниманието на съвременника към КНИГАТА. Автобусът библиотека напомня на възрожденските книжари, които с един сандък книги са обикаляли от селище на селище. Мислено се свързвам с хората, които ще занесат своето томче, питам се какво ли ще напишат, като започвам и аз да съчинявам своето послание. Много ми е трудно да намеря думите, но каквито и да се, знам, че ще ме разберат, защото ни свързва обичта към литературата. Съжалявам, че Троян е малко градче и шареният автобус няма да спре на нашия център.  Но това за мен не е толкова важно. Аз съм избрал вече своето послание. Виждам го написано под „Престъпление и наказание” на Достоевски: „Учи се от грешките на другите, за да стигнеш далеко. И носи винаги със себе си своята книга така, както Димчо Дебелянов е носил в раницата си на фронта стиховете на френски символист. Този багаж не тежи, напротив, той е духовен спътник, приятен събеседник, добър приятел!”

Има много книги, които човек непременно трябва да прочете в живота си, за да го изживее по-пълноценно. Има и много нови стойностни романи, които, ако не можем да си купим, е добре да потърсим в библиотеките или от приятели. И нека не се оправдаваме с много работа, мързел или липса на средства, които отделяме повече за други занимания, а да осъзнаваме нуждата от четене. Който иска, наистина ще намери начин, за да чете. И макар това да е личен избор, аз ще кажа на висок глас: Нека го бъде ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ, за да ги има ГОЛЕМИТЕ ДЕЛА… Ш-ш-шт!... Тихо!... Чети!...